Отива си годината на Голямата подмяна

Живеем в драматично време, в което промените се случват буквално за седмици, дори за дни. Трудно ни е да ги следим, камо ли да ги осъзнаем и да се ориентираме. "Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила", написа Оруел в прочутото си произведение "1984", имайки предвид "правилата" на една друга епоха с друга система. Клетият, бедна му е фантазията какво се случва днес! Защото думите му се оказаха пророчески. С много по-големи размах и дълбочина за матрицата, в която бяхме вкарани малко след Великата промяна в края на 80-те, но чийто пробойни вече зейнаха и няма как да бъдат запушени.
Днес, "ако свободата изобщо означава нещо, тя означава правото да казваш на хората онова, което те не искат да чуят." Отново цитирам Оруел. И веднага се питам дали онези гласовити люде, които сега яростно защитават и следват течението на

единствено "правата линия"

си дават сметка, че с нищо не се различават от заслепението на масата по онова време. Разбира се, всеки има право да не мисли. Да бъде част от онази месомелачка в клипа на "Пинк Флойд" за "Стената", от която излизат еднакви и обезличени хора. Всеки има право на своите самозаблуди независимо, че животът опровергава всяка догма рано или късно. А догмите, с които днес ни облъчват непрестанно, са толкова изпразнени от собственото им съдържание, че дори тези, които ги повтарят, не им вярват. "Демокрация, реформи, суверенитет, евроатлантически ценности." Вятър работа! Западът, към който се стремяхме, по който се равнявахме и още се опитваме по инерция да се равняваме, вече не съществува. Самият той се промени до степен, която отрича фундамента, с който навремето привличаше.
Неотдавна написах един статус във фейсбук по този повод - за промяната и подмяната и за превратностите на времето, в което живеем - с телефони без копчета, врати без дръжки, хора без мозъци... И бях допълнен от доста други примери от приятели: хляб без брашно, народи без лидери, нации без самочувствие, живот на кредит... Стигнахме дотам, че мнозина вече се чудят дали да вярват на собствените си сетива или на това, което им се внушава отвън.
Чета едно от последните обръщения преди Коледа на американския президент Барак Обама: "Светът е по-безопасно място благодарение на американската армия" и че същата щяла "да спаси света"...

Каква самоуверена наглост

изказана от носителя на Нобел-а за мир на фона на 100 войни за последните 100 години и точно толкова разрушени държави, след като е минала "миротворческата" американска войска! А нима всичко това има нещо общо с "международното право", зачитането на суверенитета, със свободния избор на път на развитие?
За Голямата подмяна, която е безспорен факт, а вече не се и крие, ни отвори очите украинският Майдан с последвалото поведение на външните покровители на сегашната власт в Киев. Достатъчно е да си припомним как през февруари там и в други градове в Западна Украйна опънаха палатки на площадите, протестирайки срещу тогавашния президент Виктор Янукович. Последва окупация на редица правителствени сгради. Та помните ли как тогава западните медии величаеха протестиращите като "революционери, демократи и герои", подобни на онези от 1989-а, обявяващи се за свобода и морал в политиката. Но когато украинците от източните части на страната сториха същото - създадоха протестен палатков лагер в Одеса и други градове, за да изразят негативното си отношение към новото правителство в Киев, атакуваха някои административни сгради и в редица случаи ги овладяха - западната пропаганда моментално ги квалифицира като "подстрекатели", "истерични хора", "фанатици" и "вандали". Когато се случи трагедията със запалването на Профсъюзния дом в Одеса и изгорелите там хора, тя предпочете да си затвори очите и да игнорира зверствата на украинската армия.

Колко обективно, нали?

А какво да кажем за Кримския референдум? Не е ли проява на лицемерие и двойни стандарти това, че "загрижени" западни политици и "експерти" го определиха като невалиден, защото бил проведен в условията на "военна окупация", а в същото време приветстваха изборите в Афганистан? При положение, че те наистина бяха проведени точно под диктата на оръжията. Нещо повече, Андерс Фог Расмусен, все още шеф на НАТО по това време, определи референдума като "неприемлив", а изборите в Афганистан като "исторически момент" и "голям успех за "демокрацията".
Колкото до нашата малка България - нищо ново под слънцето още от времето на Добри Войников и неговия шедьовър "Криворазбраната цивилизация". Ако се върнете отново към тази сатирична пиеса, не можете да си представите каква поразителна прилика ще откриете с днешното ни продажно време - ширещо се чуждопоклонничество, възхвала на западните "ценности", подигравка с нашите автентични (вече изгубени) морални норми, надменно отношение към българщината и православието...
Целият този нихилизъм, разбира се, тръгва от примера, който ни дават родните политици. Защото те самите нямат нищо против и дори с охота търсят чуждото покровителство. Резултатът? Заради пословичното, сервилно "българско йес" лека-полека обезкостихме икономиката си, лишихме се от крупни индустриални проекти, докато други държави, разбира се, се възползваха и спечелиха. И какво от това, че постоянно притичваме я в Брюксел, я в Берлин или Вашингтон, за да се "консултираме" за щяло и не щяло. Оттам отдавна вече не гледат на България сериозно, дори се държат с нас леко иронично и подигравателно. Оказа се, че не съществува никакъв "свободен пазар" и "ненамеса на държавата". При всеки опит за проява на суверенно право и национален интерес Западът директно се намесва във вътрешните ни работи, пряко защитава бизнеса на корпорациите с налагане на санкции, заплахи или със задържане изпълнението на договори. Примери? "Южен поток", магистралите, опитът за отнемане лицензите на ЕРП-тата... Е, чии интереси прозират зад този параван, наречен "победа на демокрацията"? Всякакви, но не и български. А същата безпардонност виждаме и по отношение на други държави. Погледнете Унгария, Гърция, Чехия.

Каква ще бъде 2015 г.?

Определено преломна. Пробуждането на света отне повече от две десетилетия, но тенденцията е необратима. Не го забелязват само политически слепци и тенденциозни демагози. Води се война, истинска нова студена война за преразпределение на ресурси, територии и влияние. Дай, Боже, пророчествата за гореща Трета световна, да се окажат преувеличени. Остава ни надеждата, че и все повече българи ще проглеждат, отърсвайки се от заблудите на Голямата подмяна.