Втора част

Доц. Лъчезар РАДЕВ

На включената в материала карта може да се видят маршрутите за осъществяване на стратегическата цел на САЩ и НАТО - блокиране на Русия и Китай и недопускане на многополюсен свят. 

За удобство стратегическият маршрут (4), отнасящ се до европейската част на Русия, може да бъде разделен на три дъги, означени с числа. Първата дъга (1) обхваща трите Прибалтийски държави Литва, Латвия и Естония, тя би могла да бъде обособена и като северна дъга. Втората дъга (2) включва Полша, Словения и Унгария, а географското положение на страните, което определя дъгата като средноевропейска. Третата дъга (3) включва само две страни - Румъния и България. Тя очевидно може да бъде определена като южноевропейска. Особеното при нея е, че може да бъде продължена още на югоизток, за да обхване и Турция в ролята й на член на НАТО. Но, независимо от това дали ще бъде продължена или не, очевиден факт е, че дъга (3) включва в себе си и Черно море.

Обхождайки с поглед цялата дъга от север на юг, прави впечатление, че тя е "хибридна" по същността си, защото обхваща сухоземно и морско пространство, които предпоставят отделни стратегии, свързани с надеждата за кумулативен ефект.

Трите сухопътни дъги разкриват очевидно хипотетичната възможност за наличие и за формиране на 

широка полоса за настъпление

на НАТО към Русия. Реално подобна идея едва ли ще бъде реализирана. Както изглежда в настоящия момент, НАТО развива т.нар. точкова стратегия. За осъществяването ѝ е необходима Украйна, която да се използва като основен коридор за настъпление. Възможност за това дава фактът, че страната е с очевидно голяма територия (603 629 кв. км), което дава възможност за настъпателно разгръщане в дълбочина на войските на НАТО. 

Вариантът изглежда напълно логичен, но е също малко вероятен. Защо? Защото за неговото пълноценно осъществяване териториално "пречи" Белорусия. 

От гледна точка на географската площ, Белорусия е с територия от 207 600 кв. км, която е почти 3 пъти по-малка от тази на Украйна, но за сметка на това двете страни имат обща граница. Освен това Белорусия създава с Русия обединена държава. Това реално означава, че Украйна ще се окаже притисната по две направления. Едното - на север (от Белорусия), а другото - на изток (от Русия). Поради това стратегията за създаване на обединена държава между Русия и Белорусия е брилянтна както във военен, така и в икономически аспект.

Доколкото при подобен сценарий биха могли да се включат и държавите от Прибалтика, подобно развитие не би усложнило картината. Както се вижда от картата, Русия има излаз на Балтийско море, а принадлежащата ѝ територия може да се смята като "мека тъкан" за Литва, което би ѝ създало неподозирани неприятности. От друга страна, икономическото състояние на Прибалтийските държави и на Украйна е, меко казано, плачевно. Истината е, че 

тези страни са икономически разорени

като по този параметър отчайващо си приличат с България. 

Ясно е, че при разгледаните твърде общи сценарии на НАТО не му остават кой знае какви възможности. Поради това централната възможност за пакта остава Украйна. САЩ знаят много добре до какво състояние е доведена страната, при това - с тяхната ценна помощ. Затова временен изход от положението е само доставката на въоръжение за Украйна, прикрита под плаща на руската заплаха и евентуалното "нахлуване на Русия в стремежа ѝ да завладее отново Европа". Така до момента в Украйна, по мнението на руски експерти, има около 10 тренировъчни и логистични натовски центъра, независимо от това, че за членство на страната в НАТО не се говори. Очевидно е, че на определен етап те могат да придобият определена роля. Независимо от доставките на оръжие за Киев, тил за бъдещи военни операции могат реално да играят две държави - Полша и Румъния, по обясними главно географски причини. Това е едно от възможните обяснения за доставката на американски ракетни комплекси в тях. В дълбочина тиловата осигуреност може да бъде допълнена от Германия и Франция. В момента Словакия и Унгария остават встрани от горната проблематика, но резервни варианти с тях са напълно допустими. 

Във втората дъга особено място се отделя на Румъния по съвсем обясними причини. Както се вижда от картата, тя граничи с Украйна, което дава възможност за прехвърляне на техника и войскови подразделения. Другата основателна географска причина е черноморският басейн, с който граничат и Румъния, и Украйна. Основната роля на Черно море е да бъде път за пряко нападение над Крим (обграден с овал на картата), а и за евентуално настъпление в Азовско море, което е почти невъзможно, независимо от това, че Украйна също има излаз на него. То е и вътрешно за Русия морско пространство с надеждно военно обезпечаване. 

