Онлайн беднотия

Мнозина си спомнят времената от близкото минало, когато да имаш мобилен телефон, лаптоп или таблет, се смяташе за един от признаците на висок социален статус и дори богатство. Напоследък обаче всичко се обърна на 180 градуса. Компютрите вече са достъпни не само за избрани, а станаха "незаменими" средства за глобална комуникация, които ни карат денонощно да сме онлайн. Неусетно технологиите се превърнаха в най-евтиния начин за развлечение, масово се използват като бърз и ненатоварващ способ за лесно "учене" и вече се приемат като "спасение" от напрегнатото всекидневие.

Малцина обаче са онези, които осъзнават истинските опасности на модерните джаджи и си дават сметка за произтичащите от употребата им последици. Сред тях е и връзката между семейните доходи и времето, прекарвано от децата с носове, осветени от синьото сияние на "умните" устройства. Според ново проучване малчугани от по-бедни фамилии отделят поне два часа повече, за да бъдат "в компанията" на смартфони, в сравнение с връстниците си, чиито родители са по-заможни.

Така липсата на големи финансови възможности се замества с бягство от "мизерията" на реалността към блясъка на "богатия" виртуален свят. Евтините телефони без копчета не само лишават подрастващите (а и нас самите) от живото общуване, но и цената им е много по-ниска, отколкото струва посещението на различни школи за интелектуално развитие, кръжоци по рисуване и моделиране или спортни занимания...

Навсякъде, където може да се сложи голям или малък екран (училища, болници, летища, ресторанти), не само се намаляват разходите, но и постепенно изчезва нуждата от хора. Текстурата на истинския живот, емпиризмът и знанията от физическия свят започват да се изоставят за сметка на фокуса върху гладкото стъкло на мобилното устройство. И го осъзнавате най-ясно, когато искате през прозореца на апартамента да покажете на двегодишно прелитащ самолет, а то се опитва с пръстчетата си да го "зуумне"...