Отношенията между България и Русия са незадоволителни

Захари Захариев е роден на 17 август 1949 г. Завършил е висше образование, специалност международни отношения. Депутат в 36-ото НС от ПГ на БСП. Председател е на Федерацията за приятелство с Руската федерация и страните от ОНД. Владее руски, немски, английски език.

"Отминало е времето за разделение на "фили" и "фоби" в обществото ни"

- Г-н Захариев, каква е равносметката, която правите във връзка с 80-годишнината на организираното движение за българо-съветска и българо-руска дружба и 55-годишнината на Общонародния комитет за българо-съветска дружба, чийто правоприемник е Федерацията за приятелство с народите от Русия и страните от ОНД?
- Най-кратко казано тя е положителна. Както от гледна точка на националните интереси, така и от гледна точка на силата и обществената мощ на най-масовото обществено движение в нашата страна. Още от времето, когато се създава първото дружество за приятелство между България и СССР, преминавайки през годините на социализма и създаването на Общонародния комитет за българо-съветска дружба, до наши дни, то показа изключителна устойчивост и жизненост. Това се дължи на факта, че то не е плод на политическо решение, на корпоративни интереси, а е резултат на нещо, което има дълбоки корени в общественото съзнание - любовта към Русия, към руската култура,и дълбоката признателност към нашия освободител. И от друга страна, тази сила се корени в едно осмислено разбиране, че отношенията между двете страни се градят преди всичко на базата на взаимните интереси. Участието на българските граждани в това движение има за задача да допринася за съхраняване на нашата национална памет, на историческата ни самобитност, а от друга страна, да дава нови възможности за отстояване на национални интереси. Особено днес, в този динамично променящ се от геополитическа гледна точка свят. Другият важен момент е, че България, а и светът като цяло, се намира на цивилизационен кръстопът. На практика ние сме в период на съзряване на едно ново цивилизационно начало. В този сложен кръговрат, в този процес на създаване на нова европейска и общочовешка култура е много важно за всяка нация, за всеки народ да съхрани себе си, да може да пренесе създаденото към новата историческа реалност. Така че ние сме призвани да бъдем заедно с Русия и със славянското племе като цяло. Всичко това беше в основата на инициативите, които посветихме на 80-годишнината от създаването на първото дружество за приятелство между България и СССР и 55-годишнината от Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Тези структури на преден план винаги са били изключително ярки личности от пантеона на българската история. Достатъчно е само да спомена името на Георги Димитров, първи председател на общонационалното дружество, или на проф. Васил Златарски, на Асен Златаров и т.н. Впоследствие се появяват акад. Тодор Павлов, Цола Драгойчева, в по-ново време героят на СССР ген. полк. Захари Захариев, ген. Иван Винаров. Ние отдадохме дан на всичко, което е било преди нас, но отправихме и поглед към днешния и утрешния ден, защото само с миналото не се живее.
- Какви бъдещи инициативи предвиждате?
- България и обществото се намират в едно твърде разпътно състояние. Много често надделяват инерционните моменти, носталгията по миналото, което, колкото и славно да е, никога не може да се върне. От друга страна, на преден план на обществено-политическата сцена и на културния живот излизат нови поколения, които се чувстват свързани най-вече с новата реалност. Всичко това не може да не се отрази и върху нашата дейност. Опитваме се да намерим верния тон, да не загубим диалогичността си. Затова членове на Управителния съвет са представители на различни поколения. Имаме клубове на ветераните, не губим връзката с хората в пенсионна възраст. Успоредно с това към федерацията има национален младежки център, в който влизат представители на различни съсловни групи от българската младеж и млади хора с различна политическа ориентация. Ние сме отворени за всички и не бива да позволим опасното парцелиране на общественото ни пространство на базата на користно мотивирани идеологически пристрастия, да се пренесе и в тази област.
Опитваме се да събудим интереса на българското общество към жизненоважни теми чрез кръгли маси, научни конференции, лекции на изявени личности от България и Русия. Идеи за това ни се подсказват от много други организации и  обществени сдружения.
- Как оценявате нивото на отношенията между България и Русия в момента?
