Отсам и отвъд затворената врата

• "Търси се стар клоун" е пиеса, която съчиних за собствено удоволствие, за да се харесам на себе си или да възхитя другите, казва авторът Матей Вишниек
  
• Сега е вече смешното. Смей се! Всъщност,, на какво ли? - пита се един стар клоун
  

Сцената е бяла, безлична, безименна и безвременна. Леко вдясно има огромна също така бяла, безлична, безименна и безвременна врата с надпис "Търси се стар клоун". Първо се появява дребен, нервен и подвижен човек, облечен в черно, с черна мека шапка и голям куфар. Той е първият, откликнал на обявата във вестника за възможна работа за стар клоун. Втори се появява висок, някак странно изкривен или може би "усукан" от живота човек с широки панталони, големи обувки и черен цилиндър. И той с куфар, разбира се. Третият е сериозен на вид достопочтен господин с бомбе, очила и голям куфар. Но както винаги се случва в добрия театър, нищо не е такова, каквото изглежда. Трите странни и някак далечно познати фигури всъщност са трите класически лица на цирковия клоун - веселият клоун Николо на Стефан Мавродиев, тъжният клоун Филипо на Марин Янев и сериозният клоун Пепино на Илия Добрев.
Емоционалните координати на спектакъла на режисьора Ивайло Христов, който се играе на сцената на IV етаж на Народния театър, са удоволствието от играта, радостта от хубавите спомени, иронията към миналото и настоящето, тъгата от непостигнатото и несътвореното и естествено - очакването. Какво ли чакат тримата стари клоуни - работа, смисъл, истина или смърт? Но в промеждутъка между "отсам" и "отвъд" затворената врата протича клоунадата на противоречиви приятелства и професионални зависти, на съживяване на "звездните мигове" на актьорска слава, на така желания смях на публиката, на припомняне на успехи и полууспехи, на тъга по "доброто старо време" и прекрасния оркестър на цирк "Умберто", на изстрадани прозрения и детински надежди. И изведнъж мистериозната врата се отваря. Какво има там? Дали "там отвъд" не е също като "тук отсам"? Или просто тримата стари клоуни са преминали онази врата, без да усетят?
Този спектакъл е изграден и съществува като царство на Негово Величество Актьора, в което крале са тримата великолепни майстори на лицедейството - Стефан Мавродиев, Марин Янев и Илия Добрев. Истинско удоволствие е да се гледа с каква наслада от играта и партньорството,, тримата създават подвижната и изменчива емоционална тъкан на представлението; с какво умение и изострен усет за нюанса в поведението и във взаимоотношенията пресъздават своите персонажи и съвместния им живот на сцената; с каква радост сякаш сега пред очите ни и единствено за нас изнамират все нови и нови детайли в играта за трима клоуни и тяхната публика. Това наистина трябва да се види. Сценографията и костюмите е направила Марина Янева, а музиката, която има съществена смислообразуваща роля в представлението, е на Кирил Дончев.