Опасен експеримент

Проф. Кръстю СТОИЛОВ

Енергията, добивана от различни източници, има първостепенно значение за икономиката - основен фактор за развитието на човешкото общество в мир и бран. За енергийни източници хората са използвали разнородни природни образувания. Огън е пламвал от механичното триене на два дървени къса или от удар на стоманен предмет (чакмак) със скален къс (кремък). И така до разлагането на атомното ядро на урана в зависимост от степента, на която се е намирала научната мисъл. А тя вчера, днес и утре е била, е и ще бъде на съвършено различно равнище.

Основните невъзстановими енергийни източници са въглищата, нефтът, природният газ, уранът, извлекът от шист. Вярно е, че количествата им в земните недра е възможно да се изчерпят, но дали през това време ще се открие друг източник за добиване на енергия, науката не дава еднозначен отговор. Още повече, че вече не един път са въвеждани в действие енергоизточници, които до съответния момент не са били използвани.

Без да даваме изчерпателна информация за различните видове невъзстановими енергоизточници, тъй като такава се съдържа в много издания, ще отбележим само откъслечни факти. Много слабо експлоатираните досега находища на

природен газ и нефт в Арктика

съдържат 20-25% от световните запаси. При това в находищата в западната част на Северния ледовид океан доминира природният газ, а в източната - нефтът. Първите в определена степен по-интензивно са разработвани от вторите. Огромно е Щокхолмското находище, намиращо се в руската екватория, в непосредствена близост до границата й с екваторията на Норвегия. Известно е, че от години Великобритания и други страни добиват газ в Северно море. Опит по проблема имат и други държави от очертаващия контурите си Нов Север - САЩ, Канада, Нидерландия, Великобритания, Дания, Холандия, Русия, Норвегия, Швеция, Финландия... Засега единствено Русия патрулира по Северния път от Тихия до Атлантическия океан. Големи площи от руската и канадската територия в приарктичната зона са недостатъчно проучени, при това не само за енергоизточници.

Въглища в северните ширини на Азия, и по-точно в Сибир, са установени на много места, при това някои от тях на неголяма дълбочина, позволяваща прилагането и на открития способ за добиване. А на територията на България е установено огромно находище на висококачествени каменни въглища, включително и антрацитни, в най Югоизточна Добруджа. В находищата са установени множество въглищни пластове, някои от които имат мощност до десетина метра. Каменовъглените залежи са установени на обширни площи в Добруджа. Наличието на мощни водоносни хоризонти, под които залягат въглищата, и сложният тектонски строеж на вместващите въглищата скални масиви, изискват прилагането на непознати досега технологии за добиването им. Най-вероятно в случая ще бъде приложено изгарянето на въглищата в естественото им местоположение и отвеждането на горещия въздух до мястото, където е потребен. До момента от държавния бюджет на България са изразходвани огромни финансови

средства за проучването на Добруджанския каменовъглен басейн

Набраната и обработена информация за геоложките условия, при които залягат въглищата, в т.ч. и за хидрогеоложките дадености, се намира в Националния геофонд, който МОСВ би следвало да съхранява надлежно. Заслужава си да се посочи и обстоятелството, че добруджанските въглища са близо до пристанището в Балчик и други, съседни нему, което, ако се пристъпи към добив, прави транспорта ефективен и без огромни финансови разходи.

На територията на Северна България чрез геоложки проучвания, провеждани десетилетия преди 1990 г. и след това, са установени множество нефтени и газови находища, в т.ч. и в българската екватория. За съжаление огромни находища от този тип не са доказани. Една от причините е изключително сложният тектонски строеж на Мизийската платформа в зоните на газо-нефтените проявления. Но това не е основание за прекратяване на търсенето и проучването за нефт и газ. Още повече, че през 2011 г. има и обнадеждаващи резултати. Вероятно съществуват не само малки по обем находища.

Уранови руди са установени на няколко места в страната. С първостепенна значимост е Буховското ураново местонахождение, от което в продължение на много години са добивани немалки количества. Наличието на това месторождение е сериозен аргумент в полза на развитието на ядрената енергетика в България. Не връзките на енергопреносната мрежа със северните и южните ни съседи, а добивът на уранови руди и тяхното обогатяване е надеждна предпоставка за

мощна българска ядрена енергетика

Тя напълно естествено е част от европейската преносна енергосистема. Но това е второстепенен въпрос от същността на проблема. Европейският съюз, за съжаление, няма необходимите му природни енергоносители и затова следва да се държи строга сметка. "Северен поток" доставя руски енергоносители на Германия и на редица северни страни, в т.ч. и на Великобритания. У нас в пълен разрез с логиката и фактите се "доказва", че тръбопроводът "Бургас-Александруполис" е ненужен. А изграждането на "Южен поток" в частта му на българска територия и АЕЦ "Белене" продължават да са с неясно бъдеще. "От девет дерета" вода се търси за доказване "несъстоятелността" на природно предопределената зависимост в енергийно отношение от богатия Изток - Каспия... Отношение по проблема вземат и хора, които са много далеч от тази тематика. А имаме български специалисти по този проблем, които са на световно равнище. Безкрайните увъртания на базата на икономически сметки не водят до решение на проблема. Цената е не природно, а социално определимо понятие. Полша ще получава природен газ от "Северен поток", след като той премине и през част от германската територия.

