30 Септември 2020сряда09:20 ч.

Още 600 млн. лв. годишно в хазната - решавайте бързо!

В Европа вече са в ход процедури, с които държавата да си върне контрола над комуналните дейности, заради корупционното надуване на цените

/ брой: 22

автор:Радко Ханджиев

visibility 2245

"Между 400 и 600 млн. лева ще влязат в хазната при въвеждане на прогресивно подоходно облагане", обяви депутатът от левицата проф. Румен Гечев. Разчетите са правени при налог 15-20% върху месечен доход от 3000 лв.
А колко ще влязат, ако се ликвидират ЕРД-тата (електроразпределителните дружества)? Най-малко още 600 милиона. Годишно! Нека уважаваният проф. Гечев и колегите му да подходят отговорно и бързо към решаване на задачата. Не е с повишена трудност. И вероятно няма да срещнат възражения от страна на партньорите и мнозинството народни представители. Но ще бъдат горещо аплодирани от бизнеса и всички граждани. Февруари чука на вратата. Така че, господа депутати, решавайте бързо!

Преди да изложим правните основания

защо точно 600 милиона и как точно ще влязат в хазната, нека споделя, че моите разбирания за управление на икономиката са близки до тези на Джон Кенет Гълбрайт (1908-2006) - най-известният икономист в света, според списание "Икономист".
В едно от класическите си произведения "Икономиката и общественото й предназначение" (Economics and the Public Purpose, 1973), проф. Гълбрайт ни подканва към размисъл: "Има ли смисъл икономика, която не служи на хората?" Според него гигантските корпорации, които той нарича олигополи, налагат властта си над цялото общество, обслужват монополистките си интереси във вреда на обществото и на практика ликвидират пазара. В същото време умишлено се отрича пагубното "присъствие на властта и политическите интереси в икономиката". Преди повече от четири десетилетия забележителният икономист провижда глобализацията и алармира, че тя застрашава устоите на демокрацията и самото съществуване на човешката цивилизация.
За да се възстанови балансът, съветва проф. Гълбрайт, правителствата трябва да бъдат активни в решаването на социалните проблеми. Но преди всичко - трябва да се възстанови пазарът чрез изграждането на "нов социализъм". Този процес включва национализация на военната промишленост, обществените услуги, здравеопазването; социализация както на "прекомерно слабите", така и на "прекомерно силните индустрии"; контрол върху заплатите, печалбите и цените така, че да се намали неравенството и се ограничи властта на гигантските олигополи; цялостно планиране. По такъв начин ще бъде ликвидиран корпоративният натиск в най-чувствителните и стратегическите сектори на икономиката и общественият интерес щe бъде върнат на законното му място над частния интерес. Това е постижимо, смята проф. Гълбрайт, като се изгради нова ценностна система и се отхвърли изцяло корпоративната икономическа доктрина на миналото.
Но той предупреждава: "Новият социализъм трябва да се постигне постепенно, чрез демократична политическа промяна", защото коварната мощ на монополите може да бъде съкрушена единствено чрез последователни демократични политически решения, опирайки се на волята и подкрепата на гражданите, на цялото общество.
Определят проф. Гълбрайт като кейнсианец, институционалист, водещ критик на неолиберализма, неомарксист... Каквито и да са нюансите в оценките, няма спор, че като ръководител на службата по контрол върху цените на САЩ през годините на Втората световна война той се справи "зашеметяващо успешно". Не позволи развихряне на инфлацията и корупционно надуване на цените, за което по-късно е обвинен в "комунистически тенденции".
Опасенията на този колос на световната икономическа мисъл и практика

днес са зловеща реалност

Срещу чудовищния грабеж на монополите обаче се надигат мощни вълни на пробуждащото се гражданско общество. Под техен натиск в страните членки на ЕС, вкл. Германия, в ход са процедури държавата да си върне контрола над комуналните дейности, главно поради крещящите посегателства срещу правата на хората. В Унгария държавата вече установи контрол върху цените, защото, според вицепремиера Тибор Наврачич, грабежът се превърнал в социална опасност.
У нас корупционното надуване на цените е с нечувани за Евросъюза мащаби. Масовите протести от февруари 2013 г. предизвикаха оставката на кабинета. Но монополистките интереси продължават да властват във вреда на обществото, налагат корупционни практики, подкупват политици, магистрати и медии, саботират законите и нормите на ЕС и фактически са ликвидирали пазара. Исканията на хората следователно са общественият интерес да бъде възстановен на законното му място над частния интерес. А това означава да се възстанови пазарът съгласно изискванията и нормите на Евросъюза, както съветва най-известният икономист в света. И не на последно място - настояват правителството да изпълни задължението си, произтичащо от императивните разпоредби на Конвенцията на ООН против корупцията и чл.19, ал.1 и 3 на споразумението GRECO, към което България е присъединена още през 1999 г. И по-конкретно: да бъде конфискувано имуществото на ЕРД-тата, защото е придобито в резултат на криминални сделки; както и съдебно преследване на виновно замесените длъжностни лица. С внесения миналия месец в НС проект (Народно събрание, вх.№354-02-151/20.11.2013 г.), вече имаме и официално признание - от страна на депутатите-вносители - за "криминалното и тайно" отдаване лицензите на ЕРД-тата от кабинета Сакскобургготски и този на ГЕРБ. Тоест още един аргумент в подкрепа на правното основание правителството да пристъпи към незабавна конфискация.
Опасенията, че от страна на Европейската комисия може да последва негативна реакция срещу акта на конфискация, едва ли са основателни, ако прокуратурата, следствието, изпълнителната власт си свършат работата професионално, съгласно нормите на ЕС, ако добросъвестно подредят и анализират хилядите доказателства за престъпния начин, по който са били отдадени лицензите на ЧЕЗ и другите ЕРД-та, както и последващите им престъпни посегателства срещу българските граждани и бизнеса. Съмнявам се ЕК да скочи открито срещу санкции, предвидени в споразумението GRECO спрямо престъпни организации. Независимо от обстоятелството, че ЕРД-тата имат ресурс да подкупват дори еврокомисари...

