Отвъд стените...

Анжел ВАГЕНЩАЙН

...Да оставим всичко това, драги ми Джеки, но особено държа да ти напомня времето, когато тогавашният Западен Берлин престана да е западен. Помниш ли? Не че бе станал северен или южен - той си остана там, на мястото, където винаги е бил, с все същия булевард Курфюрстендам и двореца Шарлотенбург. Но това стана, когато с майор Гундолф Брюкнер, когото приятелски наричах Гунди, а и със съдействието на колегите отвъд Стената, току-що бяхме приключили с подготовката за масовото и ентусиазираното й сриване (ще ти разкажа как стана и тая далавера, доколкото поради давност от досието й е снет грифът "Строго секретно"). Тогава президентът Джордж Буш, ако помниш, беше помолил Горбачов да бъде така добър и да премахне Стената, която му пречела на гледката в източна посока, откъм Британските острови пък долетяха гласове против събарянето на подобна архитектурна рядкост, а президентът на Франция Франсоа Митеран, ако помниш, бе заявил, че ако Стената бъде премахната и двете Германии се слеят, той щял да се изсели на Марс.
Както и да е, впоследствие англичаните се примириха с реалностите, Митеран не отиде на Марс поради липса на свободни места по марсоходите, а Горбачов получи от Хелмут Кол в знак на приятелско предразположение кафе с две бучки захар. (Щях да пропусна, че вместо прочутия немски ябълков щрудел му бе сервиран един чек за 16 милиарда долара, ако изтегли Съветската армия, краен резултат от пазарлъците!) Какъв патос беше, какво величие на историческия момент, през който така наречените "широки народни маси", заели се със събаряне на Стената, бяха почти повярвали, че те са, които движат събитията. Помниш ли?!
Исторически момент ли казах, драги ми Джеки? Не, това беше не момент, а историческа сага, същинска Калевала на промяната, Одисея на народите, постигнали най-сетне Златното руно на демокрацията, антична епопея, турила край на Студената Троянска война, с всякакъв род кухи коне, натъпкани с двойни и тройни агенти, които и до днес си пробутваме едни на други. Помниш ли радостта и надеждата, с която тогава се освободихме от натрупаната отрицателна енергия и по инициатива на нашите нови приятели янките я изхвърлихме като тлеещ боклук в Ирак, Афганистан и други екологически подходящи сметища - за да живеем в доволство и взаимно доверие в добрата ни стара Европа!
Надявам се, че помниш и как през ония бележити дни Източен Берлин от своя страна престана да е съветска окупационна зона, или на техния си език - "Die Zone", което означава просто Зоната. Имаше нещо интимно и умилително в това название, нещо свойско, сякаш беше една-единствена и любима тая прословута зона от добри съседи в разделения град. Разделяше го, както добре знаеш, Стената, която като всяка стена, както впрочем и всяка истина, имаше отсамна и оттатъшна страна. Пространството откъм оттатъшната страна се наричаше "Druben", което означава "отвъд". Но това е относително определение, защото противостоящите страни на една и съща стена пречат обективно да се определи кой е отсам и кой отвъд. Зависи от коя страна на стената или на истината си застанал, нали така?
Тъй или иначе, но "Die Zone", заедно с централните си булеварди Карл Маркс-алее и Унтер ден линден, си се превърна в една най-нормална източна част на Берлин, столица на Федерална република Германия. Защото всяко населено място, не само столицата, а даже и най-незначителното, си има своите източни, западни и всякакви други квартали, ориентирани както географски, така и политически, кога на изток, кога на запад.
При това събитие, състояло се в дните, когато Западен Берлин престана да се самоопределя като символ на най-добрия и най-свободния от световете, а Бранденбургската врата с трясък се хлопна пред носа на руснаците, на американския пропускателен пункт "Чекпойнт Чарли" смъкнаха предупредителната табела "Внимание! Вие напускате американския сектор!", отдавна превърната в екзотичен фон за групови туристически снимки. Табелата довчера означаваше, че напускайки Западния свят, вие навлизате в съветската окупационна зона, нещо като лекомислено навлизане в непроучените дебри на Нгоронгоро в Танзания - едно сафари, криещо неведоми опасности.
"Вие напускате..." и прочее - това без съмнение малко стряскащо предупреждение би могло да предизвика сърдечен колапс при хора със слаби нерви. Не че янките го мислеха сериозно, но известно е тяхното малко странно чувство за черен хумор! Географското и политическо пространство пред смъкнатата табела, както си забелязал от надписа?, беше назовано "американски сектор", другото зад табелата бе известно като "съветска окупационна зона". Ще кажеш - странно противопоставяне на довчерашни съюзници във войната срещу Хитлеровия Райх: от едната страна на табелата сектор, от другата - зона!
Но всичко има обяснение: разликата между двете понятия се корени в ония строго спазвани принципи за сегрегация, сиреч разделение на добрите от лошите, които по същото онова време из цялата необозрима територия на САЩ от столицата Вашингтон с прочутия си символ на американската демокрация - хотел "Уотъргейт" на брега на Потомак (щата Колумбия), до Чичо Томовата колиба край водите на Мисисипи (щата Онтарио), разделяха публичните чешми, тоалетните, автобусите и дори местата в барове и закусвални на "Само за бели" и "За цветнокожи", а в центъра на Европа разграничаваха от едната страна "Съветската окупационна зона", от другата - денацифицираният и добре дезодориран от зловонни спомени "Свободен Берлин".
