25 Октомври 2020неделя13:24 ч.

Опасност от ново потъване

Европа има нужда от стратегия за ускоряване на икономическия растеж, а не за стагнация

/ брой: 220

автор:Иван Ангелов

visibility 1147


Напоследък много се говори за дългова криза в ЕС и САЩ. Доколкото я има, тя е следствие от други по-важни и по-дълбоки кризи, а не е първопричина за настоящите проблеми на ЕС. Дългова криза има само в няколко държави и преди всичко в Гърция, където в резултат на безотговорна финансова политика са допускани бюджетни дефицити 20 и повече години. Eвропейската комисия и кредиторите на Гърция мълчаливо толерираха тази политика. Така беше натрупан огромен публичен дълг, който сега не подлежи на обслужване. Той трябва да бъде бързо намален и преструктуриран. Друго решение няма.
Да се говори обаче за дългова криза в целия ЕС е пресилено. Проблемът с дълга беше съзнателно преувеличен и дори истеризиран от европейските консерватори през 2010-2011 г., за да се оправдае резкият им обрат към силно рестриктивна бюджетна политика. Това е

отчаян консервативен реванш

срещу кейнсианската политика по време на кризата.
Допустимият таван за публичен дълг в ЕС е 60% от БВП. По прогноза на Европейската комисия публичната задлъжнялост за 2011 г. в еврозоната ще е 87,7%, а общо за ЕС - 82,3%. 13 страни членки имат публичен дълг по-нисък от 60%. Средното превишение над допустимото ниво е значително. От това обаче не могат да се правят категорични изводи за обща дългова криза. Страните с най-нисък публичен дълг са Естония - 6,1%, Люксембург - 17,2%, България - 18,0%, Румъния - 34,8%, и т.н. От това не следва, че те са с най-здрави икономики и високо благосъстояние. За 2011 г. се очаква публичният дълг да бъде: в Белгия - 97,0% от БВП, Франция - 86,8%, Великобритания - 84,2%, Германия - 82,4%, Австрия - 75,4%, САЩ - 98,3%, Япония - 236,1%. Никой обаче не говори, че те всички са застрашени от дългова криза. И ако се споменава за САЩ, правят го консервативни политици и икономисти, които не се интересуват от нищо друго, освен от балансиран бюджет.
Най-уважаваните американски икономисти и модерните икономисти по света не споделят подобна теза, защото знаят, че при възстановяване на нормалната стопанска активност ще се повиши производството, заетостта, доходите, постъпленията в бюджета, ще се улесни обслужването на дълга и размерът му ще се нормализира постепенно. Това е начинът за решаване на дълговия проблем и ръководителите на ЕС трябва да го разберат, докато не е станало съвсем късно. Сега дори и най-бруталните съкращения не помагат. Те ще предизвикат още по-дълбоко разстройство на икономиката и социални бунтове. Това ограничава още повече потенциала на Гърция да обслужва неподдаващия се на обслужване дълг.
Тези дни големият американски икономист Лоуренс Самърс, бивш министър на финансите и доскорошен главен икономически съветник на президента Обама, писа, че "при значителна слабост на икономиката е необходима политика на растеж. Старомодната доктрина за агресивно фискално свиване е дискредитирана. Европа се нуждае от стратегия за растеж... Европа може да въведе ред в дълговете си и да допринесе за по-силна глобална икономика само ако расте. Това изисква обща фискална и парична експанзия". Трудно е да се добави нещо към тази точна оценка.
Високият процент на задлъжнялост не е достатъчен критерий, за да се говори за дългова криза. Важна е способността на икономиката да обслужва дълга. Това пък зависи от цял комплекс фактори и преди всичко от високия растеж, заетостта, производителността и финансовата стабилност, които обуславят здравословното състояние на икономиката. Тези фактори показват, че най-голямата непосредствена опасност за Европа и Америка сега не е дълговата криза, а опасността от ново потъване на техните икономики. Строго погледнато, Европа и Америка все още

не са излезли от кризата окончателно

и необратимо. Ключовите думи на европейската икономическа политика сега са "растеж и заетост".
Евентуално ново потъване на американската и европейската икономика ще означава, че световната криза придобива W-образен или L-образен характер. Нараства вероятността това да се случи. Ръководители на Европейската комисия заявиха на 16 септември, че към края на тази година европейската икономика спира да расте. А това е инерционен процес. Веднъж замръзнал, растежът не може да бъде размразен бързо и лесно. Растежът в САЩ миналата година беше 3,0%, а за 2011 г. се очаква 1,5%. В началото на септември Дж.Стиглиц заяви, че ако настъпи нова рецесия в Америка, това е лошо за световната икономика. Ако се случи едновременно в Америка и Европа - ще е катастрофално за света. Първите признаци са налице. Развитите икономики нараснаха с 3,1% през 2010 г., а МВФ очаква 1,6% през 2011 г. Това означава, че ще расте и безработицата.
Кои са причините за евентуално ново потъване?
Първо, продължават да действат причините, породили последната световна криза: бизнес цикълът, прекалената дерегулация на стопанската дейност, икономическата и социалната поляризация и т.н.
Второ, от голяма криза се излиза много трудно. Така беше с кризата от 30-те години на миналия век. Трябваше да започне Втората световна война, за да се излезе от кризата. Такъв изход сега е немислим и трябва да се търсят само мирни варианти, а те не дават бързи резултати. Стратегическото направление към тези мирни варианти е бързото възстановяване на растежа.
Трето, погрешната политика за излизане от кризата. В САЩ и в Европа правителствата положиха повече усилия в разгара на кризата, за да спасяват големите корпорации и много по-малко - за стотиците милиони трудови хора. Wall Street беше предпочетен пред Main street. От друга страна, изходът от кризата трябваше да бъде постепенен: държавните помощи за възстановяване на вътрешното търсене трябваше да продължат няколко години до необратимото излизане от кризата и да затихват постепенно до пълното оздравяване на икономиката, навлизането й в нормален режим на работа и възстановяване на потенциала за растеж. Вместо това през 2009 и особено през 2010-2011 г. в условията на още полуболна икономика консервативните правителства в Европа извършиха

