Още веднъж от същото
/ брой: 118
Евгени ГАВРИЛОВ
Законът за държавния бюджет по правило е един от най-важните за всяка държава най-малко по две причини. Чрез него се разпределят средствата, с които могат да разполагат всички сектори на обществено-икономическия живот. Освен това от там се вижда дали управляващото мнозинство има смелост за реформи. Оня ден министърът на финансите Асен Василев официално представи основните параметри на проектобюджета за остатъка от 2023 година. Според тях брутният вътрешен продукт трябва да бъде 184 486 млн. лева, при реален ръст от 1.8%, средногодишна инфлация от 7.8% и 3% дефицит. Прави впечатление, че заложеният реален ръст на БВП е по-висок от прогнозите на Европейската комисия (1.5%) и значително надхвърля очакванията на БНБ (1%). Затова отговорът на втория въпрос е по-скоро "НЕ".
Защото всеки проект за бюджет по дефиниция трябва да е обвързан с управленската програма на правителството. Такава набързо сглобеното парламентарно мнозинство просто няма. Освен това много важен момент при подготовката на основния финансов закон на държавата са промените в данъчните закони, които по традиция го съпътстват. Сега такива липсват. Правителството не предвижда промени в досегашната данъчна политика като в средата на годината изтичат пеференциалните ставки по ДДС за доставките на природен газ и на топлофикациите. Съдбата на останалите ДДС облекчения, които изтичат в края на тази година, по-скоро ще стане ясна през есента при подготовката на Бюджет 2024 г. Така че по всичко личи, ще ни предложат още веднъж от същото.
Причините за социалното неравенство са много, но и с невъоръжено око се вижда, че сегашната данъчна система няма да бъде пипана, а в този си вид тя не може сама да се справи с проблема. Това означава, че въпросът за нейната основна промяна и за въвеждане на необлагаем доход и прогресивно подоходно облагане не спира да бъде актуален.
Предстои обсъждане на предложения бюджет в комисиите и в пленарна зала. А досега няма случай при дебатите някой да е поискал пред парламента да се яви представител и на съдебната власт, който да обясни ежегодното нарастване на разходите и да даде подходящо обяснение за ефективността на тези разходи. Отсъстват винаги данни за средните заплати по отделните направления на съдебната система. Нейната независимост и правото й да представя самостоятелно изготвен бюджет не означава, че това трябва да се прави непрозрачно и без обосновка за ефективност.