Още за феномена Васко Абаджиев

Христо Василев

Вече повече от 15 години група почитатели на феноменалното изкуство на цигуларя-виртуоз Васко Абаджиев (1926-1978) работят упорито за изваждане на неговото име от забравата и връщането на изкуството му на хората. Към това дело се присъединиха държавни и обществени институции и сега можем да кажем, че този велик артист е отново между нас със своите записи, със спомените на очевидци в издадените книги, с филма и публикациите за увековечаване на спомена за него (на 14 януари се навършват 89 години от рождението му - б.р.).
Наистина направено беше немалко - един хубав документален филм на БНТ, няколко документално-биографични книги, два диска с негови записи от Златния фонд на БНР, редица публикации в пресата, международен конкурс "Васко Абаджиев" за млади цигулари, скулптурен портрет-бюст на артиста, намиращ се във фоайето на зала "България", наименуване на улица на неговото име в София и ред други инициативи, които позволяват да се твърди, че целта този велик тонов майстор да се върне на своята публика е изпълнена. Направеното не е малко, но не е достатъчно. Във връзка с това искам да се спра по-подробно на един феномен, който е типичен за нашето време на нови информационни технологии.

И така, преди 6-7 години за пръв път влязох в сайта ютюб и останах поразен от възможността да чуя, в много случаи за пръв път, записи на редица легендарни майстори на цигулката. Но сред тях името на Васко Абаджиев липсваше. Това ме амбицира и аз качих голяма част от моята колекция в този сайт. И ето че заработи веднага феноменът - световен подиум. По най-демократичен начин хора от цял свят започнаха да пращат отзиви за изкуството на артиста. Той застана на този световен подиум и светът го прие за изключително явление в цигулковото изкуство. В този случай световният глобализъм изигра положителна роля за възстановяване на спомена за майстора на цигулката.
Смело мога да кажа, че музикантът, цигуларят-виртуоз Васко Абаджиев направи фурор в тази световна мрежа. Започнаха да се сипят отзиви от цял свят. А аз започнах да ги колекционирам и за близо две години се събраха над 40 страници текстове от Европа, Индия, Китай, Мексико, Австралия, Казахстан, САЩ, от цял свят.
С тези редове искам да направя един по-детайлен анализ на големия брой отзиви, които се получиха в ютюб за периода 2008-2010 г. Определено мога да кажа, че светът заговори за Васко Абаджиев. Много често първата дума беше, че този цигулар е непознат, и веднага се продължаваше с оценката колко той е велик.
При по-детайлното анализиране на отзивите биха могли да се посочат няколко изявени групи оценки:
- Кратки, до 1-2 изречения, най-често с възхищение и изненада;
- По-пространни коментари, свързани с дейността на събеседника, от които се получаваха нови факти и данни за живота и изявите на Васко Абаджиев в германския период от живота му след 1956 г.;
- Коментари върху качеството на записите и уменията на артиста и сравнения с други цигулари.
Като цяло оценките бяха суперлативни, но в някои изказвания имаше несъгласие с начина на изпълнение и даже обвинения към нас, че увеличаваме скоростта на записите с цел да стане по-виртуозно изпълнението. Искам честно да заявя, че съм качил в мрежата записите такива, каквито съм ги получил, без никаква намеса от моя страна.
А ето още един отзив, този път от човек на изкуството, художник-карикатурист и публицист от Франция - Jean-Yves Tartrais, с дата 16.12.2009 г. "Допреди няколко дни нищо не знаех за съществуването на Васко Абаджиев. Той е бил много голям цигулар, защото е бил способен да свири с видима виртуозност, обаче също (и това е по-доброто) е можел да свири и с "невидима виртуозност". Имам предвид началото на Вариациите "Венециански карнавал" (виж в ютюб), където звукът е много сладък и темпото много умерено. Това е по-трудно от поразяващата и демонстративна виртуозност. Само най-великите цигулари са били способни да свирят така (младият Менухин, Грумьо, Сигети, понякога Жак Тибо например)."
Ето, този френски интелектуалец за пръв път говори за понятието "невидима или неблестяща" виртуозност, която е качество на изпълнението на Васко. И го поставя наравно с изброените корифеи на цигулката. Това ме навежда на мисълта колко сме загубили ние от това, че познаваме много ограничено майсторството на вече зрелия цигулар - записът на тази пиеса е от 1961 г.
Много показателна за висшето майсторство на артиста е следната случка: Др. Борис Стоянов, началник на отдел в Дирекцията за музикално творческо и изпълнителско изкуство, близък приятел на Васко, разказва: "Веднъж стана дума за Паганини. Запитах го какво е отношението му към именития генуезец и споделя ли мнението на някои музиканти за периферното и безпроблемното в творчеството му. Васко говори дълго за това крайно несъстоятелно и само външно и периферно мнение за изкуството на гениалния италианец и дълбоко се обоснова. За доказателство колко неправилно тълкуват Паганини, той взе цигулката и на един дъх изсвири двадесет и четирите капричии на майстора, без да сбърка, без да засече, за припомка макар, въпреки че някои от тях не беше свирил с години. После остави цигулката, сякаш беше изсвирил на някое първолаче "Цвете мило, цвете красно", и продължи лекцията си словесно. Аз гледах смаян виртуоза и вече малко внимавах в това, що говореше за проблемността на Паганиниевото творчество, защото стоях мъчително недоумяващ пред друга проблема - музикалния гений на нашия българин."
