Ощетени са хората от субсидираната заетост

- Как и на кого ще се отразят най-много промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО)?
- По изчисления на експертите по около 10 хил. човека през следващите години ще бъдат потърпевши от новите промени, предложени от това правителство.
От 1 януари 2011 г. с отмяната на точковата система мъжете ще могат да излязат в пенсия само ако едновременно имат най-малко 37 г. стаж и са навършили 63 г. За жените условието е минимум 34 г. стаж и възраст 60 г. От 1 януари 2012 г. изискуемият осигурителен стаж се повишава с 4 месеца на година до достигане на 40 г. за мъжете и 37 г.  за жените, което прави достъпа до пенсия за възрастните хора с прекъсвания в трудовата кариера още по-труден. Точковата система има недостатъци, но тя даваше право недостигащите години труд да се компенсират с по-висока възраст.
Действително пенсионната система се нуждае от промяна, но първо трябва да се изработи дългосрочна стратегия, която да получи консенсусна подкрепа от граждански и политически организации. Необяснимо е как предложената реформа от правителството получи одобрение в Съвета за тристранно сътрудничество. Една стабилна и надеждна пенсионна реформа трябва да даде цялостен отговор на предизвикателствата в развитието на България и системата й за социална сигурност. Реформата не трябва да обрича сегашните и бъдещите пенсионери на ниски пенсии, да е стабилна, независима от моментния политически натиск.
- Смятате ли, че реформата е съобразена  с демографските характеристики на населението?
- В момента не е на дневен ред създаването на здрав и образован човешки потенциал, който да отговаря на критериите на икономическите субекти и да остане по-дълго на пазара на труда в условията на сигурност. С промените в КСО се цели приватизация на българската пенсионна система. От 2017 г. вноската за универсалните пенсионни фондове (УПФ) се увеличава от 5 на 7%. Това ще доведе не само до повече приходи в пенсионните дружества, но и до намаление на разходите за пенсии на ДОО, т.е. свиване на държавната пенсионна система. Причината е, че индивидуалният коефициент на лицата, получили право на пенсия от ДОО и осигурени в УПФ, се намалява със съотношението между вноската за УПФ и вноската за фонд "Пенсии" на ДОО. Излиза, че пенсиите от ДОО на първите пенсионери, осигурени в УПФ, ще трябва да се намалят значително.
Именно поради това правителството предлага от същата тази 2017 г. тежестта на всяка година стаж да се увеличи от 1,1 на 1,2% при определяне размера на пенсията, т.е. с 9,1%. Това обаче е незначително на фона на намалението на индивидуалния коефициент.
- Как ще се отразят промените в кодекса на субсидираната заетост?
- Предложението лицата, включени в програмите "От социални помощи към осигуряване на заетост" и "В подкрепа на майчинството", да не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма, противоречи на принципа за равнопоставеност на осигурените лица. Лицата, включени в тези програми, са сключили трудов договор. Срещу това те извършват трудова дейност за период, надхвърлящ 5 дни или 40 ч. месечно. Разпоредбата, че те няма да се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма, ги поставя в неравнопоставено положение спрямо другите осигурени лица, работещи по трудов договор за повече от 5 дни или 40 ч. месечно, дори и по други програми за субсидирана заетост. Необходима е промяна в КСО, чрез която тази несправедливост да бъде премахната.
Предлага се съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите от осигурителите, осигурителните каси и самоосигуряващите се лица относно осигурителния доход, стаж, дължими вноски и т.н. да се уреждат с Наредба на министъра на финансите и управителя на НОИ. Това се прави с неясни мотиви и без някаква логика. Първо, декларациите се подават в НАП. Управителят на НОИ няма правомощия да въвежда задължения на ръководството на НАП. Второ, управителят на НОИ няма правомощия, свързани с подаването и съхраняването на декларации от осигурените лица.