18 Февруари 2020вторник08:08 ч.

Художник Людмил Асенов

Антология

Белетристика

Панчаревски блус

Разказ от Хелиана Стоичкова

/ брой: 157

автор:Дума

visibility 952

Руми си извади суичера от раницата и като дръпна ципа на палатката, облече го и седна край огъня. И тримата се направиха, че не я виждат, макар, че брат й по принцип не я забелязваше, ако не му удари един лакът в ребрата. Тогава ставаше много услужлив и зрението му се подобряваше драстично. Другите двама бяха просто приятели, единия пиян, а другия леко друсан. Е, на брега на Панчарево човек може да си намери някой интересен храсталак. 

- Коле, сестра ти върти ли много гаджета? Имам ли шанс? - каза Стоил, а Кольо го замери с фаса, който току що изгаси.

- Ще трябва да я питаш сам. Мисля, че седи на метър от тебе, но внимавай, защото и рита и хапе на по-къси разстояния от метър. Аз от опит да кажа.

- Ще видиш ти... - Руми му се усмихна и се изправи като тръгна към брега. Водата правеше въздуха много свеж, а светлините на града бяха относително далече и се виждаха толкова много звезди, че ако размахаш ръка, можеш да ги разпръснеш в някакви невероятни картини. Тя вдигна ръка, сякаш да ги докосне, и в този момент до нея застана Стоил, като леко се олюляваше.

- Искаш ли да танцуваш с мен под звездите?

- Не.

Тя беше толкова лаконична, че той завъртя глава в опит да измисли отговор и като не можа стъпи във водата и протегна към нея ръка.

- А във водата ще танцуваш ли с мен? - и той се ухили ехидно и като разпери ръце, си изсипа бирата.

- Не. Излез от водата, пиян си.

- О-о-о... - направи той физиономия и като хвърли бутилката към огъня, отпусна се назад във водата и цопна като чувал с черна ряпа. Нито прекалено шумно, нито прекалено леко.

- Излез веднага - тя се приближи към водата, като си мислеше ту за него, ту за белите си маратонки. - Пиян си. Коле! - тя викаше към огъня, но брат й вече беше зад нея и се заливаше от смях заедно с третия. - Какво се смеете, ще се удави!

- Танцувай с ме-е-н... - подвикваше Стоил, като се смееше - Сега ще ти покажа бруст - и той се опита да заплува, нещо правеше във водата, но повече се отдалечаваше. Тя ощипа брат си с всичка сила:

- Стига си се хилил! Изкарай го оттам! - но той не я отрази и като седнаха с другия на брега, продължиха да се заливат от смях, хвърляйки си някакви закачки, че свалката определено е тъпа. Руми се опитваше да прецени дали има проблем, но не искаше да се цапа. Тя си свали обувките, чорапите и стъпи боса на брега. Спря за миг и чу много неприятна тишина.

- Добре ли си? Отговори ми, идиот такъв! - и като си свали суитчъра, затича се във водата - Пияни кретени. Всичко ще обърнете на проблем! - и като се гмурна, заплува към него. Той сякаш не мърдаше, но веднага щом го приближи се размърда и я сграбчи.

- Блус в Панчаревското езеро! - опитваше се да я подмята като в танц, но тя започна да изпуска дъното и да нагълтва вода заради него.

- Спри, идиот, не е забавно.

- Танцувай с мен - той продължаваше, като това цялото му се струваше много ефектно и забавно. Щом се мята така, значи добре я върти. Но Руми успя да си освободи едната ръка и с един удар го нокаутира. Едвам го извлачи до брега, където брат й нагази малко във водата и й помогна. 

- Пияни идиоти! - тя си взе маратонките и суитчъра и започна да си съблича мокрите дрехи, и докато брат й пляскаше шамарчета на Стоил да се свести, другият направо зяпна. Край огъня тя свали почти всичко, изстиска си дрехите, просна ги върху палатката си и като хвърли един последен поглед към тях, видя ухиления Стоил да я гледа хипнотизирано. - А с тебе лично ще се разправям утре! - и се прибра в палатката си, като преди да дръпне ципа се обърна към брат си и го посочи с пръст - А тебе, тебе направо ще те убия!

