Оскари по време на криза

Като гледам церемониите по връчването на разните "Оскар"-и, "Аскеер"-и и "Икар"-и" - размечтавам се. И се виждам и аз с "Оскар". Ама в много роден вариант.
Първо червеният килим. У нас те трябва да бъдат два - по единия ще ходя аз, а по другия - родата. Защо примерно леля от Павликени, чичо от Симитли и баджанакът от Дуранкулак да не се почувстват част от церемонията. Пък нека всички видят каква славна рода имам. Леля ще е облечена в блестящо червено джемпърче на едри лилави циклами. Чичо ще ще си сложи новия си анцунг, та да блесне и накара всички да му завиждат на лайфстайла. А баджанакът Гочо, като сервитьор, но тънък естет, ще си сложи жълтия пуловер, който тъщата му го е изплела преди пет години.
Представям си и филма, в който ще участвам,  любовна драма, с елементи на екшън и малко екологична тематика. Филм, който разказва за  любовната ми страст по посока на библиотекарката Ленчето от нашия блок. Да, но подземния бос Цуко, който се занимава с нелегална търговия с цвят от лайкучка, завижда на очертаващата ни се буйна любов и праща десет килъра да ме утрепват. За ужас  на онези, замислили мократа поръчка, във филма колкото повече ме стрелят, толкова по-жизнерадостен ставам. Накрая килърите умират един по един от мъка, че не могат да ме утрепят, а любовта между мен и Ленчето става споделена. А и към собствен бизнес се ориентираме - планираме да си имаме десет декара, на които да отглеждаме екологичен карфиол. Разбира се, ще взема наградата за поддържаща роля. И без това все поддържам някого. Ту черпя Коце и Киро в кварталното капанче, ту поддържам брат ми, на когото все не достигат по двайсет лева...
Стигам до момента, в който трябва да благодаря на някого за наградата. Няма да го правя елементарно, като американците - ще благодаря на Цеко, който ми смени керемидите, ще благодаря на баба Лалка, която през зимата ми дава кисело зеле, а и на Куню ще благодаря, че само срещу пет ракии ми завари винкелите на балкона.
Накрая мечтите ми малко поувяхват, защото това все пак ще си е български вариант на оскарите. И то по време на криза. В смисъл такъв, че пари няма да има, а и статуетка също. Наградата ми ще е може би последният диск на Кондьо...
Бе к'во да ви кажа? Оскари по време на криза!