Ето това е музикален интелект, подплатен с висше майсторство.
Голяма част от отзивите в оригинал и превод е дадена в наскоро излязлата моя книжка "Една звезда на цигулковия хоризонт - Памет за Васко Абаджиев" (изданието може да се намери в книжарницата на Съюза на българските композитори, в книжарница "Български книжици" в градинката на "Кристал" и онлайн на e-mushkato.com - б.р.).
Да свириш невероятно трудните технически произведения на великия генуезец така, че слушателят да си помисли колко е лесно и просто, стига само да вземеш цигулката, да минаваш през главоломните пасажи и акорди в мълниеносно темпо, да свириш кристално чисто двойните флажолети на един дъх, да твориш само с лявата ръка музика, нотирана на две петолиния, да правиш трилер в пицикати, всичко това е Паганини. И всичкото това  Васко го изпълнява по неподражаем начин. Някои казват, че Паганини трябва да се свири демонично, нещо точно обратно на Васковия маниер на изпълнение, защото той колкото е виртуоз, толкова и забележителен музикант и тонов майстор.
А какво да кажем за Йохан С. Бах - друг връх в изкуството на артиста. В много от отзивите в световната мрежа се отбелязва, че такова оригинално и дълбоко изпълнение на соло сонатите  е непознато за много от почитателите на цигулката от цял свят. Тук техните оценки удивително съвпадат с думите на великия Давид Ойстрах, казани още през 1974 г.: "Васко Абаджиев несъмнено е най-гениалният изпълнител на Бах на нашето време."
Извън тези два колоса - Бах и Паганини, където Васко е маг, корифей и философ, при останалите композитори неговото изпълнение остава дълбоко музикално. Ето какво казва за него проф. Владимир Аврамов: "Извън Бах и Паганини, Васко свири всички автори по свой начин, който може и да е необичаен за слушателя. Той сякаш казва - ето, аз го свиря така, опитай се да го харесаш. И ти в края на изпълнението установяваш, че тази интерпретация ти харесва, нищо, че ако я гледаш под микроскоп, ще има някои недостатъци. Ето защо Васко е легендарен и хората харесват различни неща от него, просто това е геният - неординерен, особено завладяващ."
Може би няма друг наш артист, за който да не се носят разни слухове и легенди за особеностите в неговото поведение. Популярни са много весели случки, даже зад граница.
Ето какво ми разказа преди години приятелката на жена ми, известната драматична актриса Катя Чукова: "Бях студентка в първи курс на Театралната академия. Един хубав зимен ден се качих с компания на Витоша. Беше навалял разкошен дълбок сняг. Както бях седнала на масата в трапезарията на хижата, гледам на съседната маса седнали и се хранят Васко Абаджиев и една строга жена, сигурно майка му. Веднага го познах, защото той вече беше прочут. Погледнах към него и той започна да ме гледа доста втренчено. Аз се посмутих и наведох поглед. Изведнъж той стана и дойде до нашата маса. "Може ли да ви изям компота", се обърна той към мен, визирайки недокоснатата от мен купичка с компот. Аз се притесних и кимнах смутено. Той седна на масата и посегна към компота, но почти веднага спря. "А вие откъде сте, докога сте тук?", се обърна той нетърпеливо. Аз му поясних и той сякаш стана по-решителен и изведнъж ми предложи: "Хайде да излезем навън и да потичаме в снега." Бях поласкана от неговото внимание и се съгласих. Излязохме навън и той каза неочаквано: "Хайде да тичаме ето до онзи бор. Който загуби, ще даде целувка на победителя." Аз се смутих, но той така широко се засмя, че се съгласих. И хукнахме през дълбоките преспи. С последни сили мисля, че го надбягах, но той ме хвана и извика: "Аз печеля и ми дължите целувка." И без да ме пита взе да ме целува. Аз се дръпнах и той веднага спря. "Виждате ли, не е толкова страшно!" Върнахме се в хижата и майка му ни изгледа строго. "Хайде, Васко, трябва да тръгваме, сега ще дойде автобусът", каза тя и ме погледна с неприязън. "Не, не искам да тръгвам още, тук ми харесва много", каза той, също остро. Аз стоях мълчалива и смутена. Рейсът дойде, майка му тръгна към изхода, той ме погледна виновно и тъжно и оклюмал я последва..."
Катя Чукова ми разказваше тази история с богато нюансирания си артистичен глас, а аз си мислех за вкуса на Васко, спомняйки си каква красавица е била тя, видно от участието й във филма "Под игото".
Още много подобни случки може да се прочетат в споменатата новоизлязла книжка.
И накрая искам да призова читателите да влязат в ютюб, да послушат невероятните изпълнения на Васко и да изкажат своето мнение за чутото.

На снимките:
1701 - Васко Абаджиев
1702 - ...
Скулптурен портрет на Васко Абаджиев във фоайето на зала "България"

Цигулка, подарък от Алберт Лихт, 1942 г.

 Шестгодишният Васко изнася домашен концерт на рождения си и имен ден на 14 януари 1932 г.