Пак ли "сделки"

В условията на криза заплащането на нощния и извънредния труд придобива още по-голяма тежест. Не че това заплащане като цяло в България е адекватно за времето и условията, при които се полага този вид труд. Жалките стотинки, определени за час работа у нас, са на светлинни години от добрите европейски практики. Но когато трябва да се наваксват производствени проекти и срокове, нощният и извънредният труд стават част от спасителния план. Стига работодателите да оценят този труд подобаващо. Нещо, което днес не се прави. А тези, които се трудят през нощта, са над 400 хиляди души. Хора, за които работата нощем е въпрос на препитание за тях и техните семейства.

Още един щрих към този фон. Безработните се множат всеки ден, а минималното дневно обезщетение за безработица е едва 9 лева. Затова КНСБ и КТ "Подкрепа" внесоха 101 хиляди подписа с искане за по-висока цена на нощния труд. Проблемът стои не от днес и от вчера. Засега обаче правителството не е отстъпило. Ако реши да го направи, поставя допълнителни условия пред синдикатите. За да има "сделка".

Социалният министър Деница Сачева обеща с бъдещи промени в Кодекса на труда тези въпроси да бъдат решени. Обещанията са едно, а действията - друго. 

Още повече, че досегашните апетити на правителството и работодателите са все в посока отнемане на извоювани вече права на трудещите се и орязване на доходите ни. Продължават и опитите за регламентиране на извънредния труд. Без особен успех. Но пък пораждат напъните на работодателите за промени, които да доведат до удължаването му до 300 часа, вместо досегашните 150. Работодателите и правителството обаче имат нахалството да уверяват, че това ще е от полза за икономиката. А на нея въобще не са й нужни изцедени като лимони, уморени хора, трудещи се при неподходящи условия и ниско заплащане.

Страх ни е да не останем без пари, споделят заради кризата повечето работещи. Сега проблемът придобива още по-застрашителни размери. Икономиката все още е парализирана, вървят съкращения и принудителни отпуски, фалират фирми, а кабинетът пести парите за "луксове" като оцеляването на хора и предприятия.

Преди време министър Сачева направи многозначителен коментар, че кризата не е причина непременно да се вземат дългосрочни, стратегически решения, които да бъдат в ущърб на общата система за социална сигурност. Неслучайно предложенията до правителството за спешни допълнителни социално-икономически мерки за справяне с кризата на синдикалните и работодателските организации все още очакват своя отговор. Не със заеми, а с реална помощ.

Критикуваната и от бизнеса, и от синдикатите схема 60/40 все още се смята за панацея, а не само за първа стъпка от програма за излизане от кризата и промяна в извънредната ситуация. За която няма дори ориентировъчен план за финансиране и прилагане. И какво? Пак ли ще има "сделки"? Кому са изгодни е ясно.