Земеделски производители от региона на Сливен се събраха на протест в понеделник сутрин заради невъзможността да реализират своята продукция и ниските изкупни цени.
"Секторът работи на загуба и ние не можем да продължим да оцеляваме без цялостна стратегия и план за ликвидност”, коментира Коста Петров от Националната браншова камара "Плодове и зеленчуци" пред Нова телевизия. Протестиращите настояват за спешна промяна в държавната политика, като се оплакват, че изкупните цени не са променяни от десетилетие.
Производителят Апостол Евтимов посочи, че цената на компотната праскова в момента е 37 цента, а десертната се изкупува между 60 и 90 цента, ако изобщо успее да бъде продадена.
Според протестиращите тази стойност е била достигана още преди осем години, а в момента увеличените разходи за труд, препарати и горива принуждават сектора да работи под себестойност. Овощарите настояват Стоковото тържище край града да премине под управлението на Министерството на земеделието, тъй като в момента се ръководи от икономическото ведомство.
Петров посочи, че липсва цялостна държавна стратегия като основна пречка, и даде за пример кооперативите в други европейски държави, които съществуват благодарение на ясна държавна политика. Въпреки рекордните добиви, достигащи до 4 тона от декар, фермери като Йордан Стойков от село Панаретовци споделят, че липсата на пазар и ниските цени обезсмислят усилията им.
Напрежението в бранша се засилва и от неофициална информация сред земеделците за предстоящо орязване на европейските субсидии за българските производители с 20 до 30%.
Във вторник се очаква среща на бранша с министъра на земеделието. На нея ще бъде обсъдено изграждането на пилотен кооператив на базата на тържището в Сливен, като идеята е държавата да подпомогне фермерите със закупуване на машини за сортиране и пакетиране. Протестиращите са категорични, че без спешни мерки стотици декари с прасковени градини ще бъдат изкоренени през следващата година.
"Там има един преработвател и това представлява монопол. Производителите на компоти са вързани за този преработвател. Всеки производител работи за себе си”, каза министърът на земеделието Пламен Абровски пред Нова телевизия. С отварянето на границите след 1989 г. се случват процеси, които никой не е контролирал. От една страна започваме сериозни инвестиции в мощности и производство, а друга – не контролираме преработката и тя изостава, обясни министърът.
"Утре имаме среща с браншовата камара "Плодове и зеленчуци". Те са едни от първите, които имат визия как да се създаде кооператив, чрез който да могат да се окрупняват и да се грижат за своите членове. Всеки не може да се справи сам на пазара. От години никой не се е занимавал с това нещо. Започва новият сезон на парламента и ще започнат дискусии по закона за кооперативите. Когато години назад нищо не е свършено, трябва да се направи добра подготовка, за да може догодина когато започне сезонът, да имаме кооперативи. Нашата визия е до края на годината да имаме работещ закон за кооперативите", заяви той.

