Отвъд популизма
Пое ли Диктатора инициативата? Предлага ли това, което желаещите промяната, протестиращите, искат?
„Рестарт на държавата и демокрацията. Нови правила. Намаляване на броя на народните представители. Повече мажоритарен вот. Промени в съдебната ситема...“
Нали това искат мнозина? Щом искате – ще има промяна, но не вие – Аз ще я поведа и ще я направя! Оставката – когато му дойде времето.
Той каза. Сега всички ще трябва да имат своя отговор – и протестиращи, и опозиция, и президент. И отговорите не може да са повърхностни – „така прехвърля напрежението на друго място...“; „така може да си гарантира още 5 години на сегашното правителство“; „поставя ни пред фалшива дилема – ако си против Велико Народно събрание, значи си против промяната, а ако си „за“ – какво не ти харесва в държавното устройство“ и т.н, и т.н.
Много е вероятно разпореждането на Вожда да мине в сегашния парламент. Управляващите са доказали, че могат да събират необходимото им мнозинство, включително и с продажници от опозицията. Тогава?
Тогава отговорите ще трябва да потърсят истинската промяна отвъд популизма. Отвъд Неговия популизъм, който някои колеги услужливо повтарят – намаляването на броя на народните представители (което не решава нито един проблем и не спестява кой знае какви пари), разделянето на ВСС (което засилва безконтролността и главният прокурор ще се отчита само пред прокурори), голямата мажоритарна квота депутати (която увеличава тежестта на контролирания вот)...
Въпросите, на които като социалисти трябва да търсим отговор са:
Как се отстояват и вплитат ценностите солидарност, справедливост, свобода в евентуални нови конституционни норми?
Кои текстове от сегашната Конституция са в унисон с Програмата на БСП и трябва да се отстояват?
Как отстояваме конституционни принципи, типични за нас – социалната държава, републиканското управление, парламентарения характер на републиката, разделението на властите...?
Кои основни граждански права, свободи и отговорности отстояваме и как?
Кой е партньорът, който ни трябва, за да имаме тежест в евентуален Велик парламент и заедно да изгоним мутрите и паралелната държава?
И още ли има някои „видни“ социалисти, които (уж) си вярват, че можем да си партнираме с ГЕРБ и така да носим стабилност на държавата (не само за техните доходи и капитали).
На тези въпроси своите отговори ще трябва да дадат и петимата кандидати за лидер на социалистите. Колкото и извън злободневието да изглежда днес този вътрешнопартиен избор.
Защото отговорността, която ще се стовари на плещите на новизбрания, става все по-значима и тежка. Но това е друга тема. Която също трябва да е отвъд популизма.
Защото крайно време е пиарът да спре да командва политиката.