Олтари на народната памет

Деси ВЕЛЕВА

"И който я присвои или открадне, да е афоресан и проклет от Господа бога Саваот и от 12 апостоли и от 318-те отци и от четиримата евангелисти. И сяра, и желязо, и камък да се стопи, а той не, навеки".

Това пише Стойко йерей, бъдещият Софроний Врачански, в Котел през 1765 г. в бележка към преписа си на Паисиевата "История Славянобългарска". Думите му - нещо по средата между завет и проклятие, остават непристъпени и този ценен, първи известен препис на сакралния документ, остава запазен и за съвременните поколения. С него днес честваме най-българския празник - 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. 

Неслучайно Националната библиотека, носеща името на светите братя, избра да посвети на този ден първата изложба на всички 26 оригинални преписа на Паисиевата история, които се съхраняват във фонда й.

Тази година се навършват 260 години от написването на Историята, 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 60 години от канонизацията му за преподобен от Българската православна църква.

Експозицията "Олтари на народната памет" бе открита на 11 май - Деня на светите равноапостоли и първоучители Кирил и Методий, когато Националната библиотека отбеляза патронния си и професионален празник.

В науката са известни 50 преписа на Историята на Паисий, известна още под името "Белова". От 26-те, които се съхраняват в Националната библиотека, десет са дигитализирани.

Сред тези паметници на българската история, култура, писменост в периода ХVIII-ХIХ век най-ранният е Софрониевият препис от 1765 година. Стойко Владиславов, който по-късно става Софроний Врачански, прави и втори препис за учебни цели на по-късен етап, но той се пази в Букурещ. 

"Първият препис е ценен и заради факта, че  документира, че Паисий Хилендарски от Света гора е дошъл в с. Котел и е донесъл своята история", разказва доц. д-р Елена Узунова, главен архивист в отдел "Ръкописи и старопечатни книги" в направление "Опазване на ръкописно-документалното наследство" в Националната библиотека. Този препис е даден да се пази в църквата "Св. Петър и Павел" в Котел. "Това съчинение има за цел да събуди българската народност, но в същото време  то е твърде ценно и неслучайно е дарено за съхранение в църквата, въпреки че не е църковен текст", описва още доц. Узунова. 

Тя обръща внимание и на четирите ръкописа от така наречената Павликянска книжнина. Павликяните са католици, които пишат с латиница, но на говоримия в началото на ХIХ век език, с неговите  диалектни особености. На тази книжнина през последните години се обръща повече внимание, защото не е проучвана много добре.

Интерес представлява и ръкописът на поп Пунчо от с. Мокреш от 1796 г. Това всъщност е сборник, в който "История славянобългарска" заема малка част. В него има разнообразни съчинения - от каноничната и апокрифната книжнина, която се е разпространявала в българските земи. Сборникът е трябвало да бъде отпечатан, но това така и не е станало. "Затова и сборникът е имал многопластово значение за читателите, а ние разбираме от какво са се интересували българите", разказва Елена Узунова. Тя уточнява, че Историята има както преписи, така и преработки и преправки, в които често се внасят различни сведения, които са важни за региона, където е правен съотвеният нов ръкопис. В него се включват по-нови събития от историята. "Текстът на "История славянобългарска" е жив организъм, който се е развивал и изменял, но същността му е една - историята на българския род", обобщава архивистът на библиотеката. 

Голяма част от ръкописите са с точни дати, указани в бележките на книжовниците. По този начин днес учените успяват да поставят реперите за разпространението в българските етнически градини на ценната книга. "Българските филолози са напреднали в своите изследвания за взаимовръзките между ръкописите. За някои вече се знае, че са основа на други преписи. Независимо от вариациите по темата, Историята съдържа основните три важни области - тя е триделно произведение и се състои от история на българското царство, на славянските светци и на  славянските първоучители Кирил и Методий. Паисиевият труд е дал трите най-важни стълба за самочувствието ни", разказва доц. Елена Узунова, като добавя, че всеки ръкопис е сам за себе си и не прилича на друг. 

От разказа й става ясно, че самият Паисий Хилендарски е имал обработен, но грозничък почерк, тъй като е бил монах, а не калиграф. Той е бил наясно, че текстът трябва да бъде написан на чисто и се смята, че има най-малкото две белови. Предполага се, че през 1765 г. от едната белова Софроний прави своя първи препис.

26-те преписа оцеляват и днес, защото са еременти от най-ценната част на Националната библиотека - от колекцията славянски ръкописи, които са над 1500. Хранилището е климатизирано и със строг режим на ползване, като само определени хора могат да влизат в него. 

При необходимост на ръкописите се правят консервационни дейности. В някои от случаите още в 60-80-те години са направени реставрации, но сега има друг поглед върху проблемите на консервацията и се работи с минимална намеса. Масовото реставриране е изиграло лоша шега за бъдещите поколения учени, които се занимават с историята на българската ръкописна книга и на развитието на писмото. Затова и на дневен ред днес е чрез дигитализация ръкописите да станат достояние на по-широката публика. 

26-те преписа на Историята

- Първи котленски препис на История славянобългарска, 1765 г.

- Кованлъшки препис на История славянобългарска, 1783 г.

- Еленски препис на История славянобългарска, 1784 г.

- Поп-Пунчов сборник, 1796 г. Съдържа преработка на История славянобългарска, направена от поп Пунчо от с. Мокреш, Ломско

- Лазаров препис на История славянобългарска, 1811 г.

- Краткое изявление в летопису болгарскому, списанное Паисием монахом (Рилска преработка), 1825 г.

- Поп-Йоанова преработка (Първа змеевска преправка), 1830 г.

- Чирпанска (Герова) преработка на История славянобългарска, 1831 г.

- Втора Змеевска (Първа Харитонова) преработка на История славянобългарска, 1831 г.

- Първа габровска преработка на История славянобългарска, 1832 г.

- Втора габровска преработка на История славянобългарска, 1833 г.

- Пазарджишки препис на История славянобългарска, 1840-1841 г.

- Башкьойски (Добруджански) препис на История славянобългарска, 1841 г.

- Търновски (Първи Славейков препис) на История славянобългарска, 1842 г.

- Белочерковски препис на История славянобългарска, 1843 г.

- Търновски ( Шишков) препис на История славянобългарска, 1845 г.

- Павликянски сборник, 1846-1855 г.

- Zaropismo illi Balgarska Istoria, 1849 г.

- Геров препис на История славянобългарска, между 1851-1853 г.

- Bugarsko Zaropismo, 1856 г. Павликянска преправка 

- Търновски (Чехларов) препис на История славянобългарска, началото на ХIХ в.

- Пирдопска преработка на История славянобългарска, началото на ХIХ в.

- Търновски (Втори Славейков препис) на История славянобългарска, първа половина на ХIХ в.

- Панагюрски препис на История славянобългарска, първа половина на ХIХ в.

- Оджаков (Пирдопски) препис, началото на 80-те години на XIX в.

- Zaropismo illi istoria balgarska. Павликянска преправка на История славянобългарска от втора половина на ХIХ в.