Опасни илюзии

Сюлейман Великолепни не успя да завземе през XVI век цяла Европа, но днешният турски "султан" Реджеб Ердоган е на път да го направи. Негов съюзник са глупостта и безгръбначието на европейските лидери, сред които силно блести г-жа Меркел. Няма да напомням за лигавите й сантименти към т.нар. бежанци, с които насърчи прилива на мигранти към ЕС. А сега, в съучастие с други "умни" глави, се опитва да решава проблема, натрисайки върху общността още по-големи беди. Които ще последват след теманетата на Брюксел пред неоосманистката власт в Турция.   
Европейските лидери трябва да са напълно луди да приемат на 17 март условията, които Ахмет Давутоглу постави на срещата на ЕС в понеделник, за да спре мигрантския поток към Европа. В тях няма никакви гаранции, че последното наистина ще се случи. Договорът от ноември м.г., според който срещу 3 млрд. евро Анкара трябваше да упражнява контрол над мигрантите, си остана само на книга. Гърция вече е на ръба на хуманитарна катастрофа, там незаконно влизат по 2000 души на ден. Та какво ще стане, ако и новият пазарлък не проработи? Следващият със сигурност ще е още по-корав залък за Европа. Премиерът с хитрите миши очички вече опипа почвата какво тя е готова да преглътне на момента и какво да й бъде сервирано "за десерт". Той ловко се възползва от ситуацията и поиска много, за да изкопчи колкото може повече. Разбра се, че на предварителните разговори в неделя с канцлера Меркел, с холандския премиер Марк Рюте, с ръководителите на ЕК Юнкер и на ЕП Туск, Давутоглу вдигна мизата на Турция на 20 млрд. евро, за да държи бежанците на нейна територия. Които са между 2 и 2,5 млн. души. Преди дни Ердоган обяви, че разходите за тях са стигнали 10 млрд. И Брюксел клекна да удвои обещаната помощ на 6 млрд. евро. Половината ще даде до края на март, останалите - до 2018 г. Без да се знае точно за какво ще отидат тези пари.
Дали нямаше да е по-разумно сумата да се използва за усилване на външните граници на ЕС - по суша и по море? Вярно, кораби на НАТО вече патрулират в Егейско море, ала Турция доста увърта, докато ги допусне в териториалните си води. Което говори, че тя реално не желае да спира трафика на хора към гръцките острови. Брюксел се ангажира да подпомогне Гърция - засега със 700 млн. евро, както и да даде на Африка 1,8 млрд. евро. Средствата в бюджета на ЕС за справяне с миграционната и бежанската криза обаче са малко над 4 млрд. евро. Та пешкира и този път ще операт източноевропейските страни, от чиито програми ще се икономисва. Борисов нещо прошумоли, че България също трябва да получи европари за опазване на границата, но едва ли ще се случи.
"Дните на нередовна миграция в Европа са приключили", бодряшки обяви Доналд Туск след инфарктната нощ срещу вторник. "Балканският маршрут" за транзит на мигранти в ЕС вече бил закрит. Радостта, както би казал Марк Твен, е доста пресилена. Турция се е съгласила да приема нелегалните бежанци, добрали се до Гърция и балканските страни, но ще действа реципрочно. От турските лагери веднага ще се пращат със самолет същия брой легални кандидати от Сирия за убежище до някоя страна в ЕС. Е, за какво намаление всъщност иде реч, след като сметката е: колкото влезли - толкова излезли? Мигрантите масово нямат документи и като ги питаш, всичките са сирийци. Кой може да каже дали турските власти си правят труда да изясняват самоличността им? Така терористи ще стигат даже по-лесно до Европа чрез фалшиви тескерета. Има и още нещо. Анкара днес обещава да спре мигрантския наплив към Европа, което ще рече: тя и досега е можела да го прави, но не е искала. Защо?
Влизането на Турция в ЕС е стратегическа цел, пише в "Дълбочината" на Давутоглу, излязла 2001 г. Като премиер Ердоган започва през 2005 г. преговори за членството й в общността. Доскоро безплодни. Анкара и сега не успя да получи пълен набор от желаните отстъпки. Тя извоюва безвизов режим за всички турски граждани още от юни, но ако изпълни 72 условия. Едва ли ще го направи. И ще продължава да извива ръцете на Брюксел с всичките си претенции. В реч в Истанбул в петък Ердоган настоя да бъде изграден нов град в Северна Сирия, близо до границите на Турция, където да бъдат настанени част от милионите бежанци. Което е вариант на идеята му за буферната зона, свободна от полети. Тя беше отхвърлена, включително от САЩ, с подозрението, че истинската цел е разправа с кюрдите и осигуряване на коридор за бягство на терористите от ИД. На преговорите Давутоглу е поискал и ускорено приемане на Турция в ЕС - с дати и срокове. Според Брюксел този въпрос не е в дневния ред. Там явно живеят с илюзиите, че с евромеханизми ще контролират Ердоган. Той държи пръста си на "преливника" с мигранти и ще изнудва евролидерите докрай. С паническите си действия те сами докараха неоосманистката лисица до прага на европейския "кокошарник". И трудно ще й попречат да се намърда там.