18 Септември 2019сряда02:52 ч.

Оскар Уайлд: геният, митът, трагедията

160 години от рождението на великия ирландски писател

/ брой: 235

автор:Йордан Костурков

visibility 2877

Полският писател Ян Парандовски нарече книгата си за Оскар Уайлд "Цар на живота", като, разбира се, изведе метафората от неговия притчов разказ "Младият крал" - сам по себе си сякаш метафора на живота на Уайлд, създадена от самия него. Колкото и сполучливо да изглежда това признание, то е по-скоро невярно и можем да го приемем само с голяма доза горчивина. Оскар Уайлд живя като една рано угаснала звезда, пресели се с творбите си в своите поклонници, но смъртта му бе незаслужено нечовешка.
Оскар Уайлд създаде шедьоври на комедията - "Ветрилото на лейди Уиндърмиър", "Колко е важно да бъдеш сериозeн", един ужасно експериментален и незабравим роман - "Портретът на Дориан Грей", но и удивителни и необичайни приказки, сравнявани като оригиналност с тези на Андерсен; криминални разкази и разкази на ужаса; фантастика и поезия - сред стихотворенията му с признателност си спомняме за неговия "Сонет за клането на християните в България" (1881).
    Роден е на 16 октомври 1854 година в Дъблин, ирландец, майка му лейди Джeйн Франсеска Уайлд (1820-1896) е поетеса, пише под псевдонима "Сперандза" - speranza на италиански е "надежда", а баща му, сър Уилям Уайлд, е антиквар, писател, лекар - и голям любовник (признава три други незаконородени деца). Има по-голям брат, Уилям, но майката, която копнеела да има момиче, облича Оскар в момичешки дрехи и той оттогава държи на изящество в облеклото си до степен на екстравагантност.
Оскар Фингал О'Флаерти Уилс Уайлд учи в частно привилегировано училище, основано в началото на XVII век, след това продължава в дъблинския "Тринити Колидж" и в Оксфорд, в "Модлин Колидж", основан в началото на XV век, където му преподават прочутите викториански литератори Уолтър Пейтър и Джон Ръскин. Висок, строен, атлетичен, още в Оксфорд той шокира всички със своите ексцентрични дрехи на денди, дългата си коса и пауновите пера, лилиите и слънчогледите, с които украсява стаята си. Оскар Уайлд притежава един рядко срещан талант, с който в Англия са прочути д-р Самюъл Джонсън Байрон, Коулридж - сладкодумството, изкуството да води изискан и занимателен разговор. В голяма степен заради тези му умения, без да е написал още никой от шедьоврите си (ранните му творби са стихотворения и две пиеси "Вера или нихилиста" и "Херцогинята на Падуа"), е признат за водеща фигура на модното течение на естетизма (дендизма) и става член на масонска ложа.
След като завършва в Оксфорд, се връща - за последен път, за кратко в Дъблин, където среща девойката, в която е бил влюбен като дете, но тя обаче е вече сгодена за Брам Стоукър, ирландския романист, който ще се прочуе след 1897 година като автора на "Дракула". На 2 януари 1882 година Оскар Уайлд заминава на лекционно турне в САЩ и остава там почти цяла година. Турнето има търговски успех, но отзивите за екстравагантностите на Уайлд са противоречиви.
Година преди това се запознава в Лондон с Констанс Мери Лойд, образована ценителка на изкуството. Самата тя е писателка, интересува се от окултни науки, от християнски социализъм. Двамата сключват брак на 29 май 1884 година. Той явно й е признал някои свои прегрешения с момчета и проститутки, но любовта мeжду двамата е дълбока и искрена. Констанс му ражда двама сина (Сирил - 1885 г., и Вивиан - 1886 г.), които са вдъхновението за сборника му с приказки "Щастливият принц" (1888 г.). Две години по-късно публикува "Портретът на Дориан Грей". Някъде по това време Уайлд се запознава с младия лорд Алфред Дъглас ("Боси", 1870-1945), една връзка, която свършва с трагедия за него. Дъглас го въвежда в подземния свят на гей проституцията. Бащата на Алфред е прочутият маркиз Куинсбъри, създателят на правилата на модерния бокс, който изиграва важна роля в съдебното преследване на Уайлд.
По време на престоя си в Париж (1989-1892) се запознава със Стефан Маларме и пише на френски драмата "Саломея" - в Англия лорд камерхерът не разрешава поставянето на пиесата със Сара Бернар в главната роля заради библейските мотиви. Тя е издадена едва през 1893 година в анонимен превод и с посвещение на Боси. Пиесата е по-прочута с оперния си вариант на Рихард Щраус, макар че е филмирана многократно още през 1908 година, включително от прочути режисьори като Педро Алмодовар и Кен Ръсел, с известни актриси като Гленда Джаксън и др. Бракът му с Констанс  Мери Лойд реално приключва още през 1893 година, макар и без развод.
В творчеството на Оскар Уайлд трудно могат да се отделят шедьоври - той е блестящ и в романа си, и в пиесите си, и в разказите си. "Портретът на Дориан Грей" днес не би се възприел скандално, заради по-скоро подозираната хомосексуалност на героите. Макар че след като е поръчан от редактора на американското списание "Липинкот", издателят Дж. М. Стодард по време на паметната среща на 30 август 1889 година решава романът да бъде цензуриран и отпечатан със значителни съкращения. Между 1892 и 1895 година Уайлд пише и поставя четирите си драматически шедьовъра - светските комедии на нравите, вдъхновени от класическите образци на Реставрацията: "Ветрилото на лейди Уиндърмиър", "Жена без значение", "Идеалният мъж" и "Колко е важно да бъдеш сериозен". Пиесите се радват на огромен успех, а Уайлд печели по 100 лири седмично, които са равни на 60 000 днес! Недостатъчно сякаш са популярни блестящите, силно впечатляващи на времето, някои негови анонимно публикувани есета: "Упадъкът на лъжата", "Критикът като творец", "Душата на човека в социализма", "Портрет на господин У. Х." (есе за Шекспир) и др.
Връзката с Боси не е единствена в живота на Оскар Уайлд, но скандалът и съдебните процеси (в Англия законът забранява "скандални непристойни отношения между мъже") слагат край на семейния му живот и всъщност на творческата му кариера. Още повече, че и Алфред Дъглас се отрича от него. Констанс сменя фамилното си име, а също и това на двете момчета, и отказва да се среща с Оскар, макар че му изпраща издръжка. Той получава подкрепа и от майка си и брат си Уили - поет и журналист.
Уайлд излежава присъдата си най-напред в затворите "Пентънвил" и "Уондсуърт" в Лондон, след това в Рединг. Деветнадесет месеца не му е разрешено да пише, след което създава обемистото си епистоларно послание-изповед De profundis ("От бездната"), публикувано в пълния си вид едва през 1962 година. Освободен е през 1897 година. Сменя името си и става Себастиан Мелмот (от Св. Себастиян и Мелмот Скитника на Чарлс Матурин), и заживява във Франция, където пише друг от шедьоврите си - "Балада за затвора в Рединг", подписана с чужди инициали.
На смъртния си одър приема католическата вяра и почива в крайна бедност на 30 ноември 1900 година на 46 години в хотел "Елзас" на Рю де Бо-з-ар. Причина за смъртта му е менингит, макар че досега няма обяснение за самото заболяване. Погребан е в местно гробище. Девет години по-късно останките му са преместени в Пер Лашез, където гробът му привлича най-много почитатели - сред всичките стотици легенди на световната култура и история, намерили покой там. До 2011 година поклонниците му обсипваха паметника, дело на Джейкоб Ъпщайн, с целувки от червило.
Киното направи много опити да възпроизведе гениалните му образи, но въпреки че още Всеволод Мейерхолд се опита да постави творбите му, а в по-ново време ролите се изпълняваха от Майкъл Редгрейв, Джон Гилгуд, Колин Фърт, Малкълм Макдауъл, Джуди Денч - всички те са далече от естетиката и блясъка на Уайлд. За сметка на това през 1997 година Кристофър Фрай изключително талантливо се превъплъти в ролята на писателя във филма на Брайън Гилбърт "Уайлд" с Джъд Лоу, Майкъл Шийн, Ванеса Редгрейв и други звезди. Причина за успеха му е и това, че се опита да възкреси личността на Оскар Уайлд, запленил света със своето творчество.



