От всеки общински бюджет могат да се отделят средства за младите

Явор СИМЕОНОВ

Мария Чочова е родена на 9 януари 1981 г. Живее в Дупница, където е завършила Техникума по облекло и обувно производство. Специализирала е "Публична администрация" и "Право" в ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград. Магистър е и по  "Международни икономически отношения" от СА "Д.А.Ценов" - Свищов.
Мария е работила като секретар в община Дупница, била е юрисконсулт на община Бобошево, експерт-юрист на националния браншов синдикат "Висше образование и наука" - КНСБ, и заместник областен управител на област Кюстендил. Водила е упражнения като асистент по "Основи на управлението", "Управление на човешките ресурси" и "Основи на мениджмънта". Хоноруван преподавател по дисциплините "Трудово право" и "Осигурително право" в Правно-историческия факултет на ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград. Участвала е като експерт в различни консултативни съвети и форуми, има публикации в областта на трудовото право.
През септември т. г. й предстои защита на докторска дисертация по трудово право.
Член е на Младежкото обединение в БСП - община Дупница.

"Само с ангажиране на обществената отговорност може да се постигне резултат"

- Мария, на много хора им звучи далечно това понятие "младежка политика". Има ли наистина такава политика в нашата държава и какво представлява?
- Докато във всяка секторна политика не бъдат включени и дейности, ориентирани към младите хора, "младежка политика" ще звучи далечно, защото ще бъде само израз в поредните стратегически документи. Институциите са загубили навиците да мислят за младите хора (или никога не са ги имали). Акцентът е върху изграждането на пътища, инфраструктурни проекти, стратегии, програми, планове и какво ли още не (без да подценявам важността и на тези дейности). А в нашата държава почти във всяка област и политика следва да има и елемент, насочен към младите хора. Застаряващото население на България, ниският процент раждаемост, високият процент на безработица сред младите хора следва да се приемат като ясен сигнал за криза. Това е достатъчно показателно, че основен приоритет на всяко управление, на всяко равнище следва да бъдат младите хора. Благодарение на средствата, предвидени по така наречената "Младежка гаранция", биха могли да се предприемат редица мерки, които да направят реалност активното включване на младите хора в обществения живот и пазара на труда. За да се осъществи това обаче качествено, са необходими не само стратегии и споразумения, а реална дейност. Ключова е ролята на Агенцията по заетостта, която е крайно време да се превърне в конкурентоспособна институция, част от Европа, защото конкуренцията на българския трудов пазар е тази на всяка друга държава членка на ЕС. По този начин губим обучени и талантливи млади хора, за чието образование в една значителна част от случаите са инвестирани публични средства. Ключова е и ролята на неправителствения сектор от гледна точка на качествения контрол на всяка дейност, насочена към реализирането на "младежка политика", за която са предвидени средства от ЕС и държавния бюджет. Младите хора следва да бъдат стимулирани да търсят и намират работа, да са предприемчиви и да търсят отговорност от институциите. Тези институции са техни, те им дължат отговорно отношение и качествени услуги.
- Напоследък покрай наближаването на местните избори се заговори отново за проблемите на населените места. Каква е политиката на местната власт към младите хора? Има ли някакъв общ модел или рамка, по която се работи?
- Мисля, че всяка община трябва да има програма за младежки дейности с широк обхват, която да е изработена съвместно с младите хора и техни организации и да се реализира от тях. Отговорностите на органите на местното самоуправление безспорно са много, но най-главната от тях е да ангажират младите хора и изобщо обществеността при решаване на основни проблеми. Нали това в крайна сметка е основният изразител на демократичността в обществото. Само с ангажиране на обществената отговорност може да се постигне резултат. Крайно време е да се разбере, че институциите не съществуват сами за себе си. И не е нужно да се чака някой закон да установи задължение, за да се започнат определени дейности. Общината има основна задача да подпомага институциите, осигуряващи здравеопазването, образованието, спорта, културата и социалната политика, а в някои случаи те са и изцяло общински ангажимент. А дейността на тези институции има пряко въздействие върху развитието на младите хора и качеството им на живот.
- Какви са конкретните слабости на местната власт в отношенията с младите хора? По какъв начин може за в бъдеще те да се преодолеят?
- Липсата на комуникация, казано най-общо. За да питаме младите хора какво мислят по даден въпрос, какви са техните виждания по определен проблем, не ни е необходим закон, някаква регулация. Не е нужна императивна правна норма, за да се осигури финансиране за определена дейност. От всеки общински бюджет могат да се отделят средства за младежки дейности. Всяка институция може да привлече вниманието на младите хора към себе си, така да се каже, да бъде отворена към обществото, да се вслушва в гласа на хората. Тези слабости се преодоляват с добра воля. 
- Младите хора имат нужда от отношение, хората по принцип имат нужда от отношение, което да им даде сигурност в институциите. Тогава и институциите ще получат нужното уважение към тях.
- Възпитанието на младите хора е ключов въпрос. Това отново е проблем от местно значение. Ролята на семейството, на общността, на училището, на културните институции е водеща при формирането на отговорни личности, които да ни дадат вяра в бъдещето.
- Какво успяхте и какво не за изминалия мандат в местната власт?
- Докато бях заместник областен управител на област Кюстендил, дадох идея, която бе възприета, за това да се организира младежки конкурс за есе на тема, свързана с конституционните права, по повод Деня на Конституцията и юриста - 16 април. Мисля, че с тази инициатива бе постигнат троен резултат - младите хора (до 18 години) се запознават по един различен начин с текстовете на основния закон, разсъждават за своите права, права, които всички български граждани имат, с нормативните основи на държавната власт и т.н. И не най-накрая, тези млади хора се докосват до две институции - областен управител, и като награда за всички участници - посещение на Народното събрание (което реализирахме благодарение на тогавашният зам.-председател г-жа Мая Манолова). За съжаление мисля, че тази инициатива не е продължена от новия политически кабинет. Иска ми се да има повече такива идеи. Те доближават младите до институциите, карат ги да разсъждават по важни теми и ги правят по-образовани и удовлетворени, възпитават самоуважение и отговорност. 
- Какво предстои, кои са най-важните приоритети, по които трябва да продължи работата?
- Много бих искала хората, без значение от тяхната възраст, да виждат опора в институциите, да имат доверие в политиките, които се планират и реализират и да виждат резултати, в които те самите да имат принос.
Иска ми се да отглеждаме децата, нашето бъдеще, по един цивилизован начин, да им предадем ценности, които да ги направят по-добри граждани. Да ги научим на единство. Да осигурим образование, което да им е полезно. Да получават адекватни здравни грижи. И да бъдат истински патриоти, да имат сигурност в бъдещето.
И накрая - културата е в основата на развитието на всяко общество, но истинската култура. Затова парите за култура не бива да се пестят, защото те имат най-ценната възвръщаемост. Същото се отнася и за спорта.
Имам и една мечта: всеки учебен ден във всяко българско училище да започва с химна на Република България и българското знаме.