07 Август 2020петък04:56 ч.

Акценти

От Пхенян до Хавана през Бейрут и Тирана

/ брой: 165

автор:Константин Иванов

visibility 1181

Разочарован ще остане, който очаква пътеписи от далечни и не толкова страни. В КНДР, Куба, Ливан и Албания понякога съм попадал на преводачи, местни хора, пред които малко ме е било срам от руския и френския ми, въпреки че съм ги учил сериозно по две десетилетия - френския от детинство, руския в гимназията и университета.
В 1993 г. в Пхенян се състоя последният Световен фестивал на младежта и студентите. Превеждаше ми от корейски на френски младо момиче, чието име, за съжаление, не съм запомнил. Известно е, че Северна Корея е затворена страна, тогава повече отколкото сега. Така че преводачката ми беше учила френския у дома, но го говореше като роден език. Любезно ми подсказваше търсена дума, без затруднения се справяше в дългите ни разговори на най-различни теми: кулинария, политика, бит, култура.
Пак в такава изолирана по онова време страна - Албания, ми превеждаше от и на френски младеж, получил образованието си в столичния им университет. Разговаряхме на френски и с университетския му декан, който неведнъж ме учудваше с неочаквано тълкуване на иначе известни факти, но за това - по-нататък.
В Ливан палестинецът Туфи, който ми превеждаше в интервю с Ясер Арафат и при обиколката ни в Южен Ливан, където с екип на Българската телевизия снимахме филм, често се подсмиваше и не пестеше корекциите на падежите, при които, както повечето българи, се ръководим повече от благозвучието отколкото от правилата.
И накрая Густаво, или както кубинците го произнасят - Хуставо, нямащ нищо общо с представата ни за темперамент, ме съпровождаше през седмицата, в която бях в Хавана като член на жури на международен конкурс за карикатури.
И сега няколко кратки спомена за впечатления, събития и разговори, при които са ми посредничили моите преводачи.
В Пхенян бях със статут на по-специален гост, тъй като представлявах Международната организация на журналистите. "Специалността" се състоеше в това, че бяха ни дали съвършено нови банкноти с червен цвят, докато за останалите хиляди участници банкнотите бяха със зелен цвят. И горе-долу както навремето беше с нашия "Кореком", ние, специалните, можехме да пазаруваме в магазини с по-разнообразен и качествен асортимент. Освен това имахме честта да вечеряме в една огромна зала с тогавашния президент Ким Чен ир, син на Ким Ир сен и баща на сегашния държавен глава Ким Чен ун. Но и на тази тържествена вечеря румънският колега, също Константин, пак си остана гладен. Ужасно лютива и солена се оказа корейската кухня, а адашът беше язваджия. В ежедневието храната ни приготвяха на открито: на скара пет на пет метра, поставена на земята, се печаха десетки пилета, всеки си вземаше каквото му харесва и се консумираше на място. А питието беше една доста приемлива водка.
Другото, което няма да забравя, е невероятната чистота на град Пхенян. Вероятно за това спомагаше и почти пълното отсъствие на автомобили.
    Автомобили нямаше и в Тирана, но градът буквално не се виждаше от околните хълмове поради невдигащата се гъста люта мъгла. А пътуването из страната си заслужаваше и заради живописните пътища, които се виеха по билата на планините, и разговора на един особен български с жителите на едно от нашенските села и естествено заради десетките, стотиците бункери в полето, в планината, по кръстопътищата и дори в селските дворове. Предназначението - да послужат при съпротивата при евентуално империалистическо нападение на социалистическа Албания от страна на Италия. Един малко особено тълкуван урок от епохата на италианската окупация по времето на Мусолини.
    А с декана на филологическия факултет на тиранския университет си говорихме за националния герой Скендербег, за историята на българските села в Албания. И тук домакинът ми ме изненада с констатацията: "Та ние сме непосредствени съседи от векове. Знаете манастира "Свети Наум" на Охридското езеро, където в 910 година е погребан най-младият ученик на Кирил и Методий - Наум.  Ами, уверих се колко не си знаем историята няколко години по-късно, когато си пиех "лозовата" ракия в ресторанта на открито на отсрещния бряг на манастира. Та по времето на Борис и Симеон България наистина е граничила с Албания. Но да не вредим с исторически реминисценции на съвременния обединител на Балканите Бойко Борисов.
    За Туфи, който ме занасяше за руските падежи, вече стана дума. Тук може би заслужава да се отбележи, че още по онова време ООП имаше изградена стегната пропагандна организация, осигуряваща отлични преводачи. Години по-късно се уверих, че палестинците имат отлична кадрова политика покрай моя колега от МОЖ Мазен Хюсеини. Той явно е бил специализиран за работа в международни организации. Знаеше естествено арабски, френски, английски, испански, справяше се с чешки и руски.
    Една вечер, когато със съпругата ми се разхождахме по единственото място за разходка в Западен Бейрут, крайбрежния булевард "Корниш", ни заговори на руски млад мъж. Чул, че говорим на сходен с руския език, представи се - Ибрахим - завършил литература в Ленинград... Беше влюбен в руската култура във всичките й проявления. Шокът дойде, когато в 1979 г. съветските войски навлязоха в Афганистан. Само дето не се разплака Ибрахим: "Как можаха, та мюсюлманският свят беше в краката им, сега ще е техен враг, лют враг, в Афганистан никой никога няма да победи". Позна любителят на изкуството: десет години по-късно съветските войски се изтеглиха безславно от Афганистан. Не по-успешна се оказва американската намеса там, където заради пуста солидарност с новите ни братя загинаха и български момчета.
    И накрая за "Хуставо". И неговият руски беше перфектен, не помня какво точно беше учил в Съветския съюз. Било е вероятно 1992-1993 г. В Хавана все още си вървяха огромните американски автомобили от петдесетте години. Загърмеше ли високоговорителят на площада в градчето, където се провеждаше конкурсът за карикатура, момчетата и момичетата, насядали на перваза на изкуственото езерце, скачаха и почваха да танцуват; "Колко весел народ сте", споделих с Густаво. "А какво друго ни остава?" Прав си беше Густаво, братската съветска помощ беше секнала, американската блокада душеше страната, оставаше пачангата. С характерната си лека усмивка Густаво коментира: "Резултатът за вас е, че по-рано купувахте евтина кубинска захар от Куба, а сега купувате от Франция скъпа кубинска захар".
    Такива ми ти спомени за преводачи.
      
 

Фарсът с оставката трая само един ден

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 150

60% спад на чуждите туристи у нас

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 150

Искат сервитьорите да са без маски на открито

автор:Дума

visibility 77

/ брой: 150

Банките очакват забавяне на кредитната активност

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 150

В САЩ критикуват Белия дом заради Китай

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 150

"Брекзит" кара британците да се изнасят в Европа

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 150

Франция увеличава помощта за възрастни и инвалиди

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 150

Мощен взрив помете ливанската столица

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 149

Врътки срещу гражданското общество

автор:Славчо Кънчев

visibility 113

/ брой: 150

Конференцията на крадците

автор:Христо Георгиев

visibility 728

/ брой: 149

Вдъхновителят на българската идея

автор:Дума

visibility 313

/ брой: 149

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