28 Май 2020четвъртък23:56 ч.

Опитът на Холандия, или една прагматична система за субсидиране на културата

/ брой: 138

автор:Огнян Стамболиев

visibility 838

Едва след войната в тази неголяма западноевропейска страна културата и изкуствата получиха по-широка обществена и държавна подкрепа. От 60-те г. на миналия век насам субсидиите нараснаха чувствително. Осигурена по три направления - правителство, регион и кметство, духовната сфера зае най-сетне своето достойно място. Интересното е, че ако средствата от едно направление се увеличаваха - увеличаваха се и парите от останалите две. Отначало тази система имаше голям успех, но през първата половина на 80-те г., когато рецесията стигна своята кулминация, нещата трябваше да се променят. В края на всяка година се получаваше доста сериозен дефицит, което довеждаше до намаляване на субсидията за следващата. Правителството не можеше да скицира дългосрочни проекти и да осигурява възможности за нови и особено за експериментални прояви, които по принцип се приемат твърде добре в Холандия.  Нивото на заплатите и условията за работа (за творчество!) бяха твърдо установени. Реорганизацията бе неизбежна.
И ето: през 1985 г. там създадоха концепция за новата структура на държавно субсидиране на културата. Само след една година тя влезе в сила под названието "Кунстенплан" (План за изкуствата). Този план е предвиден за един сравнително непродължителен период от четири години и предвиждаше разпределението на средствата в три основни категории: а) структурна, б) дългосрочна, в) по конкретни поводи.
Първата е предназначена за основните културни институти в столицата Хага, в Амстердам, Ротердам и другите големи градове на страната, като например Кралския симфоничен оркестър, Театралния институт, големите оперни театри, и се дава за срок от четири години.
Втората е за големите професионални компании, като например Драматичната компания "Микъри", и се дава максимум за три-четири години.
Третата е за експериментални, младежки и полупрофесионални творчески състави. Държавата е организирала специални комисии, които да дирижират разпределението на средствата. Успоредно с тази финансово-административна власт съществува и обществен Съвет по изкуствата, който наблюдава и оценява състоянието на различните институти и творчески състави. Разбира се, той е изграден изцяло с участието на специалисти в отделните изкуства. Този консултативен орган е в състояние да се противопостави на евентуална намеса на държавните чиновници при оценката на отделни художествени факти или на новите проекти.
Холандската система е доста по-гъвкава и осигурява както последователността - отворена е за новостите и експериментите, така и необходимата творческа свобода в продължение на четири години, а това не е малък период в живота на един творчески институт.
Трябва да подчертаем, че институтите в тази страна са автономни - държавата не контролира пряко дейността им, интересува се от общото им финансово състояние и полезността им за обществото и културата на Холандия.
Ефикасна е и системата на управлението на културните институти в това кралство. Например оперните театри се ръководят от съвети на директорите, в които влизат: а) административен директор-интендант с менажерски функции, б) музикален директор - главен диригент, в) артистичен директор-режисьор и г) финансов директор.
За съжаление, у нас длъжността е само една - директор - обикновено диригент, в редки случаи режисьор, и това по принцип са лица без добър управленски опит, които при това "дърпат" предимно към себе си. Оттам идват и неблагополучията в нашите театри, много от които са вече в определено критично състояние главно по тази причина.
Опитът на Холандия, страна със стара култура, с традиции в музиката, изобразителното изкуство, театъра и балета, макар и с не по-голям творчески потенциал от България, и с по-малко държавни институти, може да ни бъде от полза.
И още нещо твърде важно за наша информация: средствата от частни спонсори там не надвишават скромните 4-5 процента от цялата сума, необходима за издръжката на холандската култура. Въпреки данъчните облекчения за спонсорите. А бюджетът по това перо е над пет на сто, докато в България е десет пъти по-малък! Голямата отговорност там е поела държавата, както е в повечето страни от ЕС. Само че всичко там е може би по-добре премислено и по-добре организирано, отколкото е у нас. Там не се правят икономии от културата, не се закриват театри, оркестри, музеи, библиотеки, а и културата се управлява от културни и достойни хора... Не се допускат и подобни недомислия като т. нар. делегирани бюджети, които бавно, но сигурно съсипват, особено в творчески план, нашите опери, оркестри и театри. Опитът на Холандия е наистина опит, от който трябва да се поучим.
 

И братя Бобокови са арестувани

автор:Дума

visibility 6

Станишев отново настоя за икономически щаб

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 100

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 114

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 100

Меркел: ЕС да поеме повече отговорност в света

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 134

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1065

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 368

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