Още сме далеч от реалното гражданско общество

Валентина Стефанова

Все по-актуална става темата за гражданското образование в училище и за изучаването на самостоятелен предмет, който да възпитава учениците как да бъдат граждани. От друга страна, в учебната програма по "История и цивилизация" са заложени сходни теми и идеи с цел да се формира духовна и гражданска идентичност на личността. Идеята на новия предмет "Гражданско общество" е по време на обучението децата да научат какво е гражданско обществото, какви са неговите структури, кой с какво се занимава, да разберат и отстояват своите права и да осъзнаят и спазват своите задължения. За въвеждането на такава дисциплина разговаряме с доц. Табакова.

Цитат:
Това, което се преподава в клас, влиза в конфликт с фактите, които ни заобикалят 
 
- Какво е гражданско общество и дали има такова в България?
- Гражданското общество е характерно за демократичните общества. Демократичната държава на първо място е правова държава, с разделение на властите и добре функциониращи органи на управление. За демокрацията са характерни свободата (на слово, на сдружаване), справедливостта (при прилагане на законите), солидарност (например в здравеопазването). Както е казал Чърчил: тя е най-лошата форма на управление с изключение на всички останали, т. е. на този етап няма алтернатива.
Именно за демократичната държава е характерно и гражданското общество, където се наблюдава съчетаване на обществения и частния/личния интерес. Държавата запазва своите главни функции, но гражданите чрез своята самоосъзнатост и самоинициативност могат да се явяват като коректив на политиката или политиките, провеждани от държавата. Това се осъществява чрез изградените неправителствени организации (НПО), граждански сдружения и т. н. У нас тяхното институционализиране започва в периода 1992-1996 г., а след влизането на страната в ЕС можем да говорим за реорганизиране и диверсифициране на гражданския сектор.
От едно скорошно изследване на института "Отворено общество", като силни страни на гражданското общество в България се извеждат няколко положителни страни: развита структура и персонал; добра информираност на заетите в НПО; потенциал за оказване на влияние върху обществените процеси; осъзнаване важността от сътрудничество и единодействие и т.н. Сред слабите пунктове, които бихме отбелязали, са: ниски нива на доверие в институциите на представителната демокрация и липса на устойчиви социални връзки, които да изградят основите на общност и гражданско общество; корупцията, която се е превърнала в механизъм за действие; гражданските организации не се припознават като легитимен представител на интересите на гражданите и т.н.
Лично аз смятам, че все още сме далеч от нормалното гражданско общество, където над всичко, както посочихме в началото, са законът и моралът. У нас не се спазват законите (например: защо говорим за сива икономика, защо непрекъснато слушаме за схеми за източване на ДДС, каква част от населението, особено ромското, си плаща данъците, тока и т.н.). Приемат се закони, които да обслужват групови или лични интереси.
- Какво е значението на историята за младите хора и за обществото като цяло?
- Историята винаги е заемала важно място в учебните планове на българското училище и преди, и след Освобождението. В историята търсим опора, сила, аргументи, упование за успехи или пък причините за неуспеха. За съжаление, макар че е наричана "учителка на народите", поне ние май рядко си взимаме поука от нея. Независимо че на сградата на Народното събрание стои девизът "Съединението прави силата", сякаш това е последното нещо, от което се вълнуваме - да имаме държавници, които да обединят и да останат с делата си или скоро да бъдат забравени.
Много от процесите, които протичат в обществото могат да бъдат обяснени с нашето историческо развитие. Например - в момента България има не знам колко политически партии - 150 и повече, всяка с крилца и перца, както БЗНС през 20-30-те години на XX век; решенията се взимат отгоре или корупцията се вихри, като да сме още в Османската империя; национализацията след Девети се извършва насилствено, а сега приватизацията се извърши по най-безотговорния и груб начин и цели райони останаха без какъвто и да било поминък (Северозападна България, а и не само); Вазовите службогонци сякаш се нароиха още повече и както в началото на XX век, стана практика да смениш партията, за да се домогнеш до службицата.
Написаха се много учебници през последните години - кои на висок академичен стил, кои не толкова, препълнени с информация, но невинаги привлекателни и достъпни или лесни за усвояване от учениците. В годините на прехода беше много трудно да възпитаваш младото поколение в ценностите на демокрацията, когато нарасна безработицата и стандартът на живота пада, а много от децата дори нямаха възможност да си купят учебници, улицата стана по-силна от семейството, много често разпадащо се от факта, че единият родител е заминал на гурбет в чужбина. Едновременно с това 20-годишни девойки карат джипове за по 100 000 и иди обяснявай чрез примера на историята, че живеем в гражданско общество и всичко се постига с честен и почтен труд.
