Трети март
140 години Априлско въстание
От Батак съм, чичо...
Защо при наличието на велики фигури в историята ни се мъчим да ги обезсмислим, като заличаваме и оклеветяваме
/ брой: 52
...помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Иван Вазов
Джуни Александрова
"Близо двеста европейски вестници и списания в различни страни, и то най-авторитетните, най-четените, най-търсените, са публикували към пет хиляди статии, дописки, информации, телеграми, писма, съобщения и други материали, свързани с причините, подготовката, обявяването, развоя, потушаването и последиците от въстанието, с подвига на Ботевата чета" (Й. Митев, "Отражение на Априлското въстание в чужбина").
Историкът Николай Жечев в своята студия "Международният отзвук", поместена в книгата "Априлското въстание в съдбата на българския народ" (автори: Константин Косев, Николай Жечев, Дойно Дойнов), излага подробно целта на въстанието, а именно - да постави на международната сцена близкоизточния въпрос, и по-конкретно - положението на българите в Турската империя и тяхното освобождение. Макар че въстанието е потушено, целта е постигната, подчертава проф. Жечев.
Разностранни са настроенията в Англия по онова съдбовно за нас време. Консервативното правителство с министър-председател Дизраели е в защита на Високата порта. Въпреки съобщения и публикации във вестници за онова, което става в поробена България, посланикът на Англия в Цариград Х. Елиът пише: "Интересите на Англия налагат да бъдат предотвратени ония промени (в Турция), които биха били вредни за нас, независимо дали 10 000 или 20 000 загинат при потушаването на въстанието." По този повод патриархът на българската литература Иван Вазов с болка и възмущение написва "Дизраели" и "Векът":
И ако съществуват на туй нещастно време
и гении на злото, и изверги големи,
каквито са например: зловещий Елиот,
Дизраели и Дерби - и всичкият им род...
(из "Векът")
От друга страна, в Англия общественото мнение в полза на българите се разраства "навред със страшна сила" под формата на многолюдни събрания и митинги в Манчестър, Бристол, Плимут, Оксфорд, Глазгоу... Създава се Комитет по източния въпрос, чува се гласът на "елита на английския културен и интелектуален свят". Политикът от Либералната партия Уилям Гладстон написва и издава "Българските ужаси и Източния въпрос" и "Уроци по клане"...
Събитията през 1876 г. намират отражение и във Франция. Историята завинаги ще запази протеста на великия Виктор Юго, на публициста Емил Жирарден, на журналисти... В Италия, Германия, Нова Зеландия, Испания, Швейцария, в съседни нам страни и т.н. отгласът от ужасите у нас е голям. Съвестта на мнозина видни личности, на прогресивните хора, на обществото в Европа е разбунтувана.
Според Николай Жечев Априлското въстание има най-широк отзвук в Русия заради многобройните писма, изложения, дописки, които се получават от българи, български обществени организации... За огласяването на станалото в Турската империя имат заслуги и наши сънародници в Румъния и Цариград. Видни български емигранти в Русия като Марин Дринов, Райко Жинзифов, Константин Станишев запознават руското общество с безумията, които се вършат над нашия народ, и защитават българската кауза. Съпричастни са учени, писатели, художници, работници, студенти... Надига се цялото общество в Русия в помощ на българското население. Събират се парични помощи, призовава се руското правителство за освобождението на България. Можем ли да забравим гласа на Достоевски, вълненията на Лев Толстой или знаменития памфлет "Крокет в Уиндзор" на Тургенев, написан с възмущение срещу турскофилската политика на английското правителство. Освен това руски революционери и писатели-демократи като В. Некрасов, М. Салтиков-Шчедрин... разработват демократична програма за решаване на българския въпрос. За този период от българската история нашите историци са оставили богато наследство.
Според тях пет са анкетите, които са направени по повод Априлското въстание и жертвите от разгрома. Първата е от турска страна и целта е била да се омаловажат фактите. Според нея жертвите са само около 10 000. Случаят не бил национален, а на религиозна основа. Втората анкета е от Българската екзархия и поименно са изброени 20 000 избити. Третата анкета е на Скайлър и княз Церетелев. Четвъртата е от германци и други чуждестранни консулства. Петата анкета е направена от благотворителни дружества, които са привлекли за каузата леди Странгфорд, съпруга на бивш английски дипломат в Цариград. Самата тя посещава Батак и помага за построяването на жилища на оцелелите.