Констанс Мери Лойд заедно със сина от Оскар Уайлд - Сирил, 1889 г.


Сонет за клането на християните в България
Оскар Уайлд

ИСУСЕ, наистина ли жив си? Или костите Ти
още са разпръснати под камъка надгробен?
И бе ли Възкресението Ти само в Нейните мечти -
на Нея, греховете си с любов към Теб изкупила?
Тук въздухът наситен е със мъжка мъка.
Свещеници заклани са - със Твойто име на уста.
Не чуваш ли горчивите ридания от болката,
че под камъните погребани са техните деца?
О, слез ти, Сине Человечески! Порочен мрак
покрил е пак земята, а в таз беззвездна нощ
аз виждам полумесец над Кръста Твой надвесен!
Ако наистина напуснал си Ти гроба,
то слез, о Сине Человечески, да ни покажеш Твойта мощ,
Не давай Мохамед наместо Теб да е с корона!

(Превод Велислава Любомирова)
 

МВнР: България осъжда атаките с дронове в Саудитска Арабия

автор:Дума

visibility 46

Борисов обвини "глупавите специалисти" за пробива в НАП

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 179

КС даде ход на делото за партийните дарения

автор:Дума

visibility 101

/ брой: 179

Набедиха технически директор за спирането на "Хоризонт"

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 179

Горивата повличат цените нагоре

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 179

Екоминистърът не знае кой замърсява въздуха

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 179

Отпадна пречката пред "Турски поток"

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 179

Външна търговия

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 179

Партиите на Нетаняху и Ганц с равни позиции

автор:Дума

visibility 24

Предсрочни избори в Испания на 10 ноември

автор:Дума

visibility 29

Тръмп вече не иска да се бие с Техеран

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 179

Путин предложи руски ракети на саудитците

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 179

Незапочнатите и незавършени концесии на София

автор:Деси Велева

visibility 88

/ брой: 179

България е застрашена, но не от Малинов и Русия

автор:Юри Михалков

visibility 159

/ брой: 179

Как го правят другите?

автор:Зорница Илиева

visibility 77

/ брой: 179

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