Парадокси

Открай време България е страна на парадоксите. За по-малко от 22 часа здравният министър отново издаде две противоречащи си заповеди - нощните барове няма да работят/нощните барове ще работят. Иначе училища и университети остават затворени. И не за друго, а защото премиерът тъй се разпоредил. Тъй де, хората от властта ходят не на училище, а по нощни заведения. А и онлайн може да се учи и работи, но онлайн не може да се пие и танцува. Или може би хазната има интерес от работата на баровете и дискотеките, а от работата на училища и болници само е на загуба? Но друго си е секторът да има силно лоби. Нали? Иначе, в нощните заведения ще се спазват противоепидемичните мерки, сиреч - танцуваме на 2 м един от друг, ядките и чашите с уиски също са на 2 м от устата. Нали?  

И още парадокси. Лекарите и специалистите от щабовете ги отстраниха. Да не смущават Бойко. Затова в аптеки и градски транспорт - задължително с маска. Но в други закрити обществени места - препоръчително, т.е. ходиш без маска в магазина и в кварталното кафене, и никой копче не може да ти каже. А възрастните и хронично болните да се спасяват както могат!

Сърдим се, че нашенецът в Европа стриктно спазва законите, в това число и противоепидемичните мерки, а стъпи ли на родна земя - слободия. Ами ясно - тук министерските заповеди са витиевати, със срок на давност от няколко часа до няколко дни. А и винаги някой лев рушвет върши работа... При 31 установени случая - извънредно положение. Но при 105 - купон, без маски, без дистанция. А онези над 170 починали, дето с хроничните си болести можеха да изкарат още средно 10 години, не ги броим. Очевидно, границата от неадекватността до цинизма е прекалено тънка и крехка. 

Затова хората не вярват, че има коронавирус. Нямат вяра и в адекватността на управляващите, нямат им доверие, че ще ги изведат от кризата. Вярват само, че са във властта, за да грабят от бедните, болните и беззащитните.

Другото са просто парадокси.