Пари за стръв и за любов не давам

Неждет Моллов е роден на 19 април 1949 г. в село Камбурово, Търговищко. През 1973 г. завършва Техническия университет в София, специалност  "Машинен инженер". От 1976 г. до 1981 г. е началник производствен отдел на завода за метални конструкции в Омуртаг. През 1981 г. постъпва на работа в завод "Трико" като началник на Професионален учебен център. От 1990 г. до 1991 г. е зам.-директор на завода. От 1991 г. до 1995 г. е кмет, а от 1996 г. до 2000 г. е зам.-кмет на община Омуртаг. От 2001 г. е министър без портфейл, а след това съветник в правителството на Сакскобургготски.

    Запалих се по риболова в началното училище. Около Омуртаг имаше четири язовира. Заедно с другарчетата ми първо ходехме да се къпем, а после започнахме да ловим риба.
    Риболовът е пълноценен отдих. Обичам да ловя риба сам. По-точно да ходя на риболов сам, не че хващам нещо кой знае какво.
    Любимите ми места за риболов са рекичката край родното ми село и язовир "Ястребино". Там природата е чудесна, девствена. Само рибари има, хора няма.
    Случката ми с най-голяма тръпка беше, когато хванах най-голямата си риба - речен кефал. Беше дълъг цели 18 см.
    Предпочитам риболова на плувка. Обичам да я следя как плува. Това е за мен тръпката, а не чакането край дънните въдици.
     Не мога да си представя да дам пари за стръв и за любов. Всичко трябва да е естествено... Имам мои чалъми за риболов. Първо хвърлям с малка кукичка и на малко червейче, за кротушка. Когато я хвана, я нарязвам на парчета. Сменям кукичката с по-голяма, слагам парченце от кротушката и вече речният кефал не може да ми откаже. Това е моята технология и с нея съм постигал големи резултати, както ви казах цели 18 см риба съм хващал... (смее се)
    Обикновено хващам по четири-пет кефала. Е, връщал съм се и с една кротушка, но отпочинал. Не се славя като голям рибар, по-скоро съм голям любител на риболова.
    Майка ми много обича да яде риба и ми е приятно, когато й занеса. Обратно на всички, консумирам рибата с червено вино, и то не както се препоръчва - със стайна температура, а студено от хладилника.
    Веднъж бях на риболов край река на висок скат. На другия бряг имаше рибари с най-модерни такъми, супер захранки и стръв. Приложих моята технология и започнах да вадя риби, а те нищо. След два часа всички бяха на моя бряг.
    Много неща съм научил от света на мълчанието. Когато трябва, мълча като риба. Природата е чудо, по-точно съвкупност от чудеса. Тя радва със своето равновесие. Нито рибата може да изпие цялата вода, нито водата може да я отнесе където си иска. Този баланс успокоява, вдъхва стабилност. Бидейки част от тази природа, ти си й необходим.
    От дядо ми съм научил, че има няколко вида закони. При религиозните закони има неясно бъдеще. Например ако днес не спазиш някакво изискване, някога, като умреш, ще отидеш в ада. При юридическите закони, ако извършиш някакво деяние, наградата или възмездието е в близко бъдеще. Но най-точни, най-практични, най-бързо действащи са природните закони. Падаш, удряш си коляното и в момента получаваш болка. Нещата в природата са прости, но ние, хората, си усложняваме живота.
    Обичам да слушам и разказвам рибарски лакърдии, но като се съберем на маса, от ловците не можем да вземем думата.