Откриват рудника на Ада тепе

Утре, 23 август, златодобивната компания "Дънди прешъс металс" открива официално за нов живот най-стария рудник в Европа, известен досега на науката - "Ада тепе" край Крумовград. Това е и първият новоразработен рудник в страната за последните 40 години.

След неколкогодишни проучвания, финансирани от компанията, археолозите от НАИМ-БАН доказаха, че рудникът е съществувал преди 3500 години - от края на ХVI в. пр. Хр. Това променя коренно досегашните представи в науката, че добиването на злато в рудници е започнало в Европа едва в елинистичната епоха през V-IV в. пр. Хр. Ада тепе е един от малкото обекти у нас, в които съвместните усилия на проучвателите и инвеститора концесионер за съхраняване на културно-историческото наследство по нашите земи добиха международна известност, за това ДУМА разказа подробно в броя си на 19 август т.г. През 2017 г. във Виена бе показана изложбата "Ада тепе, първото злато", която бе класирана в световен мащаб като най-посещаваната за годината. След това тя бе показана в разширен вид и у нас и на основата на двете експозиции със спомоществувателството на "Дънди прешъс металс" бе издаден сборникът "Злато и бронз", посветен на богатото културно-историческо наследство и междурегионалните контакти през бронзовата епоха на територията на днешна България и в Източните Балкани. Авторите на богатата палитра от теми в него са около 90, от които 20 са чуждестранни. Сборникът е двуезичен - на български и английски, и в неговите 600 страници любознателната публика намира интересно четиво и богати илюстрации за миньорството и технологиите в праисторическа Европа; за ранната и средната бронзова епоха по българските земи; праисторическите находки от злато в Южна Румъния и по долното течение на р. Дунав; бронзовата епоха в Източните Родопи; най-голямата колективна находка от златни съдове от бронзовата епоха - съкровището от Вълчитрън; контактите на Троя с Балканите; селищните могили в Караново и Юнаците; множество праисторически находки по нашите земи и разбира се - за Ада тепе, "виновника" за международния интерес към културно-историческото наследство на региона. Според Барбара Хорейс - директор на Института за източна и европейска археология на Австрийската академия на науките, несметните богатства от златни предмети в Микена и Троя се дължат на българските земи, където се е добивало златото. Учените тепърва ще търсят отговор на въпроса защо златодобивът от богатото находище на Ада тепе е бил спрян още в средата на II хилядолетие пр. Хр.

На обширния терен са открити голямо количество фрагменти от керамика - над 15 тона (!), които дават представа и за местното производство, и за местата, където се е търгувало златото, основно в Тесалия. Най-ценните находки ще бъдат изложени пред публика в музей в Крумовград, където с усилията на общината, на археолозите и на компанията "Дънди прешъс металс" до края на годината ще отвори врати модерна експозиция с 3D възстановка на минната галерия за представяне на културно-историческото наследство на Ада тепе и региона от бронзовата епоха до византийско време.