Оня, свободният, нека си го кажем откровено, беше значително по-богат и по-добър за живеене - по това спор няма. Причините са много и най-различни, но ще ти напомня поне една много важна: откъм западната част на Стената жителите на града се радваха на щедрата помощ по плана Маршал, а откъм източната жителите й, при собствените си немалки следвоенни проблеми, щедро подпомагаха революцията в Маршаловите острови. Освен това западните немци имаха за приятел и спонсор забогателия през войната вуйчо от Америка, а източните - разорения до голо от същата тази война инвалид, старшина Иван Иванич от Новоросийск. Е, разликите между Запада и Изтока са ясни, спорът е излишен, още повече, че всички знаят и защо разделителните линии бяха именно в Берлин. Просто защото войната завърши там, край бреговете на Шпрее, а не край бреговете на Темза - което по едно време бе твърде възможно, нали? И тогава вместо оня съветски танк, пръв влязъл в нацистки Берлин, който и досега стои на почетния си постамент на Запад от Бранденбургската врата, недалеч от Бундестага, би могло да има, да речем, недалеч от Уестминстърския дворец, постамент с първия немски танк, влязъл в Лондон. Малка разлика, поради която въпросният инвалид Иван Иванич от Новоросийск, някога стъпил върху немска мина, сега се налива с мътен самогон от гнили картофи, а вуйчото от Америка, за когото стана дума, си пада по отлежалия в дъбови бъчви кентъкски бърбън.
На тема разлики в напитките, двуетажните автобуси на Западен Берлин по онова време се перчеха с една реклама за водка: "Московская" - малката разлика". Именно тази малка разлика между показателите, разграничаващи качествените от некачествените, не мина без последствия: в САЩ, от тогавашното американско санитарно разделение на училища, автобуси, тоалетни и квартали по цвят на кожата, чернилките, както знаеш, едва не подпалиха държавата, нахъсиха се и обявиха, че имат една мечта - равноправие и премахване на расизма. Докато източните германци, като се нахъсиха, едва не подпалиха Западен Берлин, но се отказаха от идеята и си построиха стена, като също имаха една мечта - да я съборят.
Толкоз за малката разлика между качествата на различните алкохолни напитки.
...Не разбирам защо някои нарекоха онази дворна тухлена ограда, разделяща Берлин на две части "Стена на срама" (43 километра срам!), а толкова десетилетия нежно и търпеливо се отнасяха към една друга, невидима за радарите, но значително по-трайно съградена от най-съвременни материали с военно предназначение, наричана "Желязна завеса", разделяща не един град, а цялата планета! Едни обявиха спускането на "Завесата", а други построиха "Стената" - според мен няма нищо срамно в подобни противостоящи конструкторски проекти и само си губим времето в спорове кой пръв ги осъществи и защо, а и кой и защо ги премахна.
Да напомня ли за кажи-речи премълчаваната от правдолюбците стена (430 километра!), която не знам дали пази израелци от палестинци или обратно, а и кой точно трябва да се срамува от нея; за "Мексиканската" (6000 км), която пази Америка от Америка; стената, разделяща Мароко от Западна Сахара (2700 км); Белфаст от Северна Ирландия (непремерена нито по дължина, нито по смисъл); онази между Пакистан и Иран (700 км) и между Индия и Пакистан (2900 км); стената или буферната зона, все тая! - разделяща Индия от Бангладеш (4000 км), Северна от Южна Корея (Макар и военна тайна, ще ти я пошепна: 4 километра широчина и 25 километра дължина!).
И накрая, макар лично за мен не последна по важност - задната стена на тото-пункта в нашата махала (2,75 м), върху която всички пикаят поради липса на обществена тоалетна.
Стени, стени, стени...
Но не си мисли, че съм забравил за най-великата от стените - Китайската (8851 километра и 800 метра), според легендите единственото творение, създадено от Човека, което се виждало от Луната. А тъкмо през тези някакви си 800 метра, които я се виждат дори от Пекин, я не, Стената може да се заобиколи, за да минеш и огледаш отвъдната й страна, Druben, което е повод за едно размишление, което ще споделя с теб. 
Защото тази Стена, както знаеш, е била построена с десетки хиляди жертви, за да пази държавата от врагове. Но тя не могла да удържи вълните от несъкрушимите монголски орди на Чингис хан, които успели да я преодолеят и задълго владели Китай. Но когато монголите след кръвопролитни десетилетни боеве най-сетне били принудени да отстъпят, те успели да се укрепят от другата страна на същата тази Стена.
Ето как една блестящо реализирана идея за стена, която си сътворил, за да те брани, се превръща в опора и защита на противника. Важен исторически урок и напомняне, че стените имат две страни - отсамна и отвъдна! Защото тъкмо това обстоятелство изисква мъдра преценка коя от страните на една Стена в даден момент може да измами очакванията ти и да се превърне в най-уязвимата част от твоята сигурност.
Впрочем, ако смяташ, че ти губя времето с истории за стени, по-късно ще ти цитирам думите на дядо си - напомни ми за това, когато се върнем пак към темата за стените и коя тяхна страна кого брани, кой ги припикава и следва ли да се срамувамe от тях. Както и за смисъла и посоките на човешките маси, които стените имат за задача да възпират. Защото нерядко, преодолявайки Стената и юрвайки се напред към хоризонтите на едно мечтано бъдеще, споменатите маси пренебрегват факта, че Земята е кръгла и в даден момент учудени откриват старите си чехли точно на мястото, което някога уж завинаги са напуснали.
(Откъс от подготвената за печат новела)