Панаирът на келепира

Никола Статков

- Гледаш ли панаира? - запита ме неотдавна  приятел, когото срещнах случайно на улицата.
- Какъв панаир, къде? - повдигнах невежествено рамене аз. Тутакси се досетих: Гледам го, върви с пълна сила - аз на тебе, ти на мене...
Сега, когато седнах да пиша този текст, си спомних за онзи разговор. Помислих си и за книгата на Текери "Панаир на суетата". Главният й герой казва: "Да, това е панаирът на суетата: място без нравственост и без веселие, макар и много шум." Нашенският национален панаир също вървеше без веселие и шум, всичко беше скришно и тайно. Щом свърши и порциите баница бяха раздадени, и веселие настана, и шум се вдигна. Безнравственост и суета обаче няма: хората край софрата не са суетни, а скромността им, тя просто няма граници, нещо като материята и нейният атрибут движението. Най-нравствен и безсуетен е тарторът на групата, наричан Главния.

Крайно опитен в занаята

той се стреми да удържи лакомията на всички, които дебнат кой какво ще получи. И успява: прави всичко в името на националната сигурност и стабилност, прави го на ползу роду, защото баницата е електорална, сиреч народна. Голям зор падна при предишния панаир, когато край софрата бяха се накачулили разночешитни по партии люде, нарекли се реформатори. Имаше сръдни и крамоли, но до разрив не се стигна. Друга беля ги застигна. Главния кандидатира за важен държавен пост една своя близка, бивша партайгеносе деятелка, но опонентът й от омразната левица я отнесе като куцо пиле домат. Това удари в сърцето изобилно надарения със самочувствие Главен, той ритна софрата и... И електоратът, съставен от простолюдие, чиновници и разни далавераджии, пак го избра на поста. Сега край софрата застанаха нови лица, наречени патриоти, с троица командири: орел, рак и щука. Единият от тях бе обявявал Русия за главен враг на България. Вторият, мижитурка някаква, в един по-раншен панаир бе обслужвал Главния, докато оня закупи неколцина негови другарчета и се започнаха едни разправии, едни съдебни дела... Третият не се изявяваше остро. И тримата плюха Главния, колкото си могат и не могат. Но той, мъдър и великодушен християнин, забрави обидите, прегърна ги; прощава и раздава. И те постъпиха според Писанието: отвърнаха на прегръдката му и напълно забравиха всичко, което бяха обещавали на бедния плебс: високи пенсии, заплати, разни други благини. Така всеки от тях се сдоби с голямо и тлъсто парче от 
 
баницата, платена от народа

Врагът на Русия стана заместник на Главния, както и отговорник за земетресенията и небесните имоти; тегоба, която ще споделя с комисарката Лиляна Павлова, изпаднала заради нещо си от друга, по-харна служба. Най-кроткият се сдоби с Министерство на отбраната, с което осъществи кристалната мечта на детството си. Третият, шушумигата, не зае голям пост, остана в миманса на депутатите, но пак на келепир. Него го тресна страхотна амнезия; крещял по-рано до полуда срещу НАТО, сега забрави като какво нещо е този пакт; институт за християнски девици ли е, или благотворителна организация. Да не са му уроки на Главния, изпипа операцията като швейцарски часовникар. Има си опит в това отношение... Преди години имаше един хвалипръцко, Яни Янев се казваше, той, гдето седнеше, гдето станеше, все срещу Главния лаеше. Оня благородник забрави това, взе го под крилото си, свой съветник го направи; сега Янето, гдето седне и гдето стане, хвали до небесата благодетеля си и плюе на поразия враговете му. Тия дни дойде ред на нова милост, този път към лицето Антон Тодоров. Няколко години назад той написа книга, озаглавена "Шайка - Бойко, Росен, Цецо и другите". Ама ругатни, ама плюене, ум да ти зайде. Отново у Главния заклокочи християнското начало, прости той и на тогова, даде му парче от баницата, другото оня си го знае: хвалбите Яневи за Главния и плювните му към враговете началнически са медена росица, сравнени с героичните подвизи в тази насока на Антон Тодоров. Да се радват, че Главния е благ човек, човек богаливец. Както я кара, като нищо може да стане и патриарх. По съвместителство...

