04 Декември 2022неделя21:30 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°. Днес ще бъде предимно облачно. Над Западна и Централна България ще е без валежи, а след обяд над югозападните райони от страната и облачността временно ще се разкъса. На изток през целия ден ще превалява слаб дъжд. Ще духа слаб, в източните райони - до умерен вятър от север-североизток. Дневните температури ще се повишат и максималните ще са между 3° и 8°, в София - около 7°.

От ранчото с моркови и биотояги

За американската инвазия и молбата за втори президентски мандат на Плевнелиев

/ брой: 275

автор:Славчо Кънчев

visibility 1670

Документален памфлет

"По какъвто и начин да грешат хората, винаги е трудно да ги изведеш от заблуждението."
Никол (1625-1695), френски писател-моралист

Колко примамливо, че и удобно, а и твърде изгодно е да трансформираш останалите субекти съгласно собствените ти желания. Като ги включиш на първа скорост по коловоза на твоемислието, твоеговоренето и твоедействието. 1:1! Пък откаже ли някоя персона клонирането си и малоумно започне да хвърля къчове, моменталистически да види звезди посред бял ден. Бам! Бух! Тряс!
Тоест да попадне под действието на ефикасна санкция.
Че нали още в древния Рим думата "sanctio" е означавала "строго правило (закон), чието неспазване водело до тежко наказание". На отделен индивид или дори на цяла държава, ако тя недалновидно си го изпросела. Като отказвала да прави равнис по Великата (тогава!) Римска империя. Управленска традиция, от чиято полза и по онова време, и после държавни мъже, че и жени, и тук, и там по паралели и меридиани са били силно впечатлени.
Но не само да го кажем, а за да го и докажем, не може да минем без малко история.
...Годината е 1970-а. На 3 ноември, след като в парламента получава 153 гласа "за" и 24 "против", социалистът Салвадор Алиенде е избран за президент на Чили. Но едно е да станеш, а съвсем друго е да останеш. Само два дни по-късно тогавашният стопанин на Овалния кабинет в Белия дом Ричард Никсън свири тревога пред Националния съвет за сигурност на САЩ, че Алиенде трябва да бъде свален от власт: "Ако позволим на хората в Южна Америка да си мислят, че могат да тръгнат по пътя на Чили, ще си имаме проблеми. Не бива да допускаме Латинска Америка да остане с впечатление, че може да постъпва така и че това ще се размине безнаказано."
И от Ранчото по посока Чили се упътват няколко тояги в порядък, наречен екстрен. Банката за внос и износ, Агенцията за международно развитие, Интерамериканската банка за развитие и Световната банка, оглавявана от бившия министър на отбраната на САЩ Роберт Макнамара, врътват на позиция "нула" кранчето на икономическата помощ и заемите за Чили. Ала точката на санкциите никак не е поставена тук, а се губи в далечината по трасето. Което е доказателство както за последователност, така и за изобретателност у шефовете на Ранчото.
Ха, щяхме да направим непростимо угощение. Насмалко да убегне от нашето внимание "операция Бразилия". Стартирана, след като през август 1961 г. тамошният президент се оттегля, като предава властта в ръцете на демократично избрания вицепрезидент Жоао Гуларт. Но, както вече се проясни, едно е да станеш, а съвсем друго - да останеш. Шансът му е колкото на

бяла мечка в пясъците на Сахара

Нали е имал неблагоразумието да прокара поземлена и икономическа реформа, да разшири демократическите права на хората и да узакони комунистическата партия. Действия кощунствени и във висша степен антисеверноамерикански. Че и още недомислия от същия сорт. Доказателствата са не едно или две. Контрол върху чуждите капитали, установяване на дипломатически отношения с Куба... И пр., и т.н. Нищо чудно, че и посред знойното лято Бразилия е връхлетяна от лавината на икономическите санкции. Далеч по-мощна от природното явление, понеже към санкциите е присадена и идеологическа екстра. Нейният чип тогавашният заместник държавен секретар по въпросите на интерамериканското сътрудничество и координатор за Латинска Америка Томас Ман имплантира в главите на американските посланици на юг от Флорида: "Държавите в Латинска Америка вече ще бъдат оценявани на базата на това доколко работят за интересите на САЩ, а не за собствените си национални интереси."
Финалът на санкциите е: президентът Жоао Гуларт е свален, главнокомандващият бразилската армия генерал Умберто Кастело Бранко и други едрозвездни патриоти, пак генерали, "предотвратяват голямо бедствие". В тълковния речник на официален Вашингтон събитието е "демократичен преврат" и "голяма победа за свободния свят".
Победа! Ура! Ура! Ура-а-а-а-а!!! Вкусът на викторията е толкова неустоим, че там, в Белия дом, решават да минат на диета. На самообслужване си сервират меню "Перу". В стремежа си да подобри условията за живот на бедстващото население, перуанското правителство стъпва върху пътеката на войната според спецовете от Ранчото. Като прави опит да овладее най-голямата нефтена компания в Перу, собственост на "Стандарт ойл". Веднага бележникът на перуанското правителство е почернен от една огромна двойка, поведението му е намалено на "лошо" от американския ментор, а финансовите кранчета не пускат вече и цент.
Пътем е запокитена и една тояга към Куба. През 1962 г., само три години след свалянето от власт на проамериканския диктатор Батиста, Островът на свободата е подложен на пълна икономическа блокада. В сила и до ден днешен!
Дотук

