Макар и с все по-голяма тежест на услугите, българската икономика (а и всяка друга) не може без промишленост. Приносът от около 25% от БВП, наемането на една пета от всички заети и голямата значимост за износа придобиват реално измерение при всяка голяма криза от типа на пандемията или войната в Украйна - когато не произвеждаш нищо, ти ставаш много по-уязвим от външните шокове.
А тенденцията е България да произвежда все по-малко и традиционни отрасли да потъват все по-надълбоко заради загуба на пазари и конкурентоспособност, растящи разходи и невъзможност да открият подходящите кадри. Това се вижда в анализа "Българската индустрия на кръстопът", изготвен от Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARAi).
Той показва, че за периода 2021-2025 г. индустрията е тръгнала от експанзия и пик през пролетта на 2022 г., последван обаче от "приземяване" със спад на общото производство от над 8% само година по-късно и продължаващ срив през следващите години - без да е постигната стабилизация на индустриалната активност.
Огромен фактор за това са процесите в енергетиката - износът е спаднал наполовина, вносът се е утроил, нашата страна вече е нетен вносител и така енергоинтензивните производства вече не притежават сравнително предимство.
"Наблюдаваме състояние на номинална стабилност, която е поддържана от висока стойност на оборотите. но реално през това време има свиване на производствените обеми, като ръстът в секторите се диктува предимно от инфлационни ценови политики, не толкова от реално произведена продукция", коментира пред Money.bg Кристиян Михайлов, съосновател и член на УС на PARAi.
Причините са комплексни, като те включват високите цени на електроенергията, инфлацията, икономическата несигурност, недостига на кадри и загубата на пазари в ЕС заради проблемите в другите страни особено в еврозоната.
Пример за това е аутомотив секторът - през последните години у нас бяха затворени няколко големи завода за части със стотици служители всеки.
В доклада си PARAi пишат, че българската промишленост се развива "на две скорости". Съоснователят на организацията обяснява: "Виждаме индустрия на две скорости. Индустрии, които са експортни, като например инвестиционните продукти, производство на метални изделия, машини, оборудване, и прочие. Виждаме съответно и индустрии като добив на въглища, производство на облекло, енергийни продукти, там, където спадовете са изключително големи. Като имаме точно това прогресивно ядро, което дърпа икономиката и имаме съответно един стагниращ сегмент при традиционните производства".
Цялостният ефект е, че българската икономика "отива към структурно преориентиране от масовост към специализация".
Какво може да се направи? От PARAi дават и конкретни препоръки за това какво може и трябва да се направи, за да може българската промишленост да намери път напред.
Когато става дума за липсата на кадри, може ли да се реши проблемът чрез внос на работници от трети страни? "Донякъде вносът може да помогне, но натам, където ние се стремим да вървим като държава, е нужно използването на много повече роботи", отговаря Михайлов и дава пример с машините и автоматизациите, които компенсират липсата на заварчици, спестяват текучество при операциите с палети и намаляват брака в текстилната промишленост.
Според него можем да използваме модела на Италия, където в рамките на инициативата Transizione 4.0 даже малки фабрики получиха възможност да купят роботи при приспадане на до 200% от цената им от данъците. Това е довело до 30% увеличение на роботизацията в рамките на две години.
"Ударното навлизане на роботите и на умните машини е една от възможностите българската индустрия да повиши темповете и качеството си. Хората са силно необходими. Те ще останат силно необходими, независимо, че изкуственият интелект навлиза. Всъщност именно посредством AI и преквалификация на българските таланти в производството ще има възможност бизнесите сами да се спасят, вместо да чакаме държавата да направи нещо", категоричен е Кристиян Михайлов.
Има още много стъпки, които могат да помогнат - иновации в енергийния мениджмънт, които могат да бъдат разликата "между оцеляване и фалит за енергоинтензивните производства", AI в инженеринга, триизмерно принтиране и адитивно производство на прототипи и резервни части и т.н.
Money.bg

