ООН вещае пагубни климатични промени

Доклад на ООН чертае апокалиптична картина за влиянието върху икономиката на климатичните промени
Изменението на климата вече оказва влияние върху световната икономика и прогнозите предвиждат по-лошото да дойде до средата на века, се казва в проектодоклад на Междуправителствената група на ООН по изменението на климата (IPCC), предаде АФП.
Зачестилите и засилени екстремни метеорологични явления като циклони, суши, наводнения вече са провалили както краткосрочния, така и дългосрочния икономически растеж, особено в развиващите се страни.
Средните глобални икономически щети в резултат на наводнения през последните няколко десетилетия са средно от 50 млрд. долара (42 млрд. евро) до 350 млрд. долара годишно.
В най-лошия сценарий, ако температурата на Земята се повиши с 4 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, глобалният БВП може да спадне с 10 до 23 процента в сравнение със един свят без затопляне
Очакваните щети за 136 големи крайбрежни града бяха изчислени между 1,6 трилиона и 3,2 трилиона долара до 2050 г.
Бурите, засилени от повишаването на морското равнище, застрашават над 40% от крайбрежните атомни електроцентрали по света.
Близо 14 процента от пясъчните плажове в света са изправени пред силна ерозия до 2050 г. при умерен сценарий на емисии от парникови газове.
Топлината и оскъдният дъжд добавят пречки по пътя за развитие на Африка.
БВП на глава от населението за Африка би бил с близо 14% по-висок през периода 1991-2010 г. без предизвиканото от човека глобално затопляне.
Намаляване на валежите от 1960 до 2000 г., което отчасти е свързано с изменението на климата, увеличи разликата в БВП между Африка и останалата част от развиващия се свят с 15 до 40 процента.
Предвижда се разходите за адаптация в Африка да нарастват с десетки милиарди долари годишно, ако глобалното затопляне надвиши 2 градуса по Целзий.
Ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, а не на 2 два градуса, би увеличило БВП на глава от населението с 5% в почти всички африкански страни до средата на века и до 20% в периода до 2100 г.
Повишаването на морското равнище заплашва да причини хаос в Азиатско-Тихоокеанския регион, от Бангладеш и Китай до Австралия.
В Южна Азия, свързаните с водата въздействия на изменението на климата се очаква да намалят БВП до 2,5% към 2050 г., ако глобалното затопляне надвиши два градуса по Целзий.
Азия може да претърпи директни загуби от близо 170 милиарда долара при половин метър повишаване на морското равнище, а щетите ще бъдат съсредоточени в Китай. Морското ниво ще се повиши с до 1,1 метра преди 2100 година.
В Бангладеш една трета от електроцентралите може да се наложи да бъдат преместени до 2030 г. поради повишаване на морското равнище.
Предизвиканите от климата загуби в австралийската селскостопанска и производителност на труда могат да надхвърлят 14 млрд. долара до 2030 г. и 159 млрд. долара до 2050 г.
Разтопяването на леда в Арктика и други климатични бедствия са надвиснали над Русия, Европа и САЩ.
Щетите от множеството климатични опасности върху транспорта, енергетиката, промишлеността и социалната инфраструктура в Европа могат да се утроят до 2030 г. и да се увеличат десетократно до 2100 г.
В Русия близо 20% от ключовата инфраструктура ще бъде повредена от вече започналото размразяване на вечно замръзналите почви.
При най-лошия сценарий за емисии до 2090 г. се очакват стотици милиарди долари годишни икономически щети в САЩ.
До средата на века, независимо от сценария за емисиите, се предвижда размразяването на вечния лед в Арктическия регион да увреди близо 70 процента от инфраструктурата./БГНЕС