От местопрестъплението: литературните списъци

На този свят никога няма да има нищо по-коварно от разговорите за литература. Литературата е дълбок океан и нещастникът, който си въобрази, че я познава, много скоро ще се окаже давещ се на дъното, но без никаква надежда бели китове да дойдат и да го спасят. Заради това трябва да се отнасяме с уважение към хората, които са достатъчно самоуверени, че да съставят списъци за задължителна литература. Един от тези списъци се появи наскоро във вестник "Дейли телеграф". Той е озаглавен доста комерсиално: "110 книги, които образованият човек трябва да прочете" и е разделен на няколко раздела - "класика", "поезия", "романтика", "детска литература" и други.
Когато човек види този списък, може да разбере една стара мисъл на Йосиф Бродски (Нобелов лауреат, който, разбира се, напълно отсъства в списъка на англичаните). Руснакът казваше, че неговата биография като човек е скучна и че единственото интересно в него е биографията му на читател. Всъщност читателската биография може да разкрие почти всичко в този свят - навици, политическа ориентация, мечти, възгледи и амбиции.
Заради това списъкът на "Дейли телеграф" едва ли може да ни послужи като житейско помагало. Виж, като огледало на западния свят е идеален.
В него веднага на поглед се набива "англоцентричността". Две трети от книгите, които "образованият човек трябва да прочете", са написани от английски или американски автори. Литературният свят отвъд тези две страни съществува в този списък единствено чрез имената на Омир, Данте, Марсел Пруст, Толстой, Пастернак Маркес и още двама-трима. Англосаксонската цивилизация очевидно си е самодостатъчна и не проява особен интерес към останалия свят. Особено интересен е фактът, че в раздела "поезия" не може да бъде открит нито един френски поет. За сметка на това го има Томас Елиът, който може да е като паве за несвикналия със сложната поезия мозък. С което не искам да кажа, че Елиът не е стойностен, но съм убеден, че разговор върху неговата поезия би приличал на богословска схоластика.
От списъка с детска литература пък трагично отсъства Астрид Линдгрен. Но пък я има Джоан Роулинг, авторката на "Хари Потър", междувременно станала мултимилиардерка. Това е другата интересна страна на класацията - нейната странна еклектика. В нея са набутани помпозни писатели, които дори приживе едва ли са успявали да изчетат от край до край свое собствено произведение като Антъни Тролъп, но пък любимец на критиката, съвместно с откровено комерсиални четива, които се купуват масово, но се забравят около 15 минути след прочит.
Станислав Йежи-Лец имаше една мисъл: "Избягвайте да разказвате сънищата си. На власт могат да дойдат фройдисти". Можем да я препоръчаме на англичаните - избягвайте да правите списъци с книги. Те са като улика на местопрестъплението. А престъплението е едно-единствено - литературно високомерие.