От панталона до заплатата

Жените са с по-ниски обезщетения за безработица. Повечето от тях са и с по-ниски пенсии. Защото са и с по-ниски заплати от мъжете, независимо че са с еднакво образование, вършат еднаква работа с еднакви отговорности и задължения. Така е по света, в Европа, у нас.
Преди години "дамските" заплати бяха с около 15% по-ниски, отскоро са с около 12% по-ниски от "мъжките". Просто е - жените, освен че ходят на работа, по-често са в болнични за гледане на дете, на родители и отсъстват от работа. Особено самотните майки. По различни причини те са принудени да приемат по-ниско платена работа.
Опити да се облекчи този им товар се правят. И у нас също - нови отпуски по бащинство и прочее. Но устоите на граденото със столетия патриархално общество очевидно трудно се поддават на рушене. Макар повечето лекари и учители да са жени. Или все повече дами да заемат високи управленски длъжности.
Единици са все още случаите, в които жената печели за издръжката, а мъжът се грижи за децата и домакинството.
Очевидно и в XXI век продължава борбата на дамите за еманципация. Ако първите победи са били панталонът и правото на гласуване, битката за изравняване на възнагражденията продължава.