13 Юли 2025неделя22:27 ч.

Точката на И-то

От двете страни на еврокомплиментите

/ брой: 12

автор:Иво Атанасов

visibility 5224

"Кажи му аго, да му стане драго!" Не е ясно дали и други народи имат подобна поговорка, но ние със сигурност сме от двете й страни - когато хвалим, но и когато на нас ни галят самочувствието. Дори във втория случай толкова лесно се възторгваме, та бързаме да опишем мига не просто като исторически, но и като уникален и неповторим.
Поредният пример е речта на председателя на Европейския съвет Доналд Туск в Националния театър при откриването на Българското председателство. Кратка, но емоционална, при това на родния ни език, с цитиране на любимо Вазово стихотворение, тя развълнува и дори разплака мнозина. Полякът е висока класа и нашите политици би трябвало да усвоят нещо от публичното му поведение. От друга страна обаче, едва ли е нормално дни наред да се сипят суперлативи и на опиянението да не му се вижда краят.
Как пък цяла седмица никой не се сети, че през 1999 г. Бил Клинтън цитира "История славянобългарска"? Митингът пред катедралния храм "Свети Александър Невски" премина в толкова англоезична атмосфера, та чак щатският президент се почувства длъжен да ни отрезви. С упрека на Пайсий: "О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?" Някой ще каже, че той не е реагирал спонтанно, изречението му е било подготвено предварително. Сигурно е така. Което подсказва колко добре щабът му е разгадал нашенския манталитет. И колко по-удачно, в сравнение с екипа на Туск, е поставил историческите акценти. Вместо да ни връща чак към траките и Спартак, Клинтън припомни усилията на нашия народ да спаси евреите през Втората световна война. И ни благодари. Някои моменти в словото му предизвикват днес иронични усмивки и може би затова никой не иска да го припомня. Например уверението на президента Клинтън, че САЩ ще ни помогнат да преборим корупцията веднъж завинаги. Или призивът му към всички хора по света да дойдат в прекрасната България и да й съдействат да изгради бъдещето си.
Удивително е, че цяла седмица никой не се сеща за класиката в жанра: речта на Джон Кенеди в Западен Берлин през 1963 г. "Ich bin ein Berliner!" ("Аз съм берлинчанин!") изрича той на немски и изтръгва възторга на множеството. Това са думи на подкрепа и солидарност с жителите на един град, разделен от Стената. Нейното издигане е най-силната демонстрация за провала на комунистическата система, казва Кенеди. И уверява, че страната му никога не е имала нужда да гради стена, за да задържа хората и да ги спира да отидат някъде другаде. Днешните събития опровергават тези изсилвания. В ЕС се изграждат нови стени и огради. А президентът Тръмп се захвана да строи стена по цялата граница между САЩ и Мексико. Без някога в тези две страни да е имало комунизъм. Историята понякога сама разбива идеологическите клишета.
Добре е да си припомним и речите на един друг поляк - папа Йоан-Павел II. И на площада пред "Свети Александър Невски", и на срещата с интелектуалци в НДК той говори на български. Още по-важно от езика беше съдържанието. Годината беше 2002-а, ние бяхме обърнали очи към ЕС и ни беше важно да изчистим петното от т.нар. българска следа в покушението срещу папата. И той, простреляният през 1981 г. на площад "Свети Петър" в Рим, го направи. Заяви, че никога не е вярвал в българската следа, че тя е инсинуация и несправедливост към нашия народ. Какво да искаме повече от него? И от всички, които така добре подготвиха папската визита.
Речите на високопоставени фигури, дори и да не са на български, са важни. В тях обикновено ораторът търси връзка между институцията, която представлява, и страната, в която говори. Туск декламира "Отечество любезно, как хубаво си ти!", споменава имена от киното и футбола, Юнкер се възхищава от шопската салата и ракията. Кой каквото може, както се казва. Но как пък никой не се сети - не от гостите, а от нашите официални лица, че на 12 януари, когато бе първото събитие на високо ниво от Българското председателство, беше рожденият ден на Тодор Ангелов-Божаната?! На участника в белгийската антинацистка съпротива, с особени заслуги за спасяването на част от тамошните евреи. В този ден нямаше по-пряка историческа връзка между България и Брюксел! Вместо да се лутаме между античните герои и сегашните гастрономически предпочитания на гостите, трябваше да стъпим на този мост и да влезем с достойнство в Председателството. Не го сторихме. Може би не само заради къса памет, но и защото Тодор Ангелов е комунист и анархист. Неудобно е някак си. Белгия направи Ангелов свой национален герой, построи му паметник в община Скаарбек на Брюксел. А ние щяхме да съборим бюста му в родния Кюстендил и три десетилетия мълчим за участието си в европейската антифашистка съпротива. Което би трябвало да е истинското ни неудобство.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

Засилват контрола върху ЕРП-та

автор:Дума

visibility 6278

/ брой: 126

Нови правила при "Гражданска отговорност"

автор:Дума

visibility 4301

/ брой: 126

Горски служители блокираха пътя при Кресна

автор:Дума

visibility 4970

/ брой: 126

Еврокомисията оцеля

автор:Дума

visibility 5859

/ брой: 126

Мащабни горски пожари на Балканите

автор:Дума

visibility 4296

/ брой: 126

САЩ изпратиха оръжия за Украйна

автор:Дума

visibility 4369

/ брой: 126

Тупик

visibility 5941

/ брой: 126

Измамите предстоят

visibility 5209

/ брой: 126

Европестене от разум

автор:Юри Михалков

visibility 6125

/ брой: 126

Копнеж по нови неща

visibility 6065

/ брой: 126

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