Осъзнайте се! Можете ли?

"На дневен ред е същественият въпрос: можем ли всички - и онези, които внесоха вота на недоверие, и онези, които бяха част от управлението, да признаем, че хората на улицата са скептични към целия политически елит, независимо дали са част от опозиция или управляващи. Можем ли да се откажем от партийно пиарските клишета, от политиката на ниво социални медии, от залитането по това да се държим като инфлуенсъри, без да носим отговорност? Можем ли да се върнем към откровения директен разговор за бъдещето на България, на нейните граждани и бъдещите поколения?"
В суматохата на задъханите първи реакции след оставката на правителството тези въпроси, зададени от Атанас Зафиров, останаха незабелязани. А те наистина са най-важните. Защото са зададени и навътре, и навън. И защото без осъзнато признаване на грешки и вина, без осъзната отговорност към това, което предстои, и без осъзнат откровен диалог няма да стане. Просто няма как да стане.
Виждали сме го. Живели сме го. Живеем го в момента. И сме на ръба да затънем в последиците до гърло, до пълна загуба на въздух, ако продължим по същия начин.
Затова. Вместо да се опитвате да ни размеквате мозъците с надути безсмислени клишета, лицемерни заклинания и откровени лъжи - което просто няма как да ви се получи - напишете в Гугъл "Николай Добрев". И четете, четете. Прочетете речта му на партийния конгрес през 1996 г. Защото Николай Добрев не стана Николай Добрев на 4 февруари, а много преди това. Защото той беше от поколението политици, което осъзнаваше къде се намира, осъзнаваше мястото си в политиката и отговорността си пред другите.
Четете. Белким осъзнаете какво означава да търсиш изход и развитие не за себе си, а за всички заедно. Какво струва. Но и от какво спасява.
Осъзнайте къде се намирате. Ако можете.
Ако не можете... и без вас ще съмне.
Защото, както каза Кольо: "Не се е родил още тоз, който с пръст слънцето да затъмни".