Пагубни бездействия

Разминаване между европейските принципи и реалността. Тези думи на унгарския посланик в България Андраш Клейн като че ли най-точно описват безпомощните опити на Европа да се справи с мигрантската криза. На фона на реалната действителност неадекватно звучат думите на един от стожерите на Евросъюза - германският канцлер Ангела Меркел, която след поредната, по същността си безрезултатна среща на европейските лидери твърди, че "ние сме в процес на работа". ЕС още дълго време може да бъде в процес на работа, без да предприема никакви решителни действия за "озаптяване" на огромния мигрантски поток. Това се потвърди и от липсата на категорични решения на Съвета от края на миналата седмица. Само че тази работа, за която говори фрау Меркел, отдавна трябваше да бъде свършена. А не ЕС да кърши ръце пред поредния проблем и да се чуди как да отложи във времето решаването му. Защото до юли нелегално влезлите на територията на Унгария са били малко над 200 хил. души. До 15 октомври те вече са 378 647.
На дискусия, посветена на бежанската криза и организирана от Информационното бюро на Европарламента в София, посланикът на Унгария реално, отвъд политически коректното говорене, описа ситуацията в неговата страна, казвайки това, за което европейските политици избягват да говорят директно. "От момента, в който една западноевропейска страна (визирайки Германия - бел. ред.) заяви, че ще посрещне сирийците, всяко сътрудничество с Унгария беше прекратено", заяви посланик Клейн. Той искрено призна, че унгарските власти нямат представа кой влиза от Унгария в Западна Европа - не се правят регистрации, никой не може да вземе отпечатъци от пристигащите, те нямат и документи. Този неконтролируем поток от хора от Балканите е воден от организираната престъпност, подчерта унгарският посланик и разкри, че мигрантите се движат в групи от около 500 човека, като

80% от тях са мъже, предимно млади

и задължително има по 20-25 жени с деца. Трима-четирима са тези с многото пари, с най-новите модели мобилни телефони. По думите на Клейн те имат карти, на които е посочено откъде могат да минат, за да избегнат пунктовете за регистрация. Реалността е такава и европейските лидери са напълно наясно с нея. Нищо обаче не се случва.
Унгария е една от страните, която най-яростно защитава своята позиция по въпроса с мигрантите. За разлика от нашата страна. Въпреки че е под прицела на обвиненията на Брюксел, премиерът Виктор Орбан не дава заден с ясното съзнание и отговорност, че това е въпрос, касаещ националната сигурност. И Будапеща издига огради и затваря граници, просто защото като всяка страна членка е оставена да се справя сама с проблема. Защото докато в Брюксел решат как да действат, вече ще е твърде късно. "Никой не се радва на огради, обаче нека някой да ни обясни как да защитим границата си, която е граница както на ЕС, така и на Шенген. Да ни кажат как по друг начин да опазим границата си", апелира посланик Клейн.
Но в говоренето за цифри и политики не трябва да се забравя за човешкото измерение на проблема, както заяви представителят на Върховния комисариат на ООН за бежанците ВКБООН Роланд-Франсоа Вейл, който също взе участие в споменатата дискусия. Безспорен факт е, че всеки има правото на достоен живот, в който децата му да живеят в мир и спокойствие, има нуждата от възможности за интеграция. Какво обаче се случва, когато търсещият спасение

не иска да се интегрира

Примерите за това са много. От друга страна, кой отчаян човек, бягащ от война или преследване, предявява претенциите, на които ставаме свидетели? Хвърлянето на подадената храна и вода само защото са със знака на Червения кръст е твърде далеч от поведението на бежанец. Или пък му е скучно във Финландия и иска обратно в Швеция. Именно дърпането на тънката струна на хуманизма доведе до сегашната ситуация. България отнесе порицания от ООН и от Съвета на Европа за застреляния афганистанец. В изявлението на комисаря по човешките права към Съвета се казва, че загиналият изглежда е търсил убежище и "вместо закрила е намерил смъртта си". От Афганистан да търсиш убежище в Германия или Швеция, закъдето според информациите се били запътили мигрантите? Истинският бежанец търси спасение в страната, която е най-близо до неговата родина, с идеята, че ще се върне в нея. А не, както информира унгарският посланик, че от последните 200 хил. влезли в Унгария само 38 души са се съгласили да се регистрират и да кандидатстват за убежище.
Всичко, на което ставаме свидетели днес, бе напълно предвидимо предвид неспиращите конфликти по света. Но

