Отиде си "архитекта" на Дейтън

На 69-годишна възраст си отиде американският дипломат Ричард Холбрук. Той беше един от хората, изиграли сериозна роля в прекрояването на картата на региона в края на миналия век. Заради действията си по време на юговойните беше определян като "Кисинджър на Балканите", а заради своята твърдост при воденето на преговори - като "Булдозера". Възхваляван и критикуван, Холбрук определено харесваше силовата игра в дипломацията, но остави свой специфичен стил на международната сцена, който се отличаваше с твърдолинейност и последователност, но и с изненадващи ходове. Сравняваше дипломацията с джаза, защото била пълна с импровизации. Твърдеше, че любимата му книга е "Моби Дик" на Херман Мелвил, в която капитанът на китоловен кораб яростно преследва огромна бяла акула. Американският президент Барак Обама го определи като един от гигантите на американската външна политика. Пред Асошиейтед прес бившият държавен секретар Хенри Кисинджър казва: "Ако Ричард ви се обади и ви помоли за нещо, отговорете с "да". Ако кажете "не", в крайна сметка пак ще кажете "да", но пътят ви дотам ще бъде много болезнен". Списание "Тайм" пък нарече Холбрук "най-упорития тактик в дипломацията".

Пътят на дипломата

Кариерата на родения през 1941 г. в Ню Йорк Хобрук започва още по времето на Джон Кенеди през 1962 г. във Виетнам, когато е едва 21-годишен. Оттам нататък дипломатическото му развитие преминава през различни етапи. Както отбелязват редица издания, той работи за всички президенти на Демократическата партия. На два пъти е помощник-държавен секретар. През 90-те е посланик в Германия, а после и посланик на САЩ в ООН. Заради успехите си на Балканите си беше спечелил славата на човек, който може да преборва диктатори и да решава и най-нерешимите проблеми. Последната му мисия беше в най-трудната зона - Афганистан и Пакистан. Тази мисия той не успя да завърши, но според публикации в пресата мигове преди да му сложат упойка за операцията призовал да се спре войната в Афганистан. За своята дипломатическа работа Холбрук беше определян на двата полюса. Беше възхваляван, но и критикуван заради прекалено откровения си и прям стил. За малко прекъсва дипломатическата си работа, когато през 1998 г. става вицепрезидент на банка "Креди Сюис Фърст Бостън".

"Бомби за мир"

Безспорно онова, с което Ричард Холбрук ще остане в историята, е работата му на Балканите и сблъсъка със сръбския диктатор Слободан Милошевич. Венецът на кариерата му беше Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1995 г. Мирът в Босна е определян като сериозна заслуга на американската дипломация. Един мир, който налага твърде трудно истински работеща държава и който не успя да тушира етническите проблеми. Но в онзи момент е важно да се спре клането между сърби, хървати и босненски мюсюлмани. В своята книга "Да спреш една война" Холбрук прави следния анализ на сръбската позиция в Дейтънските преговори: "Проблемът на сърбите беше тяхната гледна точка към историята... нашият беше да спрем войната". Според Холбрук спирането на войната трябваше да бъде съпроводено с военни действия, които да наложат мира силово. "Дайте бомби за мир" е една от прочутите фрази на дипломата. Подкрепа за силови действия Холбрук отправя и по време на кризата в Косово през 1999 г. Холбрук имаше редица срещи с Милошевич. Една от големите му победи беше, че успя да убеди сръбския диктатор да се яви на преговорите в Дейтън от името на сръбската общност в Босна, като по този начин показа, че именно Белград е стоял през цялото време зад действията на сърбите. Когато Милошевич почина, Холбрук обяви, че нямало "да рони сълзи" за това "чудовище". Години по-късно името на дипломата отново беше свързано с босненския конфликт, този път по време на процеса срещу Радован Караджич. Лидерът на босненските сърби обяви пред Трибунала в Хага, че е получил обещанието на Холбрук да не бъде съден, ако се оттегли от обществения и политическия живот. Ричард Холбрук енергично отрече да е имало подобна договорка.