22 Февруари 2020събота22:35 ч.

Мнение

Още ли френската статуя на американския бряг символизира свободата

130 години от поставянето й на о. Бедло

/ брой: 245

автор:Димитър Копривленски

visibility 1885

Днес светът ляга и става с мисълта, грижата, страха, съмненията за имигрантите, емигрантите и миграцията. Дали преди е имало по-голямо преселване, изселване, заселване е друг въпрос. Но ще хрумне ли някому някак си да отбележи за историята, да остави траен белег какво чудо е било. Телени прегради спешно се вдигат, мигрантски квоти се гласуват от най-високото по сан място, референдуми се спретват, подкрепа и отрицания се демонстрират...
И, може би, причинителката на това чудо човешко, или поне със сигурност една от най-виновните, г-жа САЩ, стои отстрани и съзерцава. От време на време помръдва по някой пръст и сочи къде, какво? Странна зрима ненамеса. Няма ги и френските интелектуалци, като Едуард Рене, Бертолди, Готие, които да подхвърлят и да подемат идеята и инициативата. Както преди повече от 150 години е било. Та се стига до откриване на 28 октомври 1886 г. на остров Бедло, входната порта на Америка пред най-големия й град Ню Йорк, на Статуята на свободата. Поне тя да бе подействала подсещащо.
Да, времената са други. И причините, плановете, претенциите на мигрантите не са същите. А статуята си стои. Почти забравена. Като че ли по-подходящото й място сега ще се окаже някой италиански или гръцки остров. А ако бе в България, можеше и да бъде взривена или премахната. Както Мавзолея, паметника "1300 години България" пред НДК, паметника на парашутистите в родното ми село, паметника на антифашистите пред читалище "Добри Чинтулов" в жк "Дианабад"... Нататък всеки може да продължи изброяването.
Ето до какви мисли може да доведе датата 28 октомври отпреди 130 години. На този ден през 1886 г. пристанището на Ню Йорк е задръстено от параходи, фериботи, яхти, лодки и всичко, което може да плува. В дъждовния есенен ден е открита Статуята на свободата.

Френска направа - американска гордост

Нашенските нагаждачи със следдесетоноемврийска дата упрекват творците от времето на социализма в някакъв "гигантизъм". И направиха "паметниче на Гарибалди" на едноименния площад. Обидиха големия италианец, като го свряха в клоните на дърветата. Разпъват на кръст вече четвърт век модерната за времето си композиция на проф. Валентин Старчев пред НДК. Всички, в столицата и в страната, минаващи, смятащи се за интелектуалци. И не се сещат, че събарянето на паметници е варварство. Не си вземат урок от взривяването на Мавзолея. Не се чувстват гузни. Значи им харесват ония с чуковете? На Каймакчалан и в "Ислямска държава". Кой ще коментира?
А ето и една очевадна идея. Паметникът пред НДК да стане Паметник на загиналите във войните от 1-ви и 6-ти пехотен полк. Мястото му е повече от най-подходящото - в средата на казармите. Видът и достолепието му напълно отговарят на саможертвата на героите. Има предостатъчно пространство да се изпишат имената по достоен начин. И да се съчетае минало и настояще. Не варварство!
И ще каже ли някой, че е гигантомания Статуята на свободата, най-голямата на Земята. Тя е висока 36 фута. На английски това е "стъпка", мярка за дължина, равна на 30,48 сантиметра. Изработена е във Франция. Известно време стърчи неуместно над парижките къщи. Сетне е нарязана на части, опакована е в 200 сандъка и е отправена към Нюйоркското пристанище. За да запали любопитството на хората, първоначално е разположена на части. А срещу съответна такса американците могли да се изкачат на балкона на факлата. Има пикантерии и около фризурата на главата, кой е позирал...
Че е тенденциозно отношението към паметниците в България не е кой знае каква тайна. Важното е хората да си спомнят и да си дават сметка. А в това отношение по-добро сравнение едва ли има. Колцина, да речем, знаят, че тази американска гордост и символ е френска направа. И е дарена на американския народ от Франция.

