18 Април 2024четвъртък05:01 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

ОТВЪД ТОЛЕРАНТНОСТТА

Казусът с Украйна е резултат от пробутването на транснациионални икономически интереси и на тотален неолиберален диктат над света

/ брой: 70

автор:Славчо Кънчев

visibility 1620

Златно правило: за хората трябва да се съди не по техните възгледи, а по това, което правят от тези възгледи.
Георг Кристоф Лихтенберг (1742-1799) - немски учен, писател и публицист.

Налице са няколко фактора, които чрез своето взаимодействие предопределят официалната реакция на Съединените щати и Европейския съюз спрямо събитията в Украйна, респективно на Кримския полуостров.
Първо. Това са интересите на транснационалните корпорации. Повече от три десетилетия ни делят от времето, когато все още течаха оживени дискусии относно това дали, и ако "да", то кога и по какъв начин транснационалните корпорации ще се превърнат в незаобиколим фактор за функционирането на социалните структури.
В настоящата реалност експанзията на "мултинационалите" се явява не само обстоятелство, което потиска националния бизнес, но действа и в сферата на властта. Самите те представляват мощно институционално образувание в структурата на съвременния капитализъм, което се стреми да смаже съпротивата на социално-политическата среда, да запази от нейното въздействие сферата на своите материални и човешки ресурси. Легитимните, както и задкулисните действия на транснационалните фирми се простират значително по-далеко от икономическия периметър на местната икономика, обхващайки цялата дълбочина на социалните отношения в държавите, където те действат. Този трансграничен процес е задвижван от икономическия двигател на глобализма -

съвкупността от интересите на мултинационалните компании

И тази тяхна функция е не само реактивна проява на настоящи събития, факти и обстоятелства. В транснационалните корпорации функционират прогностични отдели, където чрез моделни анализи биват проучвани евентуалните последствия за фирмите от възможните варианти на развитието на икономическата и политическа ситуация в дадена държава-приемник или цял регион.
Несъмнено е, че футуристичният вариант "Е" (от "exellent", тоест "отличен") би било превръщането на целия свят в една глобална безмитна територия, където отделните зони, условно наричани "национални държави", са в непрекъсната конкуренция за инвестиционните намерения на транснационалните компании. Чрез непрекъсната промяна на данъците, заплащането и социалното осигуряване на наемната работна ръка по посока надолу, все надолу.
Е, точно тук, като във филм на ужасите по отношение на процеса на екстериториалност на мултинационалите, се явява - в техните представи -
"призракът" на Евразийския съюз

в който Украйна евентуално би заела място.
Противодействието на този геополитически фактор, съществуващ засега единствено във вербалното пространство, е вече в ход. Важен елемент от него са преговорите за създаване на един голям трансатлантически пазар между Европейския съюз и Съединените щати (Трансатлантическа асоциация за търговия и инвестиции). Същността му е да се включи допълнителна мощност към презграничния неолиберален проект, чиято цел е окончателно да превърне във висши норми в международните отношения

доминацията върху народния суверенитет

от страна на пазарите. Като легализира всички възможни форми на социален, данъчен и екологичен дъмпинг, умело завоалирани от израза "свободна търговия".
Потенциалът на двете страни в преговорите, при предположение, че успешно съгласуват позициите си (те представляват половината от световното богатство и една трета от международната търговия), действително би ги позиционирал благоприятно, което ще ги улесни в опита им да диктуват правилата си на останалата част на планетата. Поредната акция от настъплението на икономическите сили и транснационалните институции срещу суверенността на националната държава.
В този геополитически па-дьо-дьо колкото повече евентуални бъдещи съперници са в по-слаби изходни позиции, толкова по-добре. По правилото на "рижките аксиоми", върху които почива концепцията за "играта с нулев резултат". Тоест това, което е печалба за единия играч, е загуба за противника му, като общият резултат "загуба + печалба" е равен на нула. Разглеждан по този начин, несъмнено в интерес на транснационалните компании, изразен опосредствано чрез позициите на Белия дом и ЕК, е минимизирането на броя на възможните участници в този, понастоящем само имагинерен, Евразийски съюз.
Второ. За изясняване на втвърдената реторика на американския президент Барак Обама и респективно на неговия екип към Русия по проблема "Украйна", до голяма степен иницииран от самите Съединени щати чрез целенасочено "инвестиране" на 5 млрд. щ. долара за финансиране на деструктивни спрямо предишното управленско статукво мероприятия, е необходимо да бъде анализирана накратко вътрешнополитическата ситуация в САЩ.
Барак Обама понастоящем търпи двупосочна критика. От една страна, е нападан заради "прекомерна социализация на американското общество", в противовес на изконните американски ценности на индивида, разчитащ предимно на собствените си сили. От друга страна, рулетката на съдбата сервира на стопанина на Овалния кабинет в Белия дом "0" и при трите му залагания: Ирак, Афганистан и Сирия. Непрекъснатите критики на републикански активисти спрямо външнополитическите действия на Барак Обама и обвиненията срещу него в "мекушавост" подриват авторитета му. На сегашния американски президент му остават почти две години пребиваване в Белия дом и реакциите на общественото мнение са от голямо значение за реализацията на намеренията му през оставащия период на неговия втори мандат. Съответно при одобрение ги улесняват, а обратно - при неодобрение ги затрудняват в тяхното осъществяване.
Засега остава открит въпросът

