Пандемията може да заличи коренните народи в Латинска Америка
Лусия Лакурсия, Франс прес
Изоставени от правителствата и потенциално по-крехки недостатъчна имунна защита, коренните общности на Латинска Америка са на път да бъдат заличени от пандемията, предизвикана от новия коронавирус. Вестта, че бразилският племенен вожд (касик) Паулиньо Паякан, един от най-ревностните защитници на амазонските гори, е починал, след като е бил заразен с COVID-19, стана лицето на това явление. Поразени са много от 420-те американски индиански племена, живеещи в басейна на Амазонка - огромният регион около реката и нейните притоци, разделен между девет държави.
Смъртта на Паулиньо Паякан в болница в Реденсау (Северна Бразилия) се прибави към близо 300, които оплакват жителите на 100 общности в Бразилия, по данни на Асоциацията на коренните жители, сиреч пет пъти повече смъртни случаи, отколкото през 2019 г. Организацията обвинява правителството на крайнодесния президент Жаир Болсонаро, че "не е направило нищо", за да попречи на разпространението на вируса в селата, обитавани от 750 000 коренни жители, от които близо 5500 са заразени с COVID-19.
"Ако той беше взел превантивни мерки от самото начало, можехме да избегнем толкова много загинали", заяви координаторката на организацията Соня Гуажажара в подкаст на неправителствения Социално-екологичен институт (ISA, Instituto Socioambiental).
Бразилският фотограф от френски произход Себастиао Селгадо определи като "геноцид" липсата на реакция на държавата, а вождът Раони, емблематичен говорител на коренните племена в Амазония, обвинява президента Болсонаро, че се "възползва" от пандемията, за да елиминира неговия народ.
Коренните племена живеят от векове под заплахата от инфекциозни болести. Смята се, че тяхното население в Южна Америка е намаляло с една четвърт в периода 1492-1650 г., поради внезапното внасяне на вируси и бактерии, предадени от европейските колонизатори.Тези болести са отнели живота на мнозина от обитателите на Новия свят, които никога не са били излагани на тях и следователно не са развили никакъв имунитет срещу тях.
Панамериканската здравна организация съобщава за най-малко 20 000 заразени коренни жители. "Тези групи живеят както в изолирани селища с минимален достъп до здравни услуги, така и в гъстонаселени градове, като Манаус (Бразилия), Икитос (Перу) или Летисия (Колумбия)", обяснява директорът на организацията Клариса Етиен.
На границата между Бразилия и Венецуела се намират земите на индианците Яномами, където работят около 20 000 златотърсачи, по данни на неправителствената организация "Сървайвъл интернешънъл". Това племе, което се страхува, че тези чужденци може да допринесат за разпространението на вируса, иска експулсирането на златотърсачите и нелегалните пришълци.
Според проучване на федералния университет на Минас Жераис, поради липсата на мерки, 40 на сто от членовете на племето, живеещи в близост до районите на златодобива (близо 14 хил. души) може да прихванат коронавируса.
В бразилския щат Акре, на границата с Перу, живеят 15 хил. души от коренното племе Хуни Куин, събрани в 104 села. Вирусът вече е отнел живота на петима. С украшение от пера на главата, огърлица от кучешки зъби и хирургическа маска, Ремберту Кауамари, водач на тикунска общност в колумбийския департамент Амазонас, се опасява, че изчезването на "старейшините" поради COVID-19 може да постави в опасност предаването на знанията на поколенията.
"Ако всички те умрат, ще останат само младежите, които в бъдеще няма да знаят нищо за нашата култура, за нашите ритуали и облекло. Това е, от което се страхуваме", обясни той пред АФП. Мъж, чието лице е скрито от хирургическа маска и прозрачен пластмасов предпазен шлем, въоръжен с тояга, стоически пази достъпа до селото. Дотам може да се стигне само с пирога по Тукушира, един от над хилядата притока на Амазонка. Разположен най-южната част на Колумбия, този регион - кръстопът между три страни, беден и слабонаселен, е показал 320 случая на COVID-19 на 10 хил. жители - най-тежкия показател в страната. Починалите са 954 на един милион жители, срещу 33 на милион средно за страната.
Националната организация на коренното население на Колумбия, която съобщава за 33 засегнати от пандемията племена, алармира за "риск от изчезване" на някои от тях. Тази огромна зона не е свързана сн пътища с останалата част от страната и има само една държавна болница, но без интензивно отделение.
Поради безразличието на държавата, недохранването и бедността, "когато дойде COVID-19, нашата имунна защита е безсилна", каза пред АФП представител на IEANPE (Instancia Especial de Alto Nivel con Pueblos Etnicos) Специална инстанция на високо равнище за връзките с етническите народи - органът, натоварен да осъществява връзките с автохтонното население в рамките на прилагането на мирното споразумение в Колумбия. За да се борят с пандемията, някои общности са се преместили в още по-изолирани райони, други са блокирали достъпа до селата си и се прибегнали към традиционната медицина, обяснява той.
Ситуацията е същата в Еквадор, Боливия и Перу, където в провинция Лорето, в дебрите на перуанската джунгла, са заразени близо 1500 души от коренните племена ачуар, авахун, кокама, шипибо и тикуна. Най-малко 14 от тях вече са починали, според властите.
Източник: БТА