В цялата тази картина 

на България е отредено място на слугинче

наето в богаташки дом. Основният проблем на Украйна, Румъния и България е катастрофалното положение на военноморския им флот и на военния им потенциал като цяло. При това положение остава като "принос" само територията им, която може реално да бъде използвана за военни операции и логистични цели. Подобно положение на нещата е целенасочено търсено, а ролята - предварително обусловена. 

Изминалият, поне за България, над 30-годишен преход показва почти пълно икономическо разорение, масова бедност и недоимък, гарнирани с факта, че територията на страната се превръща в потенциална мишена. Но едно трябва да бъде ясно, а то е, че българският народ няма да воюва с Русия. И още: той е политически буден и много добре усеща - интуитивно и разсъдъчно - какво му се предлага. Едно е аксиоматично ясно: колкото по-дълбоко и необратимо е затъването на Европа и на колективния, както някои го наричат, Запад, толкова българският народ ще се изправя против всеки политик, който го принуди да воюва против Русия. България се нуждае от всестранно възраждане и стратегическо предефиниране в рамките на обективната реалност. 

Както се вижда от картата, основният играч в черноморската зона не е нито Румъния, още по-малко пък България. 

Основният играч е Турция

Няма как да бъде иначе. Причините за това са две: дългата брегова ивица и числеността и оборудването на турската армия, т.е. нивото на нейната нападателна и отбранителна способност. Турция остава с втората по многочисленост армия в НАТО. Именно тези две прости съображения поставят Турция в двустранен фокус. От една страна - на Русия, и, от друга страна - на НАТО. Казано още по-просто: поведението на Турция ще определи в твърде голяма степен състоянието на черноморския фланг на НАТО при възможен конфликт, а и извън него.

От руска гледна точка, горният фокус обуславя причината за стратегическото партньорство между Москва и Анкара, макар военният вектор да не е единственият и дори да не е основният. Друго обстоятелство е също много важно, а именно, че президентите на двете страни ясно осъзнават този момент и поради това задълбочават отношенията между страните. За Русия е стратегически изгодно в отношенията между САЩ и Турция да се появят по-дълбоки "линии на разлома", ако използвам израза на Самюел Хънтингтън, който е работил в екипа на Збигнев Бжежински. 

Както може да се предугади, САЩ и НАТО ще имат достатъчно главоболия с Турция. И то само поради една основна причина - изостават технологично и военно. Както е добре известно, в живота погледът се обръща към по-силния и по-надеждния партньор. Това е стара истина. 

И най-сетне, като обобщение на анализа, биха могли да се очертаят няколко кардинални глобални тенденции. Те могат да бъдат сумирани така:

- Евразия ще остане до 2050 г. арена на противоборство и надмощие, както и на широко икономическо развитие и сътрудничество. Западноевропейската част на Евразия е встъпила във време на прогресивен масивен упадък и преформатиране чрез завръщане на геополитическото поле на силната национална държава.

- Не е възможно разгръщане на западната стратегия на противопоставяне на Русия и Китай по цялото протежение на Евразия. Подобна стратегия е неизпълнима. По-скоро тя ще се разгърне в "точкови (локални) противопоставяния", имащи повече тактическа, отколкото стратегическа насоченост.

- Арктика придобива все по-голяма икономическа и военна значимост. Възможността за компенсиране на изоставането на САЩ и Запада в региона ще провокира задълбочаване на икономическата им криза, защото ще изисква стабилен инвестиционен паричен пакет, който те не са в състояние да отделят. 

- Китай и Русия ще продължат постъпателното си развитие напред, с което ще формират и извъневразийски центрове на власт и влияние, което фактически е пътят към формирането на многополюсен свят. 

• Задълбочаването на кризата в САЩ, НАТО и Европа е индикатор за постепенен, но необратим залез. Цъфтежът на идеите на либералната демокрация премина. От тази гледна точка една от подходящите руски стратегии в Европа е създаването на "запасен" коридор Германия-Австрия-Унгария-Сърбия, както е показано на картата. Преимуществата му са очевидни и логични.
•  
•