Европа се провали

Политическото единство на ЕС е само една химера. Силата и влиянието му - също. Общността предпочете да си затвори очите пред сигналите за предстоящото бедствие. Унгарският посланик съобщи, че през декември м. г. вътрешният министър на Унгария е изпратил писмо до Еврокомисията, в което предупреждава, че ще има проблеми с бежанския поток. И какво? Нищо.
Всички са съгласни, че действащите регламенти не работят. Дори депутатът от ЕНП Светослав Малинов, участник в дискусията, призна, че т.нар. Willkommen Politik на Германия е неправилна и вредна, а философията на мултикултурализма се е провалила засега. Нещо в механизма на взимане на решения в европейските институции трябва да се промени, смята пък евродепутатът от Групата на социалистите и демократите Илияна Йотова. По думите й в продължение на 2 г., откакто се случи голямата трагедия край Лампедуза, нищо съществено не е направено. Въпреки представените от Еврокомисията два пакета от спешни мерки въпросите са все още повече от отговорите. ЕК също е на мнение, че Дъблинското споразумение е мъртво и обезсмисля квотното разпределение, но едва в средата на 2016 г. ще предложи промяна, както информира Йотова. Т.е. знаем, че нещо не е наред, ще го решим, но по-късно... Така действа Европа. А що се отнася до разселването на бежанците, смешно на фона на реалните цифри и апокалиптичните прогнози звучат първите 19 души от Италия, приети от Швеция.
Европа знае само да говори за принципи и да морализаторства. Но за бездействието си ще плати прескъпо. Наистина ще стане страшно,

когато Старият континент пламне

Преносно - заради вътрешната съпротива и недоволство сред европейските граждани. И буквално - не дай си, Боже! Но началото на процеса е налице - нарастващо насилие в бежанските центрове, изнасилвания и проституция. Преди година "Ислямска държава" предупреди, че с бежанските потоци ще праща и свои бойци на територията на Европа. Съвсем естествен е страхът у европейските граждани и това няма нищо общо с ксенофобията или липсата на хуманност към търсещите спасение. Това е нормална човешка реакция. "До 100 екстремисти всеки ден бягат от Сирия в Турция, използвайки бежански коридори, а дезертьорството сред терористите е придобило масов характер." Това заяви миналата седмица руският генерал Андрей Картаполов, позовавайки се на данни на руското разузнаване. Да не говорим и за радикализираните европейски граждани, които са на територията на Европа. Опасностите са много.
И така, заради дългото си и непростимо бездействие, Европа бе принудена да прави компромиси, за да си осигури сътрудничеството на Турция за преодоляване на кризата. Превръщайки бежанците в разменна монета - същите тези, зад които стоят човешки животи,

ЕС и Анкара уж договориха план

за справяне с мигрантската криза. Уж, тъй като все още има много неясноти, както и много несъгласие сред европейските лидери. Преди Европейския съвет турският премиер Ахмет Давутоглу заяви, че прилагането на режима за реадмисия на нелегални имигранти от Европа в Турция ще стане само при либерализация на визовия режим. Изнудвачески прийоми на гърба на бягащите страдалци - непочтено и нехуманно?! Между другото, от думите на Илияна Йотова стана ясно, че ЕС има споразумения за реадмисия само със 17 страни, а с 4 е в преговори, сред които и Турция. Планът за приключване на процедурите с Анкара е до края на 2017 г., макар предварителното споразумение да бе сключено през 2013-а. Та сега ЕС търси споразумение със същата тази Турция, която бомбардира кюрдите - доказано един от основните отпори на джихадистите от "Ислямска държава", заради които хората са принудени да бягат.
Къде сме ние ли? Ние влязохме в световните новини заради убития нелегално преминал границата ни афганистанец. И бяхме укорени. Само че ако Европа бе предприела действия и ако България защитаваше ясна и категорична позиция по въпроса с мигрантите, позиция в интерес на националната ни сигурност, това нямаше да се случи. Ако българският премиер отстояваше категорично, че е необходимо да се засилят контролът и охраната по външните граници на ЕС, че страната ни трябва да е в отделна група на държавите, подложени на най-голям натиск, вместо да играе на развален телефон с канцлера Меркел, това нямаше да се случи. Ако в обществото ни се водеше дебат по темата за т.нар. "горещи точки", за интеграцията на бежанците и т.н., българските граждани щяха да се чувстват по-спокойни и нямаше голяма част от тях да са сред европейските граждани, нямащи позиция по въпроса как да бъде разрешена бежанската криза, както сочи изследване на Евробарометър. Трябваше и можеше, но уви...

Поредната трагедия край бреговете на гръцкия остров Лесбос

Протест на мигранти на сръбско-унгарската граница. Европа не успява да намери равновесието между хуманитарните си ангажименти и законността и сигурността
Снимки БГНЕС