Пак ли Мюнхен?

Те заседаваха като в приказките - три дни и три нощи. Събрани по 53-годишна традиция в мюнхенския "Баварски хан", чакаха да ги огрее прозрението. Да научат какво ги чака, наистина ли чичото от Америка ще ги изостави. Дали ще рухнат уютните кулички на техния глобален либерален свят, или ще минат с лек ремонт. Врачуваха над димящи въглени от сполетелите ги кризи. Из въздуха на хана, претъпкан с развълнувани знатни особи, се разнасяха заклинания за собственото им спасение.
Такава картинка наподобяваше тазгодишната Мюнхенска среща за сигурност. Както винаги след нея светът не стана по-сигурен. И няма да стане. Тъй като днес решението на повечето от кризите и конфликтите вече твърде малко зависи - или въобще не зависи, от особите на властовия връх в Европа. То ще се определя преди всичко от тройката велики държави - САЩ, Русия и Китай, от способността на техните лидери да поемат отговорност, от умението им да намерят компромис между собствените си интереси и противоречия, от една страна, и благополучието на света - от друга. Останалите над 250 държави не са лишени от възможности, но те ще трябва да имат смелостта да погледнат реалността в очите и да поемат грижата за себе си. Иначе ще бъдат употребени за чужда изгода.
Колкото и да си придава важност, Европа в сегашното си състояние изглежда жалка и неспособна да играе ролята на сериозен играч. В опита си да бъде несменяемо вечно печелившо крупие тандемът от т.нар. водещи държави провалиха проекта за обединена Европа. В алчността си за повече власт и печалба триото Париж-Берлин-Лондон успя за 20 години да разклати крайъгълния камък, положен преди 60 години. Британците навреме се усетиха и се измъкнаха по английски. Франция и Германия обаче все още подпират падащата конструкция. Тя продължава да се крепи на фалшиви - и затова разрушителни, принципи и призиви от рода на "Европа над всичко!" Но в него и Париж, и Берлин влагат друг смисъл - над всичко са те.
Достатъчен е примерът с бежанската криза. Официално от двете столици се изливат призиви за толерантност към пришълците, прииждащи в резултат от техните опасни глобални игри. За управляващите в Берлин и Париж няма никакво значение мнението на собствените им народи. По данни на ОИСР мнозинството европейци не желаят страните им да приемат имигранти от мюсюлмански страни. Германците и французите са сред най-недоволните от политиката на техните власти. Но информацията за това се крие. За какво говори фактът, че една от най-толерантните страни - Швеция, вече се е видяла в чудо. В третия й по-големина град Малмьо, с над 320 000 жители, вече 43 на сто са имигранти. Шведите са пропищяли, но нямат надежда нито властите да ги чуят, нито полицията да ги спаси.
В навечерието на конференцията в Мюнхен се усети засилена активност в производството на документи, целящи укрепване на халтавата конструкция. В отговор на все по-силното недоволство от отнемане на националния суверенитет и съсредоточаване на все повече власт в ръцете на брюкселската бюрокрация Европарламентът прие резолюция с обратна логика - затягане на обръчите на националните правителства. Най-важното е те да нямат собствена финансова и данъчна политика и правото да отхвърлят взетите с просто мнозинство общи решения. "Общи" означава по заповед от Берлин, а понякога и от Париж, ако успее да се вреди. Интересно е "мнозинството", с което е приета резолюцията: 283 - "за", 269 - "против" и 83 - "въздържали се". С такива "демократични" технологии смятат да закрепят европейското единство и солидарност. За пренебрежението към волята на европейците за убийствения търговски договор с Канада СЕТА няма смисъл и да се споменава. На недоволните им се извиват ръцете. За какво друго говори епистоларният напън на генералния секретар на ЕНП Антонио Лопес до Корнелия Нинова?
Всички тези пукнатини в евроконструкцията зейнаха и в Мюнхен. Затова там с такъв трепет очакваха да чуят добра дума от пратениците на чичото от Америка. Получиха я, като няколко капки бром за успокоение на амбициите и тревогите: НАТО е важна за САЩ, ще подкрепи, ако Европа си плати. Да, ама в Европа няма пари. Докато се питат откъде да ги вземат, в Брюксел родиха още едно малоумно предложение - ще създават евроармия. С какви пари, с чии войници? Отговорът, без да се огласява, е ясен - германецът е готов. С източната офанзива на НАТО в Прибалтика той за първи път ще стъпи до границите на Русия. Всъщност от Третия до Четвъртия райх са минали "само" 72 години. За германските амбиции в Мюнхен не се говореше, но те прозират от активността на фрау Меркел. Тя използва всички възможни механизми, предоставени й от брюкселската бюрокрация. Колкото повече "съмишленици" се връзват на нейните "благородни намерения" уж в името на общоевропейското благо, толкова по-зле за тях и за цяла Европа. Не е зле да се помни и Мюнхен-1938. Тогава пак цяла демократична Европа падна в капана на Берлин.