Освободителят Че

Някой по-миналата нощ е съдрал с нож транспарант на ДУМА в центъра на София. Разрязал го е яростно. А най-много гняв неизвестният извършител е вложил в заличаването на образа на Че Гевара на тази реклама. Всички приказки за нова година без разделение и конфронтация пак потънаха в черната бездна на постоянната българска омраза. Това вече е трайно състояние на нашето общество.
Ето защо злобата към Че е много показателна. Това не е обикновен образ. Че символизира чистотата на младежкия порив, мъдрата сила на идеализма, себеотрицанието и безсмъртното усещане, че този свят трябва да бъде променен незабавно, тук и сега. Заради това дори тези, които го наричат терорист по света, не си позволяват да раздират и поругават неговия образ. Защото това е мисия невъзможна. Не можеш да спреш мечтата за различна планета. 
Но България, както винаги е на различна интелектуална географска ширина от света. Само тук злобата може да мине за политика. Само тук поругаването се маскира като политическо мнение. Само тук вандализмът се саморекламира като свобода.
Времето наистина е разделно. Но не в смисъла, в който господарите на злобата и на полунощните акции с ножове си представят. Тяхното време просто е към края си. Злобата към образа на безсмъртния идеалист символизира нещо повече от обикновена омраза. Това е страх в най-чиста форма.
"Аз не съм освободител. Няма освободители. Хората сами се освобождават". Това е една от безсмъртните мисли на Че. Проблемът е, че в България май много хора не са в състояние да се освободят от демоните в главите си.