Николай Жечев споменава за анкетата на Скайлър и княз Церетелев: "Атаките (в Англия) срещу туркофилските позиции на правителството на Дизраели принуждават външния министър лорд Дерби да натовари вицеконсула в Одрин Х. Дюпюи да извърши анкета из пострадалите места... Посланикът Елиът изпраща със същата цел в България втория си секретар У. Беринг... Американският пълномощен министър в Цариград възлага задачата на контролен анкетьор на новопристигналия секретар на легацията и генерален консул Ю. Скайлър. По това време руското правителство натоварва със същата мисия младия дипломат княз А.Н. Церетелев. Така всъщност се извършва многостранна международна анкета". Скайлър е придружен от специалния кореспондент на в. "Дейли Нюз" Макгахан и преводач П. Димитров - преподавател в Роберт колеж. Анкетьорите констатират и потвърждават чудовищните зверства в България.
През 2004-та бях участник в честването на 160-годишнината от рождението на Джанюариъс Макгахан. Току-що бяха преиздадени в книга десет писма на кореспондента Макгахан до в. "Дейли Нюз". Знаех за тях, но никога не ги бях чела. В този ден представих пред публиката две от писмата. Още в подготовката за това четене бях потресена от изложените факти. Откъс от третото писмо гласи: "Батак: долината на смъртта и хората без сълзи".
"Черквата не беше много широка, заобиколена от ниска каменна стена, затваряща малък черковен двор. Отначало ние не забелязахме нищо особено. Зловонието беше толкова голямо, че едва можехме да погледнем около нас. Видяхме, че мястото е затрупано с камъни и боклук на височина от пет до шест фута по-високо от нивото на улицата, и след инспекция открихме, че това, което ни се стори маса от камъни и боклук под нас, е в действителност огромна грамада от човешки трупове, покрити отгоре с тънка наслойка от камъни. Целият черковен двор е изпълнен с тях на дълбочина от три до четири фута и ужасната миризма идва именно от там... сега можеха да се видят подаващи се глави, китки, крака, стъпала и ръце - в ужасна безредица. Казаха ни, че тук, само в този малък черковен двор, лежат три хиляди души и ние можем добре да го повярваме. Това беше ужасяващо зрелище - зрелище, което ще ни преследва цял живот..." Тези десет писма до в. "Дейли Нюз" наистина са изпълнени с ужасяващи картини.
В Батак жертвите са около 5000 души - мъже, жени, деца, старци. 1900 са разпознати, други са захвърлени, трети отведени и след дни починали от рани, изтезания, изнасилвания... Ако в други градове въстанието е потушено от редовна турска войска, тук кървавите изстъпления са сторени от озверена башибозушка тълпа. "Пред училището е поставен дръвник и на него с неописуема жестокост са посечени десетки жени, деца, старци. Същото става и в черквата."
Когато изпълнявам "Векът" на Вазов, откъси от "Кочо", "Възпоменания от Батак", "Дизраели" или чета пред публика други произведения, които са написани по повод събитията от онова време, аз съм склонна да приема, че те все пак са художествени творби, в които може да има известна степен на художествена измислица или преувеличение. Но когато не един документ или историческо свидетелство говори, не ни остава нищо друго, освен да се съгласим с тях.
Намират се българи, които искат да изтрият от паметта ни подобни исторически факти, за да не се създават на Балканите изкуствено етнически, религиозни и съседски конфликти. Не отричам, че всички значителни събития и личности често се митологизират и това за човека е естествен начин на преосмислянето на миналото. Сериозните хора не отхвърлят мита, но той не може да се отъждестви с историята. Той е надстроен продукт на народната памет. Но Батак не е мит, а една кървава и трагична истина.
Навсякъде има и е имало нихилисти дори към родната си история, но като че ли у нас и днес, и в миналото ни са били мнозина. Красноречиви са следните редове от статията "Ако Кирил и Методия да би излезли из гробовете" на Любен Каравелов:
"...Кой продава народността си и кой променява бащиното си и дядовото си име? - Българите. Кой плаче над чуждите гробища и кой чете молитви на чуждите богове? - Българите. Кой безчести българското име и кой се подигра с най-свещените предмети на народът си? - настоящите български редактори и... Кой става ямак и с кого другите народности кърпят своите съдрани дрехи? - Българите..."
Сякаш днес са писани тези остри обвинения.
Из книгата "Предизвикани мисли"
"Щом приближихме, нашето внимание бе привлечено от хайка кучета по наклона към градчето. Пришпорихме конете по нанагорното към кучетата... Изведнъж дръпнахме юзди с възклицание на ужас: точно пред нас, почти под краката на конете ни, се показваше картина, от която изтръпнахме. Грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети, скапани дрехи, човешка коса и изгнило месо, събрано на мръсна купчина, около която тревата растеше обилно. Заразяваща миризма, подобна на тази на умрял кон, се разнасяше обилно. Тук кучетата намираха обилно храна и нашето неочаквано приближаване ги прекъсна."