Пак на опашката

Евгени ГАВРИЛОВ


Ако има нещо в изобилие през последните години, то това са класациите за жизнения стандарт в Европа. Общото между тях, независимо по какви критерии и от кого се правят, е, че България винаги се намира на тяхното дъно. Доказва го и проучването отпреди дни за покупателната способност в държавите от ЕС, направено от Института за пазарна икономика.
При него са сравнени цените на масово използвания бензин А-95 в страните от ЕС с последните достъпни данни за средния разполагаем доход на лице от едно домакинство. По този начин се определя покупателната способност чрез количеството гориво, което домакинствата могат да си позволят в отделните страни (ако всичките му разходи отиват за бензин).
Разликите са значителни -  от 248 литра в Румъния до 1993 литра в Люксембург, като България е на предпоследно място с 313 литра. В горната част на класирането са страни като Австрия и Ирландия, които съчетават относително високи доходи и ниски цени на горивата в сравнение с останалите европейски държави. Прави впечатление и че съседна Гърция е относително близо до България по покупателна способност, изразена в гориво, следствие най-вече на много високата средна цена на бензина в страната.

В началото на седмицата Институтът за икономически изследвания при БАН публикува традиционния си годишен доклад за състоянието на българската икономика. Според него с най-висок прираст сред бюджетните разходи през 2021 г. са отпуснатите правителствени субсидии по линия на програмите за субсидирана заетост, подпомагане на домакинствата и бизнеса. В краткосрочен план, директното отпускане на обезщетения и социални помощи поддържа покупателната способност на домакинствата, но няма капацитета за динамизиране на вътрешното търсене и осигуряване на бюджетни приходи, смятат икономистите на БАН.
Според тях антиинфлационни мерки, базирани предимно на компенсиране на загубата на покупателна способност поради по-високите цени, а не толкова на развиване на производствен капацитет за осигуряване на по-високи доходи, биха довели до макроикономическа нестабилност със сериозни последици и за фискалната устойчивост на страната.
Оказва се обаче, че вече имаме конкуренти по слаба покупателна способност в ЕС - жителите на остров Майот. Той е отвъдморска територия на Франция и се намира в Индийския океан. Дяволът и тук се крие в детайлите. Там бедността се дължи на демографски фактор - 42 на сто от населението е под 15 г. У нас тя е резултат от "далновидното" управление през последното десетилетие. Явно в крайна сметка няма значение какъв си - българи или майотинец. И на двете места се живее еднакво зле.