Какъв е размерът на грабежа?

Ако съдим по публикации в медиите, българските граждани и бизнесът са изнудвани годишно с милиарди, които се изнасят от ЧЕЗ и другите комунални доставчици. В предаването "Под лупа" на ТВ Европа вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров съобщи: "Само от енергетиката се крадат по 2 милиона лева на ден". Според депутата от "Атака" Магдалена Ташева грабежът от енергетиката достига 3 млрд. лв. годишно.
Изследване на Международната организация Global Financial Integrity сочи още по-голяма сума. Според доклад от март 2013 г. за последните 10 години от България са изтекли 23,8 млрд. долара в офшорни сметки и територии, считани за данъчен рай. По-голямата част от тези пари идва от незаконното повишаване на цени и манипулиране на търговски сделки, тоест натрупани са чрез корупция или укриване на доходи. В тази сума не се включват печалбите от наркотрафика, проституцията, трафика на хора и оръжие! Или незаконните пари, които се изнасят годишно от ЧЕЗ и другите комунални доставчици, възлизат на не по-малко от 2,4 млрд. долара. Сходни данни Global Financial Integrity сочи и в доклада си от декември 2013 г.: 25 млрд. долара са изчезнали от България към офшорни сметки за периода 2002-2011 г.

Това са мръсни пари

Източени чрез престъпни схеми от джоба на гражданите и бизнеса. Тези мръсни пари се акумулират в тайни сметки за финансиране на мръсни сделки, задкулисни политически игри, подкупване на политици, магистрати, медии; за джакузита, манекенки, близалки и пр. Според законите на пазарната икономика тези пари са отнети от пазара: на гражданите им е била отнета възможността да реализират покупката на стоки и услуги; на пазара е била отнета възможността да реинвестира тези милиарди, да създаде нови работни места, да генерира национален доход; а това именно е най-сигурният източник за постъпления на чисти пари в бюджета.
Когато се ликвидира грабежът чрез ЕРД-та, тези 2,5 или 3 милиарда ще останат в джобовете на потребителите - гражданите и бизнеса. И естествено, ще бъдат разходвани за покупката на стоки и услуги. Ето откъде в бюджета ще влязат 600 милиона. Само от 20-те процента ДДС!
И това не е всичко: 3 милиарда са сериозна инвестиция, която неминуемо ще стимулира производството, създаването на нови работни места, пазара... И нови постъпления от ДДС, подоходен данък, такси и т.н. Проф. Гечев е вещ икономист и веднага може да направи разчет колко са възможните допълнителни приходи.
Но и това не е всичко: нека не гадаем какъв ще бъде положителният социален отзвук от тази стъпка и как ще повлияе той върху рейтинга на правителството.
Февруари чука на вратата. Така че решавайте бързо, господа депутати!

 

Яйца за Караянчева в Благоевград, освиркаха Гешев в Хасково

автор:Дума

visibility 217

Румен Радев: Не съм снемал подкрепа от Корнелия Нинова

автор:Дума

visibility 238

/ брой: 185

"Отровното трио" сезира ЕП как министри прикриват корупция

автор:Дума

visibility 248

/ брой: 185

КНСБ предлага 300 лв. минимална пенсия и таван от 1400 лв.

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 185

Ремонт по „Тракия” ще е по-скъп от строежа

автор:Дума

visibility 303

/ брой: 185

Над 60% от българите са намалили разходите си

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 185

Чиновниците разбират е-управлението като пращане на имейл

автор:Дума

visibility 163

/ брой: 185

Външният дълг се е увеличил с 581 млн. евро през юли

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 185

Мощна градушка и проливен дъжд блокираха Истанбул

автор:Дума

visibility 177

Турция няма да праща военни в Карабах

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 185

Чехия ще връща извънредното положение

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 185

Орбан иска оставката на зам-председателя на ЕК

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 185

На 100 секунди от Армагедона

автор:Георги Георгиев

visibility 258

/ брой: 185

Законите трябва да са в синхрон с народното сърце

автор:

visibility 145

/ брой: 185

Месец септември

автор:Никола Инджов

visibility 156

/ брой: 185

Трябва ни преоценка на нашето земеделие

автор:Въто Христов

visibility 141

/ брой: 185

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