пърформансите със санкциите

могат да бъдат класифицирани като тестове преди големия изпит. Годината е 1974-а. Конгресът на Съединените щати приема "поправката Хенри Джексън-Чарлз Веник". В нея авторството сто на сто не е петдесет на петдесет. Голямата муза се е поразходила пред тънкия политически нюх на сенатора Хенри Джексън и той разконспирирал тенденцията еврейският робски труд да бъде изсмукван безскрупулно в социалистическите държави. И най-паче в Съветския съюз. Та ето защо поправката обвързва предоставянето на статут на "най-облагодетелствана нация" в търговията със Съединените щати на социалистическите държави, тоест отмяната на наложените дискриминационни мита и такси върху вноса от тях, с емиграционната политика на тези страни спрямо населението им от еврейски произход.
Като великодушен политически гладиатор Хенри Джексън не замяташе върху своите опоненти мрежата от статистически данни, преди да ги намуши с тризъбеца на своето красноречие. А деликатно се разсейваше... Пък те - статистическите данни, са твърде любопитни.
Около 2 151 000 бяха окаяните човешки същества (според Хенри Джексън), прокълнати жестоко от съдбата да бъдат евреи и да живеят - о, Боже, ти отвърна очи от тях, но аз не! - в Съветския съюз. По-малко от един процент са евреите от тогавашното население на СССР - по-точно 0,8% - но затова са използвани за най-непрестижните, мръсни и опасни професии. Непредубеденият човек би стигнал (двеста на сто!) до същото елементарно заключение и сам. Между юристите в Съветския съюз (по данни от 1975 г.) 6,7% са робите евреи. Да припомним, че евреите тогава са едва 0,8% от цялото съветско население. При дейците на културата те достигат внушителния процент 6,5. В областта на медицината - 3,4. Не бива да се смята, че положението на евреите в научната сфера не е било особено катастрофално и за горчиво оплакване. Там са ги експлоатирали по-безмилостно и от гребците на галери - цели 6,1%. Съсипвани са били в качеството на роби професори, роби член-кореспонденти. А твърде често евреите са пъшкали и като роби академици. Вай, вай!... Изобщо изброените дотук хора второ качество са рожба на "антисемитското общество" според сенатор Хенри Джексън. А в областта на изкуството са цели 5,2%. Пък в началото на седемдесетте години на миналия век студентите в СССР с робски вериги на краката (но не и на ръцете, за да могат все пак да пишат!) бяха два пъти повече отколкото в самия Израел.
Потърсим ли нишката на Ариадна в цялата мистерия защо е била предложена, гласувана и одобрена "поправката Джексън-Веник", то тя е дебела и видна като корабно въже.
Целта е чрез

целенасочена пропаганда

относно стандарта и условията на живот в Израел да бъдат привлечени емигранти от Съветския съюз. Сиреч Израел получава висококвалифицирани специалисти, без да е плащал и шекел за образованието им. Което би раздуло касичките на дуото Джексън-Веник от предизборните дарения на еврейското лоби в Съединените щати. Второ, което изскача на първо място, е, че ще бъде поизточен интелектуалният потенциал на "сибирския медвед".
Номерът с третирането на Русия като 51-вия щат на САЩ не е спорадичен изблик на юношеска мечтателност само у сенатора Хенри Джексън. Непосредствено след отмяна на "поправката Хенри Джексън-Чарлз Веник" през 2012 г. Ранчото, за да не губи форма, наложи на РФ нова санкция - "поправката Магнитски". С не по-малка фантазия, отколкото регистрират в изобретяването на санкции, "кремлинолозите" от Вашингтон се справят и с геополитическата истина относно историята на руско-украинските отношения. Те просто я сразяват. В непоколебим марш на шаблоните, дефилирали и в горещите години на студената война. Иначе радетелите на западния ред и благопристойност не са претенциозни. Достатъчно е Русия да поремонтира малко нещо държавността си, за да стане по-приятна за окото. И повече онзи ужас да не е пред очите на американо-чистокръвните транснационални компании. Как сибирският мечок е сграбчил в лапите си - ах, колко несправедливо! - в огромно количество от елементите от Менделеевата таблица. Вместо те да са притежание на когото е правилно и хронично да напомпват борсовите индекси на петдесетзвездните корпорации. Ако Русия я мързи да се кооперира с Щатите във възвишените им стремежи спрямо Украйна, то поне да не разваля работата. Тогава и морковчета премия могат да пристигнат от Ранчото. В противен случай част от реколтата биотояги е за нея. Част - за да има и за други, ако им се полага.
Как тоягите станаха биотояги ли? Биотоягата е тояга, чието приложение спрямо даден народ е в унисон с неговите дългосрочни интереси. Понеже тази тояга е исторически безотпадна. Поне подобно е обяснението на един господин - Росен Плевнелиев, относно санкциите спрямо Русия. Епохален интелектуален взрив! 100 мегатона, че и силно отгоре... Посипва с пепелта на забравата досегашните световно значими постижения на български учени. Отсега нататък каже ли се "България", символът й вече е "територия на Росен Плевнелиев за биотоягите", а спомене ли се теорията на г-на за биотоягите, разбираме ... молба до Ранчото за втори президентски мандат.
Който се интересува по-подробно за вътрешния правилник на Ранчото, предназначен за повсеместен износ, е уместно да прочете информация за "доктрината Монро"(1) на петия президент на САЩ, създадена от тогавашния държавен секретар Джон Куинси Адамс и провъзгласена на 2 декември 1823 г. от Джеймс Монро. Наричана гальовно "доктрината на моркова и тоягата". Защо ли?

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
(1) Джеймс Монро (1758-1831), президент на Съединените щати (1817-1825)

Извор на скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 145

/ брой: 234

Български резил

автор:Юри Михалков

visibility 1125

/ брой: 234

Парадокси на пазара на труда

автор:Аида Паникян

visibility 947

/ брой: 234

Нов автомобил за ДЦПЛУ - Пещера

автор:Дума

visibility 873

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