Паразитът Комисия по досиетата

Георги Димитров

Не се бях надигнал още тази сутрин, когато чух по една телевизия анонс: "Кой посегна на Комисията по досиетата?" Темата за досиетата я следя внимателно, писал съм неведнъж по нея, нямаше как да я пропусна и сега. Оперативният инструментариум на съответния закон съм нарекъл "милиционерската комисия". По-несъстоятелен, паразитен и мракобесен орган в държавата едва ли има.
Но чак пък някой да посегне!
Отдавна съм казал, че по въпроса има траен и непоклатим институционален и партийно-политически консенсус. Благодарение на него и на послушковците, които го обслужват, бяха успешно прикрити и възпроизвеждани крадците, доносниците и предателите, а на тезгяха на "демократичното" разтерзание бяха извадени разузнавачи и контраразузнавачи, военни и дипломати.

Това никъде другаде не се случи

А тази сутрин екранът, ефирът и цялото зрителско зрително и слухово пространство бяха олигавени от воплите на една представителка на въпросния обслужващ персонал, изживяваща се като лице и съвест на демократичната общност у нас. Лице и съвест тя, разбира се, може да бъде само в собствените си кошмари на взаимно преследване с хидрата на ДС. Иначе, по нейно признание, колегите й от една международна мрежа са я гледали като извънземно. Поне разбрах как изглеждат извънземните в нечии очи. Представям си какво би било, ако комисарката, която цоца от държавата вече 17-18 години, продължи още толкова. Самата тя каза, че комисията, съответно тя като нейна членка, са едва "по средата на пътя". Ами ако наложим изминалите години от пътя върху актуалната й възраст? Няма да я разкривам от възпитание, а името й не споменавам по санитарни съображения. Не като нея, която днес непрекъснато повтаряше, че няма да изрича името на душманина на комисията, но го правеше на всяко трето изречение до степен да го вкара в дебата, без той да е в студиото, за което трябва да я почерпи. Пътьом направи реклама на конкурентна медия, което не знам дали хареса на водещия.
Каза също, че Комисията трябвало да бъде "надградена". Ами тя отдавна е съградена като комбинация от продуцентска къща, издателство, филмово студио и информационен източник на сайтове - всичко това с народна пара. Стилът на омешване на парченца истина, изкривени факти, перфидни манипулации и оголени лъжи е отдавна в репертоара на госпожата. Но по-добре да не говори за отдаденост към историческата истина и загриженост за паметта и възпитанието. Самата тя има авторска книга, публикувана от издателство "Комисия по досиетата". "Но не своята душа, братя, а душата на народа", беше писал за такива Геният.
Работата, която беше възложена на "милиционерите", е вече

изпразнена от съдържание или тотално изчерпана,

ако въобще е била вършена добросъвестно. С извинение за внасянето на персонален елемент, но на четвъртото ми обявяване за гад без никакви основания, а само за да оправдаят съществуването си и да не би някой да ме забрави, ги дадох на съд. Съдът постанови, че поредното ми обявяване е незаконосъобразно, заради което ми се дължи обезщетение. Това едва ли е ги е трогнало особено, обезщетението не е за тяхна сметка, а аз не го и взех. Такива материали комисията разбира се не публикува. Дано поне нашата авторка ги чете, но се съмнявам. Само да не се появява с "лице" пред публика, че наистина ще вземат да ги разтурят. На въпроса от анонса по телевизията, моят отговор е: "Ти посягаш на Комисията, драга!".
Не пропусна, разбира се, да разтегне също политическата дъвка „лустрация“. Дано не се оправдае очакването ми, че  се отприщва отново познатата манипулативна, грубо политизирана и душевно опустошителна дискусия, циклично възпроизвеждаща невежество, омраза, разделение и обществена разруха. Споменатата особа едва ли е форлойфер на такава кампания. У нея качества за подобно лидерство няма, но за мюре става.
Ще се включа от своя страна само с коментар на един международно ангажиращ „аргумент“ на лустраторите, който има характер на груба манипулация. Става дума за опита на другите постсоциалистически страни, сред които България била единственото изключение. Всъщност

чуждестранната практика в това отношение

далеч не е толкова богата и крайна. В Чехословакия законът, ограничаващ достъпа на служителите на тайната полиция до определени длъжности, който беше приет през 1991 г., престана да действа на територията на Словакия след разделянето на държавата, а в Чехия действието му изтече през 2000 г. В Германия лустрационен процес като такъв не беше въвеждан, а беше създадена комисия за съхраняване на архивите и разследване на дейността на източногерманската тайна полиция (ЩАЗИ). След няколко удължавания на срока на нейната дейност бе решено, че Комисията, заедно с всичките й провинциални подразделения, трябва да бъде закрита през 2019 г. Първият лустрационен закон в Полша от 1992 г. беше обявен за противоконституционен от Конституционния съд. През 1996 и 2007 бяха приети нови закони за лустрация в омекотен вариант – с проблема се занимава Институтът за национална памет, който анализира документите и може да инициира по-нататъшни процедури пред други държавни органи. В Румъния беше приет лустрационен закон, който след време беше отменен от парламента поради това, че разделя нацията. Съответният закон в Естония има по-скоро антируска, отколкото „очистваща“ насоченост.
Вижда се, че става дума за закони, приети като правило в ранните години на прехода, с установен срок на действие и ясно очертан обхват. Дори и в Германия, която най-често се дава за пример, законът обхваща служителите на политическата полиция в качеството й на репресивен орган на тоталитарната власт, а не разузнаването и контраразузнаването, да не говорим за дипломацията. Досиетата на всички „шпиони“ на ГДР бяха прехвърлени още в самото начало в БНД и не бяха обект на комисията „Гаук“. Няма държава, разкрила дипломатите си, свързани с разузнавателните служби.
У нас ДС се подчиняваше на ЦК на БКП и нейното Политбюро, а не тя е владеела или управлявала.

Когато накои станаха „правоприемници“

намериха за по-удобно да наследят само позитивите (такива безспорно има) и да се дистанцират от „негативите“ на комунистите. Други решиха чрез ДС да замажат далаверите на бивши комунисти и комсомолци - нови демократи. Трети искаха да прикрият истинските доносници, които бяха контингент предимно на МВР. Четвърти просто разчистиха терена от възможна конкуренция и потенциални „разкривачи“ на последващите зулуми и т.н., и т.н.
ДС се оказа универсална панацея с обратен знак, при което го отнесоха основно разузнавачи, контраразузнавачи, военни и дипломати. И това е удобно на всички политици и до днес.
А лустрация беше проведена и продължава да има. И до днес за лустрация плачат най-много индивидите с кастрация - политическа, професионална, човешка... А дали там няма „агенти“, е много спорен въпрос. По-скоро няма обявени такива. Имам „обосновани предположения“.
На всичко това трябва да се сложи край, защото вече става опасно, особено в днешната сложна обстановка за международната сигурност и вътрешната стабилност. "Ако планетата е много малка, а баобабите са прекалено много, те със сигурност ще я разпокъсат на парченца." (Екзюпери. Малкият принц)

Фейсбук