Отличие за ветеран от съпротивата

Това е чудесно!

За този човек с побеляла глава и на върха на своите 93 години, с бастун, който едва удържа походката му, но с поглед все така дързък и с ясна мисъл - за този човек отличието на Българската социалистическа партия е хубаво признание за неговия живот и неговото творчество.

 В навечерието на Бузлуджанския събор тази година Националният съвет на БСП отличи Тотю Бакалов с Почетния знак на партията за неговата антифашистка и обществено-политическа дейност, за литературното му творчество на антифашистка тема и по обществени и правни въпроси.

 От 1943 г. е член на РМС - Работнически младежки съюз - пояснение за тези, за които това е само понятие от миналото, а за Тотю Бакалов то е неговата младост. Гордостта му за цял живот и пожизнената тъга по убити и обесени от фашистите другари като Иванка Терзиева, Ленко Пенев, Славчо Дишлянов, Иванчо Бесарабчето... И неговите преживявания в преизподнята на фашистката полиция.

 Пред Народния съд за Тотю Бакалов полицейският агент Иван Мухов говори: "... На Тотю Бакалов му се приписваше, че организирал ремсова група и че имал връзки с нелегалните и че вербувал за Балкана, и че той ще избяга в Балкана.

 На тези му обвинения той категорично отказваше да отговори и беше подложен на побоища. Беше бит няколко пъти с тояга и гума, вързан и повалян на пода. Аз участвах, като му запушвах устата да не издава глас.

 Също веднъж беше съблечен гол, аз и другите полицаи се гаврехме с него.

 При побоищата Пандов му скубеше косата и с тоягата го мушкаше по тялото. 

 На всички тези побоища изтрая и не даде нищо..."

 Тотю Бакалов е председател на Окръжния съд в Стара Загора и член на Върховния съд на Народна република България - той не само е завършил право, той е юрист и прави сериозна разлика между двете правни понятия. Той е юрист, оставил диря в българското право и в българската правораздавателна система.

 Член е на Българската социалистическа партия и цялото му същество е отдадено на нея - на младини и днес, на достолепна възраст.

 Дългогодишен председател е на Българския антифашистки съюз в Стара Загора. Общественик. Мъж с характер - за мнозина труден, но с достойнство.

 През целия си живот твори - ранни ученически стихове и разкази, зрели статии и книги. В Стара Загора е редактор на правно списание. Много са вестникарските страници в столицата и извън нея с негови статии - повече от триста на брой... Главна тема в тях е антифашистката съпротива - с документи, спомени, факти. Истината и само истината! - както сам казва - за Народния съд, за нашите жертви в борбата против фашизма и за лудите опити днес на псевдоисторици и писачи да оневиняват фашизма и фашистите...

 За това творчество получава Почетния знак на Българската социалистическа партия. Заслужено.

 Него най-често ще го видите в старозагорския парк "5 октомври" на пейка до Братската могила - там води мълчалив разговор с погребаните под нея антифашисти - разстреляни и обесени... С някои от тях е лежал в Старозагорския затвор и заедно с тях там изтраял фашистките издевателства. И пак замисля статия за героите от каменната плоча - да се знаят имената им и да се помни делото им...