От много ум

Много й дойде на Европа. Отвсякъде дебне опасност. От изток - война, хаос и разруха в разпадаща се Украйна. Не случи на марионетки. Няма и следа от демокрация, нито от европеизация. Изглежда, Европа вече вдига ръце от неуправляемия Киев и го предоставя изцяло на американския мениджмънт. От много ум обаче ще продължава да плаща и да стяга силите по "източния фронт". Още повече, че неонацистките щурмоваци на Майдана вече отварят втори фронт, обръщат автоматите срещу властта и плашат с нов преврат.
От юг прииждат вълни от бежанци. След като подкрепи десницата на Вашингтон в унищожаването на Либия и Ирак, разбуни Египет и разсипа Сирия, бабува на чудовището "Ислямска държава", сега Европа се чуди как да се отърве от имигрантското нашествие. Наясно е, че с него нахлуват и воините на ислямизма и тероризма, но спасение няма. Безсилна е. Реши да разпределя пришълците по всички ъгли на ЕС. Едни, балами като българите, ще ги приемат, други - по-дяволи като унгарците, няма. Щели да им спират гемиите още в морето. Ще ги давят ли от много хуманизъм, не се знае.
От Запад я натиска всесилният бос. Изви й ръцете да наложи санкции срещу Москва. Загубите са в милиарди - за европейското село, за компаниите с изгодни проекти в Русия, за туризма, за науката, за културата... На Европа й остана само един спокоен север. Засега.
От какъв зор си взе всички тези бели на главата? Политическа немощ е сковала елита й. Една след друга валят абсурдни идеи. Напоследък особено натрапчиво хрумване е заседнало в колективния брюкселски мозък. То не е съвсем ново. Става дума за суперправителство. Още преди месеци тук-там в медиите се промъкна проект за оформяне на нещо като федерация на богатите и силните, които всъщност ще управляват. Около нея, в периферията по принципа на конфедерация, ще се скупчат бедните и слабите - хем ще пазят границите на федерацията, хем няма да пречат на управлението. Разбира се, всичко това се поднася опаковано в непроницаем словесен гланц.
В този дух преди седмици шефът на евросоциалистите Мартин Шулц поиска националните правителства да сдадат финансите и търговията си на Брюксел. Онзи ден и шефът на френските социалисти, президентът Франсоа Оланд, също реши да не изпуска инициативата. Призова за "единно правителство на еврозоната, със специален бюджет и парламент, за да се осигури демократичен контрол". Според него по такъв начин европейците щели "да си върнат вярата в европейския модел", която се разклатила от гръцката криза.
Да се чудиш не си ли дават сметка седящите във високата европейска канцелария, че тъкмо прекалената централизация, заличаването на суверенитета, обезличаването на националната идентичност, контрастът в икономическото и социалното равнище обезвериха европееца и съсипаха модела. Че не е възможно с бюрократични директиви да се подстрижат по една мода всички европейски народи и за броени години да се натъпче битието им в един калъп. Не става.
За какво беше бързането? Да се заеме пространството, освободено от друг провален преди това модел - социализма. Спешно да се щамповат нови "цивилизационни норми", които максимално изтриват националните особености, включително и православните традиции. Така трябваше да се постигне крайната цел - да се прережат историческите връзки на Русия с близките й народи, да се изтласка тя колкото може по-далеч и да остане енергиен и пазарен придатък на "нова обединена Европа". Всички събития, последвали падането на Берлинската стена - разширяването на ЕС и НАТО до руските граници, разчленяването на Югославия, режисирането на цветни революции, поощряването на неонацистки и русофобски настроения, доказват целта. Режисьорите не си даваха сметка, че тя не е в интерес на самата Европа - нито на "старата", нито на "новата".
Украйна е последният напън в тези усилия. Присъединяването на Крим е само претекст, който в очите на европейците трябваше да оправдае санкциите, информационната война и откровените лъжи за престъпленията на киевския режим. Те обаче не могат да продължат вечно и окончателно ще разядат европейския модел, ако не се направи крачка назад, в посока на реалния европейски интерес.
В редица парламенти и правителства се усилват гласовете за спиране на антируската истерия. "Завръщането на Крим в Русия е исторически обоснован факт. Той винаги е бил руски, това е очевидно и трябва да се признае", заяви френският депутат Тиери Мариани. Вчера той заведе първата официална европейска делегация, която се осмели да посети полуострова. Десетина членове на парламента и Сената на Франция от всички партии са решили да се запознаят сами с истината за събитията. "Искаме да направим крачка към диалог с Русия, защото санкциите са неефективни и опасни", каза Мариани.
Ще изтрезнее ли политическият връх на Европа? Ще потърси ли нов модел - на Европа с човешко лице?