Повече от 20 години след идеята

Било е преди повече от 150 години. Идеята за този символ на свободните хора предлагат френски интелектуалци. Просто по време на следвечерен разговор край Париж през нито толкова далечната, нито вече близката 1865 г. домакинът Едуард Рене споделя идеята си за подходящ символ на американската свобода. Който французите да дарят на американците. И един от гостите, 31-годишният скулптор Фредерик Огюст Бертолди, започва проектирането. През 1871 г. той преброжда САЩ от бряг до бряг. Докато накрая забелязва малкото островче Бедло. И въздъхва: "Тук трябва да възправя моята статуя, където тръгналите да търсят "новия свят" отправят първия си взор към лелеяното спасение!"
През следващите 15 години, вдъхновен от паметниците в Египет, Родоския колос, медната статуя на св. Чарлз в Арона (Италия), Бертолди превръща общата идея за символ на свободните люде във великолепна статуя. Не потвърждава, но и не отрича, че като модел е взел своята майка. За кого чертите на собствената му майка не са най-скъпи. В тон с твърденията за чертите на лицето са и обвиненията, че за тялото му е позирала неговата любима Жанна-Емилия. Уви, нея той среща и се женят, когато статуята вече е готова.
Първоначално гипсовият модел е изработен в парижката работилница на г-н Готие. Следват дърводелците и накрая металоработници изковават, заваряват и занитват арматурните ребра. И се стига до вечния въпрос - липса на средства, непостоянна работа. От 1880 до 1884 г. са събрани 60 000 франка, равни на 1 300 000 долара. Те позволяват да бъдат извършени допълнителните работи. И на 4 юли 1885 г. статуята е показана на американския представител във Франция. В Нюйоркското пристанище пристига на 17 юли 1885 г.
Не минава и без вестникарска интрига. Влиятелният в. "Ню Йорк таймс" оспорва целесъобразността на изразходваните за статуята средства. Поради което Бертолди поисква да я постави във Филаделфия. Готовност да приемат статуята веднага предлагат Бостън, Сан Франциско, Върмонт. Отговорът на нюйоркчани е незабавното съставяне на комисия за събиране на средства и построяването на основния фундамент. Иначе изпускат "птичката".

"Нека не чакаме милионерите"

Както подобава, статуята е възпята и в стихове. Емма Лазарус, щерка на богат търговец от Ню Йорк, представителка на елитно еврейско семейство, сътворява цяла поема за "уморените, бедни тълпи... жадни да дишат свободно..." Стиховете са за изгнаниците, тръгнали да търсят спасение в чуждата земя. В техен символ се превръща статуята.
Уместен е и още един щрих. През 1878 г. в Париж се провежда световно изложение. Там е показана и главата на статуята. Пак с цел събиране на средства. И тогава известният унгарски емигрант и издател Йосиф Пулицър превръща своя вестник в силно средство за събиране на пари за построяване на статуята. Като приканва нюйоркчани да се включат, той използва блестящата фраза: "Нека не чакаме милионерите!" Името на всеки дарител Пулицър публикува във вестника. И успява да събере за строителството 10 000 долара.
На откриването на статуята присъства и президентът Гроувър Кливланд. От Бруклин до Джърси димът от салютиращите оръдия и дъждът на гъсти облаци покриват островчето. За увеселението Конгресът отпуска 56 400 долара. Суматохата стига върха си, когато създателят на статуята, френският скулптор Бертолди, сред писъка на тромби, пищялки, свирки смъква френския трикольор, покриващ лицето. Не се чуват ни реч, ни поздрав. Това в САЩ го могат. И нас научиха!
И пак за поуката. Вижте подтика на френските интелектуалци. Своя подарък от името на френския народ те правят като противопоставяне на деспотичното управление на император Наполеон III. Което е не по-малък символ! И което, като че ли, почти не се знае.

Статуята на свободата на остров Бедло, който през 1956 г. е преименуван на остров на Свободата

Реставрацията на Статуята на свободата през 1984 г.

Тържественото откриване на Статуята на свободата, състояло се на 28 октомври 1886 г.
 

Франция затваря най-старата си АЕЦ

автор:Дума

visibility 48

Задържаха лидера на „жълтите жилетки"

автор:Дума

visibility 153

Гръцката полиция разби мрежа за фалшив алкохол

автор:Дума

visibility 107

Първи смъртен случай от коронавируса в Италия

автор:Дума

visibility 176

Какво разказа Еl Periodico за Борисов

автор:Дума

visibility 1151

Тъпанари*

автор:Ина Михайлова

visibility 1457

/ брой: 36

Сагата с винетките

автор:Ростислава Иванова

visibility 341

/ брой: 36

Организираният хаос в поземлената реформа

visibility 431

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