доколко Барак Обама би бил готов да стъпи върху червената линия

за взимането на решения за предприемането на реални силови действия по отношение на Русия. В икономическата сфера и не само в нея. Наистина, сега не са 60-те години на миналия век, когато на въпроса: "Защо Съединените щати се бият във Виетнам?" тогавашният американски президент Линдън Джонсън отговори: "Ако не се бием с комунизма във Виетнам, ще се наложи да се сражаваме с него в Хонолулу, и ако и там не го направим, ще се наложи да се бием с комунизма край Ню Йорк". Освен че Русия не е с потенциала на Виетнам, то и в нея днес комунистическата идеология отдавна не е официална доктрина.
Подобна е ситуацията и в Европейския съюз. В предстоящата предизборна кампания за Европарламента дясното политическо пространство, изразено не само чрез ЕНП, получава предопределен шанс за консолидация и изпълнение на исторически написани ноти. С надежда, че в главите на

евроизбирателите, замаяни от антируската шумотевица

пепелта на забравата ще посипе цялата управленска лутаница, в която навлезе ЕК след началото на кризата през 2008 г. Криза, чийто двуполов родител е неолибералната доктрина.
Това е причината и официалният тон от Брюксел спрямо Русия също бързо да се втвърди. И оттам започнаха да се сипят разяснения, че ако за Европейския съюз от съвкупния външнотърговски обмен делът на търговията с Русия е един процент, то за самата нея тази част е 15 процента. И следователно, руската страна би била много по-засегната от евентуални икономически санкции. В този смисъл са и изказванията на канцлера на Германия Ангела Меркел.
Там, зад сцената, където Съединените щати и Европейският съюз ще изработват - предполага се - обща позиция спрямо Русия във връзка с проведения референдум в Крим, може би ще се говори повече с политическа лексика, отколкото с икономическа. И все пак и тук е напълно валидна една мисъл на професора по политология в Калифорнийския университет в Бъркли Уенди Браун: "Капитализмът е разбивач на граници от световна класа - не съществува нищо, в което той не може да проникне, да се просмуче, да преподреди, да хибридизира, да остокови, да изобрети или да разложи".
Каква е прогнозата за развитието на ситуацията? Европейският съюз няма да е в състояние да изработи единна позиция относно по-сериозни санкции. Което е напълно логично поради нееднаквата икономическа взаимосвързаност на отделните държави членки на ЕС с Русия. Тези от страните, които заемат радикална позиция и колаборират със Съединените щати, ще бъдат участници в една предварително обречена съпротива спрямо новото status quo. В арсенала на тези усилия вероятно биха били включени и локални варианти на случилото се на Майдана. Опитите за преподреждане на фигурите върху геополитическото поле чрез

организиране на нова "игра с нулев резултат"

няма да стихнат. Накратко; в обозримо бъдеще Кримският полуостров ще бъде една от горещите точки на планетата.
Това, което би било най-вероятно като бъдеща реалност, е, че конфронтационното отношение на Европейския съюз и Съединените щати спрямо Русия по естествен начин ще засили обективната необходимост от пълноценното функциониране на ново геополитическо ядро в противовес на неолиберално ориентираното понастоящем дуо САЩ-ЕС. Като в държавите-членки на този нов геополитически фактор приоритет биха имали националните компании, а не "мултинационалните".

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

България трябва да се откаже от плоския данък

автор:Дума

visibility 320

/ брой: 73

Правителството взе 200 млн. лв. вътрешен заем

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 73

Близо 500 000 души обявиха доходите си пред НАП

автор:Дума

visibility 261

/ брой: 73

БАКБ купува Токуда банк

автор:Дума

visibility 264

/ брой: 73

Киев провокира риск от ядрена катастрофа

автор:Дума

visibility 345

/ брой: 73

Израел търси умен отговор срещу Иран

автор:Дума

visibility 300

/ брой: 73

Китайската икономика надмина очакванията

автор:Дума

visibility 267

/ брой: 73

Започна наказателно дело срещу Тръмп

автор:Дума

visibility 261

/ брой: 73

Мътилката

автор:Александър Симов

visibility 290

/ брой: 73

За гарантиран достъп до услуги и дом за всеки

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 73

Правим голямо ляво патриотично обединение

visibility 317

/ брой: 73

Обида за дипломацията

visibility 256

/ брой: 73

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