Пантеонът на десните божества

Ако някой си въобразява, че бурята с цената на билетчето в София е отминала, дълбоко се заблуждава. Заблудата идва от много прост факт. Тези, които вдигат цените, просто не ползват градски транспорт. Те живеят в друг свят. Което е лоша новина за управляващите. Защото ако поне от време на време се качваха в автобус, щяха да чуят скърцането със зъби и съскането, което не е спирало от началото на юни. И няма шанс да затихне скоро. Но властта в София вече напълно е потънала в лицемерен аристократизъм и се държи налудничаво като кралския двор на Франция малко преди френската революция.
Тези дни в една от своите редки изяви напоследък столичната кметица Йорданка Фандъкова обяви, че билетчето наистина било скъпо. Но за сметка на това, продължи тя, имало алтернатива - хората можели да не ползват транспорт. Фандъкова най-накрая намери мястото си в пантеона на десните божества, населили управлението в София.
Схванахте ли логиката? Защото тя се родее с безсмъртната мисъл на Мария-Антоанета, че след като народът няма хляб, може да наблегне на пастите. Тази реплика е божествено дясна. Тя показва разум от различно измерение. И е пряко продължение на изцепките на Прошко Прошков, че столичният транспорт не бил убежище за социално слаби. Прошков, който е златният пръст на ГЕРБ в София, си представяше градски транспорт за богати костюмари. А знаете какви са богатите - не искат някакви лузъри да им се пречкат в краката.
Алтернативата на скъпотията е да стоите вкъщи или да ходите пеш. Среден път в мисленето на Фандъкова не съществува. В света на дясното тесногръдие и за миг не се появява някаква социална загриженост или поне елементарна човещина. В него няма анализ дали градският транспорт в София наистина печели от новите цени и дали контрольор в столицата не се превръща в свръхопасна професия. Всъщност Фандъкова се опита да лавира и да обясни, че сега пътуването с карти било станало евтино. Това е плосък начин за бягство от отговорност.
Традиционното дясно твърди, че залага на свободата на избора. А сега през високите цени на билетчето общината се опитва да задължи хората да пътуват с карти. Но това не е избор. А притискане до стената с опрян в черепа пистолет.
Тук говорим за някакво друго дясно. Алчно до безбожност. Корумпирано до дъно. Дясно, което си представя хората единствено като възможност за изтръскване. Заради това София се превърна в град, чийто жители през по-голямата част от времето мечтаят да избягат от него. Това е техният отговор. Тяхната алтернатива. Но десните божества няма как да узнаят това.