Основните възстановими енергоизточници са водите - минерални, пресни, морски, подземни; слънчевата топлина; вятърът; биомасата.

Водите в България, подземни и надземни - пресни и минерални, са надежден енергоизточник, но водите от много български реки продължават да не се използват в достатъчна степен за добив на енергия. България все още няма своя ХТК "Железни врати". По вливащите се в Дунав наши реки хидротехническите съоръжения се броят на пръсти. Водите на реките Марица и Тунджа не се използват оптимално за добив на енергия. Вярно е, че на редица реки в планински райони са изградени хидротехнически съоръжения за добиване на електроенергия. Минералните и по-точно термо-минералните извори са крайно незадоволително използвани за енергийни цели. А те на територията на страната могат и следва да бъдат важно перо в енергийния баланс. България е много

богата на термо-минерални води

които продължават да изтичат неизползвани в морето и реките. Това е сериозен недостатък в работата на МОСВ.

Условията за добив на енергия от слънчева топлина у нас са изключително благоприятни. Но освен проучвания, проекти и намерения другото - получаването на енергия от слънчева топлина, е слабо развито.

Възможният добив на енергия от въздушни течения (вятър) по Черноморието и други райони в страната също не е на необходимото равнище, независимо от благоприятните природни дадености.

Необработваните земеделски земи, от които може да се получава огромно количество зелена маса, в т.ч. и за добив на енергия, са голям процент от земите изобщо. Поддържаният векове наред сеитбооборот на орната земя е прекъснат, което застрашава последната от деградация. Вероятността земята да изгуби плодородието си, ако не се възстанови редовният сеитбооборот, е много голяма. А заводи за производство на почви няма и не може да има. Почвообразуването е сложен природен процес, протичащ в повърхностната част от литосферата, формиращ основата на биосферата. Отношението към наблюдаваното в тази част от природната среда човешко безразличие може да коства много скъпо. А от нея може да се добива и

зелена биомаса за получаване на енергия

За българските условия количеството може да бъде огромно. Парадокс е, че изхранването на бързонарастващото население на планетата "съжителства" безпроблемно с необработваната земеделска земя - хранилница за хората и цялата сухоземна флора и фауна.

При далеч непълното описание на разнообразните енергоносители по-горе, управляващите заговориха за добив на шистов газ. Нима от всичко останало, което природата предлага, вече е взето нужното, та опряхме до шистовия газ? Такъв добив е възможен, но на каква цена? След като шистите - вид геоложко образувание в земната кора, се подложат на силно физико-химично и механично въздействие, за да се вземе от тях малкото количество газ, което се намира там, какво ще стане с водоносните слоеве, с природата, със земята? Твърдението, което се опитаха да ни лансират, че щяло само да се проучва и не ставало въпрос за добив, е за наивните. Никой и никога в практиката досега не проучва за каквото и да било, ако липсват основания, че ще последва добив.

Толкова наивни ли изглеждаме?!

Не трябва да се пропуска още един съществено важен момент - за добива на шистов газ се използват силно отровни за човека и много вредни за природата химикали. Те могат да превърнат в неизползваеми водите, които добруджанци, а и не само те, пият и ползват за битови и производствени нужди. Учудващо е, че хора, в т.ч. български министри, препоръчват добиване на шистов газ без сериозни научни аргументации за въздействието върху скалите, в които той се съдържа, нито пък за сложните и много вредни технологии за добиването му. Явно такава е и компетентността им! Какво се учудваме - някои дори не са чували думата шисти! А и им приглася дипломат, който едва ли знае нещо за скалите, в които се съдържа шистов газ.

Учудващо е безразличието към съдбата на държавата и хората, което проявяват управниците. В продължение на една година лъгаха и направиха толкова стъпки в посока проучвания за шистов газ, а и продължават с намеренията си в тази посока, без да потърсят и да поискат мнението на онези специалисти, които наистина са експерти по отношение генезиса на шистите и въздействието на химикалите върху тях, запознати са с геоложкия строеж на терените, към които се прояват явно нездрави апетити.

Отговорните институции в страната нямат нито основание, нито право да разрешават провеждането на експеримент с неясни последици върху хората и природата. Налице са достатъчно по вид и обем енергоизточници. Да се обърнем към природата, а не да търсим начин как да я ликвидираме с безумни, продиктувани от финикийски знаци, намерения.