- О-о-у-у-у - се чу отвън, като и тримата възклицаваха подигравателно. 

"Нека се подиграват. Ще видят те" - мислеше си тя и им беше много ядосана. Все повече се държаха като кретени. Преди не бяха такива. Смях, веселие. Сега шегите им станаха груби. Тя ги слуша поне още час как се сушиха, колко още изпиха и от един момент нататък забрави за тях и заспа.

Сънят сред природата винаги е бил безценен. Тя се събуди като нов човек. Беше й уютно, беше й топло, беше й меко... дори без дрехи. И в този момент напипа нечия ръка около кръста си и като я вдигна внимателно и я огледа осъзна, че съвсем не е нейната. Хвърли я рязко назад и като се завъртя, хубаво срита мъжа. 

- Ти кой си?!

Той се надигна леко и се опита да я спре да го рита. Примигваше много изненадано и едвам промълви:

- Къде съм?

- Как къде си! В палатка ми! - Тя го гледаше като тресната и като си спомни, че е и гола, дръпна завивката и се загърна още повече с нея. 

- Ма къде е тая палатка? - той зърна красиви голотии и стисна с два пръста очи, като се надигна още малко.

- На Панчарево, - тя го гледаше изпитателно. Беше хубав, беше секси, но... 

- Как съм стигнал до Панчарево? Бях на Народно събрание, а сега Панчарево... - той се обърна към нея и като видя пак голо рамо, й се усмихна. - А ние правихме ли нещо?

Тя се замисли за миг. Гола, той поразсъблечен. Къде са й дрехите... Дали са правили нещо? Ма тя не го познава! За момент се замисли, но внезапно си спомни. А, да! Езерото, Стоил. Дрехите й съхнат.

- Не, - тя разклати глава като го гледаше леко втренчено. - Не сме.

- А сега ще правим ли нещо? - той й се усмихна примамващо.

- М... Не мисля, - тя се засмя и след това настана неловка тишина.

- Ми аз да си ходя тогава? - и той отвори палатката и като се измъкна назад през отвора, протегна й ръка. - Пламен. Приятно ми е.

- Руми. Чао! - и тя му посочи да се омита по-бързо. Е, тя нямаше как да знае, че ще имат две деца, едното от които на име Боян ще запали апартамента им и ще плаче през цялото време, докато те безутешно го гасят. Разбира се нямаше и как да знае, че другият й син Коста ще стане заради тази случка пожарникар и ще спаси живота на много хора. 

Отпусна се назад и започна да се смее. Ех, това Панчаревско езеро. 

Хелиана Стоичкова е родена в София. Завършва "Публична реч" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и пак там прави специализация по кинодраматургия.

Участвала е в сценарния екип на първия български сапунен сериал "Хотел България". Автор е на книгите "Магарето и петелът", "Абсурдите на Гана По" и "Кабинковият лифт".

Освен разкази, твори картини и скулптури. 

Пламен Димитров: С 20% скача токът, ако спрем "Марица изток 2"

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 33

Законът за водоснабдяването готов до средата на май

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 33

Горанов пак ще тегли заем

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 33

МЗХ праща подвижни мандри и кланици в планинските райони

автор:Дума

visibility 59

/ брой: 33

Стачка блокира транспорта и институциите в Атина

автор:Дума

visibility 0

Заразата в Ухан плъзнала от лаборатория

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 33

Все повече македонци подкрепят договора с България

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 33

Лавров и Помпео преговаряха в Мюнхен

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 33

Кризата в журналистиката ни е без прецедент

автор:Велиана Христова

visibility 109

/ брой: 33

В помощ на прокуратурата

автор:Евгени Гаврилов

visibility 102

/ брой: 33

Датата

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 33

Очакват ви 300 находки от дълбините на времето

автор:Велиана Христова

visibility 404

/ брой: 32

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