- То е незадоволително от всяка една гледна точка. Не през призмата на руските интереси към България, не на стратегическата визия на Москва в нейните усилия да се изправи на крака и отново да бъде важен цивилизационен фактор в процеса на промени, а от гледна точка на трайния български национален интерес. Животът показа недвусмислено, че европейската идея и интегрирането ни в общия европейски дом и дори присъствието ни в НАТО ни най-малко не противоречат, а ни задължават да развиваме диалога с Русия. Важен момент в него заема сътрудничеството в духовната сфера, културният обмен, трайните научно-технически връзки между двете страни. Всичко това изостава от обективните изискванията на времето и основният губещ е България. Загубата е в два плана - финансово-икономически, културен, както и от гледна точка развитието на иновационните процеси в България. Но освен в този план ние губим и спрямо своята относителна тежест в рамките на ЕС и НАТО. Когато ни приемаха в тези структури, очакванията бяха, че България ще използва потенциала си и ще можем да се наложим за кратко време като важен комуникатор, генератор и проводник на идеи, който ще допринася за укрепване на доверието и сътрудничеството между тези интеграционни общности и Русия. За жалост нищо от това не се оправда. Обратното - вървим по низходяща линия
- Какви са вашите наблюдения, променило ли се е отношението в Русия към България?
- Не бих казал, че се променило съществено. Все още са в активна позиция поколения, които имат трайни спомени и приятелства в страната ни, поколения, които са свързани с България чрез своята лична житейска съдба. Това е безценен капитал. За жалост този потенциал под напора на времето започва да се изчерпва. На преден план идват нови поколения, за които България е твърде абстрактно понятие. За туристите и най-вече за по-младите сме просто страна на хубавите домати, на добрата туристическа инфраструктура, на мили и приятни хора с добро отношение към Русия, но нищо повече. Ние сме призвани като неправителствени  организации да работим за преодоляване на тази негативна тенденция. Трябва да се погрижим това да се превърне в трайна политика и на нашите партньори от руска страна. Защото Русия е световна държава. Това важи особено за неправителствения им сектор и за творческите съюзи, които поддържат връзки примерно със 120 сродни структури в света. Трябва да ги убедим, че в тяхната политика България трябва да е структуроопределящо име и фактор. Имаме потенциал за това не само на базата на носталгията и личната съпричастност, но и на базата на трайните теми, които дават идентичността на руската култура и духовност и в същото време са дълбоко вкоренени в нашите. Това е славянската идея, това е и православието, което трябва да се схваща в широк цивилизационен аспект като фермент на общата духовност, в контекста на общите исторически корени на двата народа. Неслучайно Русия е получила своята писменост и православието от България, а първите екзарси на руската православна църква са били българи.
- Нужно ли е страната ни да работи за премахването на визовия режим с Русия?
- Това е една от темите, трайно засягащи националния интерес на България. Тя е пряко свързана с един от малкото печеливши сектори на българската икономика. Без руските туристи българският туризъм е обречен на гибел. Това не може да се компенсира нито с немски, нито с полски гости. България трябва да превърне в свой национален приоритет отстояването на визови облекчения и премахването им за основната част от постсъветското пространство спрямо ЕС. Ние нямаме абсолютно никаква политика в това отношение, а само излишна реторика от страна на някои политици и нула действия на общоевропейско ниво. Страни, които не са чак толкова зависими от туризма и от руснаците, като Гърция, Финландия, Полша, Кипър, Малта, правят и са постигнали много повече, отколкото страната ни. Тази тема се повдига много по-активно от Испания и Италия, отколкото от България. В същото време руската страна предприема мерки, които ограничават на визова основа и нашия достъп до Русия. Това се отразява зле и на бизнеса, и на културния, и на детския обмен.
- Около проекта АЕЦ "Белене" в България често се използват русофилски и русофобски аргументи, полезно ли е това за страната ни?
- Поначало смятам, че отдавна е отминало времето на разделителни линии в българското общество на базата "фили" и "фоби". Такива жизненоважни за обществото ни теми, като развитието на ядрената енергетика, са, обективно погледнато, неподвластни на подобни противопоставяния. За жалост в това противопоставяне става дума преди всичко за това коя корпорация или фирма ще може да погълне повече от малкото, което има като финансов ресурс страната ни. И второ - по какъв начин България да бъде направена трайно зависима, икономически и политически, от определени геополитически кръгове, които нямат интерес Русия да се изправи на краката си и да поеме своите отговорности като една от великите сили. Референдумът, темата за ядрената енергетика, за интеграцията на България и Русия в икономическата и научно-техническата област са далеч по-значими от конюнктурния клиентелизъм, за да могат да бъдат постепенно ликвидирани като теми от актуалния дневен ред на българското общество.