Опиоидна епидемия в САЩ

Докато оралното здраве на хората и посещенията им при  зъболекар обикновено са сходни в САЩ и Англия, рецепти за опиоиди американските стоматолози изписват 37 пъти повече, отколкото техните английски колеги. Резултатите от проучването са докладвани през май в JAMA Network Open. Новото проучване стига до заключението, че 22,3% от рецептите, изписани от американски зъболекари през 2016 г. (повече от 11,4 милиона рецепти), са били за опиати в сравнение с едва 6% от английските стоматологични предписания (28 082) през същата година.

Изследователите забелязват, че 1 от 10 опиоида, предписани от американските зъболекари, са лекарства като оксикодон, които имат висок потенциал за злоупотреба. Стоматолозите в Англия не предписват тези лекарства. Всъщност те предписват само един вид опиоид - производно на кодеин, наречен дихидрокодеин, който е единственият опиоид, включен във формулата на Националната здравна служба на Великобритания.

Според многобройни проучвания американските зъболекари остават сред водещите, предписващи лекарства за опиоидни болки, пише в статията си Мери Ото, журналист на свободна практика. Тя припомня, че през 2018 г. Американското списание за превантивна медицина съобщава, че зъболекарите са на 6-о място сред лекарите, които предписват. Те са написали над 209 млн. рецепти за опиоиди от 1 юли 2016 до 30 юни 2017 г. Най-много упойващи са предписали американските семейни лекари (20,5%), следвани от специалистите по вътрешна медицина (15,7%), медицинските сестри (9,9%), лекарските асистенти (9,3%), зъболекарите (8,6%).

Зъболекарите предписват опиоиди най-често след вадене на зъб, като в това число са и около 3 млн. души, на които им вадят мъдреците, показват други проучвания.

Пристрастяването към упойващите вещества често започва с рутинно предписване на противоболкови лекарства.

Според оценката на американските здравни власти смъртните случаи заради пристрастяване или предозиране на опиоидни лекарства надминават 17 хил. годишно. Учени и университетски преподаватели все по-често апелират към колегите си да обмислят по-безопасни алтернативи, когато помагат на пациентите да потискат болката.