Трябва да подчертаем, че и при тези условия има учители, които независимо от трудностите, които преживява образованието и обществото като цяло, работят с изключително усърдие, за да покажат, че историята е наука, дисциплина, която е важна с опита от миналото, с перспективата към настоящето и бъдещето. Стараят се да научат младите хора, че интернет не е единственият източник на информация, а дори и да е, трябва да се отнасят критично, като осмислят и съпоставят информацията, за да си изградят собствено мнение, а не да бъдат манипулирани и да вярват във всичко, което им се поднася. В този смисъл историята е най-важна за гражданското образование, като разкрива същността на демокрацията и демократичните процеси, ценностите на обществото, постиженията на културата и т. н.
- Целта на двата предмета е да формират духовна и гражданска личност. Могат ли такива понятия като духовна и самоосъзната, самоинициативна личност да бъдат научени в класната стая?
- Всъщност, ако говорим за предмет, свързан пряко с гражданското образование, то това е "Свят и личност" в ХII клас. Ако разчитаме обаче само на него, то трудно ще формираме гражданска личност. Възпитанието в тази посока започва от ранна детска възраст с примера в семейството, с доброто общуване с другарчетата, независимо дали са от малцинствата или от друга религиозна група. Чрез образованието ще приложим просветителската функция, ще дадем знания, но с цялостната дейност на училището, семейството, обществото ще дадем модела и примера за гражданската личност. В училище можем и даваме знания за правата на детето, на гражданина, но сякаш пропускаме или не толкова акцентираме на задълженията. Защото спазването на закона е именно осъзната необходимост, че живееш в общество с определени норми. Най-простият пример - да пресечем на червено, когато няма коли, но пораства ученикът, взема книжка и казва: "И така може". И профучава на червено, а после става белята.
Има общи ценности и принципи, които се формират и възпитават в един дългосрочен план, като се работи в екип, като се уважава правото на мнение и мислене на другия, културата на другия. Живеем в един глобализиран свят, но трябва да знаем кои са ни корените, с какво сме по-добри от другите, но и къде трябва да поработим, за да станем истински европейци или истински личности с граждански позиции. А подходите са много - в клас  чрез дискусии, ролеви игри, проекти ще формираме умения за критичност, самооценка, комуникация, култура на поведението. В училище вече действат ученически парламенти, чиято цел е учениците да се научат да се самоуправляват, да вземат решения, което ще им помогне в реалната житейска практика. Извън училището - чрез клубовете по интереси, музея, подкрепата на църквата, на домовете за деца без родители...
- Доколко самостоятелен може да бъде предмет, който се припокрива с отделна учебна дисциплина?
- В българската практика след Освобождението съществува самостоятелна дисциплина "Гражданско учение" в прогимназиалната степен предимно, чиято основна цел е гражданското образование по посока на политическите права на гражданите, функцията и ролята на общинските съвети и т. н. Например в началото на миналия век големият педагог Михаил Герасков посочва, че преподаването на гражданско учение трябва да започва с най-близките до ученика институциии най-често срещащите се около него обществени явления; да се отхвърлят политическите пристрастия; да се илюстрира с подходящи примери, за да бъде предизвикано неговото любопитство и интерес.
В момента елементи на гражданско образование има още в началното училище, но най-тясна връзка виждаме в обучението по история, по философия, по литература, макар че във всеки един предмет можем да намерим опори за подобно образование - биология с въпросите за здравето, география - с опазването на околната среда и т. н. Интердисциплинарността, осмислянето на проблемите са важен елемент при формирането на гражданската личност както с примера от историята, така и с опита да анализираме стоящите пред нас предизвикателства и да потърсим тяхното решаване в заобикалящата ни действителност.
- Ако такъв предмет стане част от учебната програма, какво ще научат младите хора? Каква ще бъде ползата от тези знания за тях?
- Биха могли да се научат на много неща - на уважение към семейните ценности, към закона, към човека до тях. Така ще проявяват милосърдие, ще обичат природата, ще защитават животните, ще се организират в групи по интереси, ще общуват помежду си по един цивилизован начин, а може би ще си споделят информация не само за последното 3Д, но и за някоя интересна книга. През 2004 година имаше един много интересен проект за корупционните практики, в който участваха ученици - по този начин те разбират, че всъщност ние самите подхранваме корупцията, ние създаваме предпоставки тя да се шири в обществото. Ако обучаваме и възпитаваме, че това е незаконно, неморално и трябва да се пресича от зародиш, вероятно след 20 години корупцията може и да изчезне. Така че "Гражданско образование" или както и да се нарича дисциплината в училище, е приложима, стига да не продължава да влиза в конфликт с реалността и примерите, които всекидневно ни заобикалят и които провалят всички добри инициативи в тази посока.