рязък обрат към силно рестриктивна политика

под претекста за ограничаване на публичния дълг. И тук отново грижите бяха не толкова за помагане на най-задлъжнелите страни (Гърция - с очакван публичен дълг 157,7% от БВП през 2011 г., Ирландия - 112,0%, Португалия - 101,7%), а на техните кредитори - големите европейски банки, търговските банки на съответните страни, Европейската централна банка, МВФ.
Подобни грешки допусна и американското правителство, макар че тяхната политика беше и продължава да е по-умерена. Те прибягнаха три пъти и до "количествени улеснения". От началото на 2011 г. с новото мнозинство на републиканската партия в долната камара на Конгреса възникна блокаж между висшите държавни институции. Демократите са за подпомагане на вътрешното търсене и по-високи данъци за богатите, а републиканците - за съкращения на помощите за бедните и средните слоеве и данъчни облекчения за богатите. Това ще продължи до следващите избори, а може би и след тях.
Известно е уравнението на Кейнс: БВП = частно търсене+държавно търсене+инвестиционно търсене+износ-внос. По това уравнение сега в цял свят се изчислява БВП. От него личи, че всяко съкращение намалява вътрешното търсене (частно+държавно+инвестиционно) и потиска растежа. Това е доказано от теорията и от стопанската практика. Наскорошна публикация на МВФ от трима автори: Guajardo, Leigh and Pescatory "Expansionary Austerity: New International Evidence" (Експанзивна рестрикция: нови международни доказателства), IMF Working Paper WP (11) 158 доказва, че бюджетните съкращения намаляват ефективното търсене и потискат растежа. Авторите изследват 17 държави от ОИСР за 36 години - от 1973 до 2009 г., и доказват, че бюджетна рестрикция от един процентен пункт намалява частното потребление с 0,75% в продължение на две години и потиска растежа с 0,62%.
Четвърто, причини за трудното излизане на ЕС от кризата са: преждевременният рязък обрат към рестриктивна политика; разнородният икономически характер на общността; недостатъчната интеграция; различията в бюджетната политика по страни при единна парична политика. Без ускорена интеграция, в т.ч. и с общо министерство на финансите, ЕС няма шансове за успех в конкуренцията с икономическия гигант - САЩ, с новия икономически гигант - Китай, и задаващите се икономически гиганти - Индия и Бразилия.
Пето, безотговорното поведение на рейтинговите агенции и липсата на европейска рейтингова агенция. Трите американски агенции се дискредитираха още преди кризата и станаха опасни за света. Със субективните си оценки те могат да сринат големи компании и даже отделни държави. Standard & Powers дори взеха страна в политическите спорове по икономическата политика между двете партии в САЩ тази година и се опитаха да попречат на президента Обама. Бивши служители на агенциите разказаха как се дават оценки в зависимост от желанията и размера на плащанията на поръчителите. Предстои сериозен анализ и преоценка на целесъобразността от съществуването на такива агенции и фетишизирането на техните оценки.
Шесто, ръководителите на развитите страни много бързо забравиха поуките от последната криза и декларациите си за повишената роля на държавата, за новата инфраструктура на световната финансова система, за новата световна резервна валута, за ролята на Г-7 и Г-20, и т.н.
Седмо, все повече се чувстват дефектите на капитализма като икономическа система. Кризите през последните десетилетия зачестяват и се задълбочават. В разгара на кризата се заговори че

"Новият свят изисква нов капитализъм"

Financial Times проведе интересна дискусия на тази тема на страниците си през януари-март 2009 г. Заслужава внимание статията "Кризата на капитализма" на проф. Н. Рубини от август 2011 г., където показва, че в САЩ вече са изчерпани всички познати на науката регулативни инструменти. Дж.Стиглиц написа статия през юли тази година "Идеологическата криза на западния капитализъм". Известни са анализи на Пол Кругман и други видни икономисти по същите въпроси. Все повече политици и икономисти по света говорят за "нов баланс между пазар и държава". Расте интересът към китайския модел за съчетаване на пазарните принципи с държавното регулиране.
Настоящата кризисна ситуация ще бъде продължителна, понеже нейните корени са дълбоки и не позволяват лесни решения с бързи резултати. Светът е изправен пред W-образно или L-образно икономическо развитие през следващите години. Предстои продължителна икономическа стагнация, години на ниска заетост, нарастваща бедност и социална конфронтация.

 

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 918

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 532

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 379

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 516

/ брой: 201

Протести в Полша

автор:Дума

visibility 0

Безредици в Рим

автор:Дума

visibility 69

Чехия регистрира 1000 смъртни случая за две седмици

автор:Дума

visibility 107

Туск: Борисов е в беда. Допусна грешки, но е демократ

автор:Дума

visibility 106

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 856

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 1353

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 556

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