Сега - по някои други теми

Та... За непредубедения човек Девети май е Ден на победата над хитлерофашизма. Това обаче не се харесва на невероятно почтените и крайно обективни управници на Запад, които определиха деня за Ден на Европа. Я малко история... Съветският съюз, Англия и Щатите воюваха заедно срещу хитлерофашистка Германия. Извън спор е, че главната заслуга за разгрома й се дължи на Червената армия. Във войната загинаха 27 млн. съветски граждани: войници и мирно население. Англия и Америка загубиха по около 300 хиляди души. Което е честно, англичаните бяха бомбардирани, загинаха хора, имаше и разрушения. По английските улици обаче не маршируваха немски войници, по тях не висяха бесилки, мирни англичани не бяха изпращани насила в Германия, за да работят при кошмарни условия в заводите или да бъдат задушавани в газовите камери, нещо, което беше правено с милиони съветски граждани. За американците да не говорим: земята им не помириса нито немски ботуши, нито немски бомби. По време на войната баровете и увеселителните заведения работеха с пълна сила, певецът мафиот Франк Синатра забавляваше публиката с песните си не само в Америка, но и в Куба, която янките бяха превърнали в публичен дом...
След войната... Стотици съветски села и градове - разрушени. Икономиката - съсипана. Милиони домове - без мъже. Страхотна детска престъпност: останали без бащи и батковци, невръстните момчетии се отдаваха на какви ли не престъпления. Поетесата Лиляна Стефанова има едно страшно, страховито стихотворение - "Две по две". На тъжноватите младежки срещи девойките танцуваха две по две, няма мъже да ги прегърнат, да им кавалерстват... Питам: имало ли е такива картини след войната в Англия и в Америка? Не е имало. Затуй да си налягат парцалите западняците, и ако имат поне малко съвест, да сведат чела пред подвига и страданията на съветските хора, които спасиха човечеството от чумата на хитлерофашизма.
У нас стотици хора направиха това. Имаше и жалки посерковци, смръдльовци, които се опитваха да провокират тържествата. Какво да се прави - има фондация "Америка за България", има "Сорос", пари - бол.
Не съм изненадан, че в страната ни се навъдиха натовци;

зобта е ячка, привлича

Защо обаче Първанов, Станишев, Калфин и други "другари" толкози искаха държавата ни да се набута в пакта? Мигар не знаят, че НАТО е чудовището, което военнопромишленият комплекс на Щатите създаде и отгледа, за да погълне то независимостта на всички страни по света? Мигар не знаят, че Русия е единствената сила, която може да попречи на тази налудничава идея? Мигар не знаят, че именно поради това янките са я обградили отвсякъде със стотици военни бази и чакат сгоден момент, за да я нападнат? Не стига ли им, че съсипаха БКП, че превърнаха БСП в дясна партия...
Ето че панаирът даде фира: разбира се, че неколцина от отговорните му лица са вдигали десница за хитлеристки поздрав. Един бе разкаран от софрата, друг може би ще го последва. Симеонов порече, че някога, при посещението си във фашистки концлагер, може би и той си е правил "шегички". Замириса на фатален край на панаира. Не стана. Главния рече, че подобно поведение е "човешко". И не отсвири шегаджията. Знае, че стори ли го, ще чуе възгласи: довиждане, Гергино, майната му на панаиро!... После нови избори, па я стъкми нов панаир, я не. Някои наивници си въобразяват, че това е възможно. Препоръчвам им да гледат филма "Големите илюзии" с Жан Габен и Ерих фон Щрохайм. Гарантирам, че днешните управници ще властват, докогато си желаят. Гадното е мълчанието по случай на "началниците" от Европейския съюз, ужким много силни антифашисти. В такъв случай трябва да се съглася с един мой близък, който нарича политиката курва...
Накрая докарахме приказките до 24 май. Драго ми беше да видя толкова много хора на празника. Главния отрони за случая добри, макар и протоколни думи. Очаквах от него да обещае, че ще прочете още една книга, та да му станат две. Не би...

Ето ти и неочакван скандал

Путин каза, че са получили азбуката от македонските земи. Това не е вярно, азбуката е тръгнала от България. Някои твърдят, че тези слова Путинови са в услуга на македонците. Не вярвам, те са обръщение към нас, българите. Защо ли? Малко история...
Каква е политиката ни към Русия, след като у нас възтържествуваха така щастливо свободата и демокрацията? Меко казано, антируска. Забравихме ли, че карикатурата Дянков се канеше "да напляска Русия"? Забравихме ли как нищожеството Плевнелиев, в качеството му на президент, нападаше нашата освободителка, заканваше й се? Забравихме ли как разни псевдоучени "откриваха", че Русия не ни е освободила, че дори ни е поробила? Забравихме ли, че влязохме в НАТО, мечът, който иска да прониже в сърцето страната на Петър Велики, на Менделеев и Толстой? Забравихме ли, че настанихме на наша територия американски войници с оръжие, и то ракетно? Е, какво да очакваме след всичко това от Путин, да ни се радва като на малка сестричка? Той отлично знае, че от нашата територия при една война ще полетят към Русия американските ракети. Ами ако войната е термоядрена?! Чух един руски генерал да казва, че в този случай ще превърнат земята ни в стъкло. Ще се оглеждат ли българите в него, или ще го използват за пързалка? Тогава няма да има живи българи. Подочух, че някакъв западняк бил рекъл, че за територията ни ще се решава "след българите..."
Както се вижда, и в двата случая съдбата ни е решена. В първия, ако не дай Боже проима война. Във втория съобразно философията на Андрей Ляпчев - со кротце и со благо, може ли и со малко турски кьотек.
Обичам Родината си, страдам за нея. Боя се, че ще изчезнем като народ и държава. Заради простотията и глупостта народна. Заради лакомията, алчността и предателството на българските управници...