Парите са много, но бюджетът не е добре менажиран

Цитат:

"Няма отговор на въпроса за какво се харчат здравните осигуровки"

- Д-р Тодорова, последният вариант на бюджета на НЗОК за 2012 г. показва, че парите са повече от тазгодишните. Биха ли стигнали, като се има предвид, че касата трябва да поеме и нови ангажименти?
- Така е - от 1,974 млрд. лв. през т.г. за догодина стават 2,2 млрд. лв., което е с около 240 млн. лв. повече. Но за хората същественото са здравноосигурителните плащания. Парите за първичната и специализираната извънболнична помощ се запазват - съответно 169 млн. и 171 млн. лв., непроменени са средствата за медикодиагностична дейност, а за денталната помощ се увеличават с 1,4 млн. лв. (от 94 на 95,4 млн. лв.). Има значителен скок в парите за лекарства - от 391 млн. стават 501,5 млн. лв., т.е. с около 110,5 млн. лв. повече от т.г.
- Това не означава ли повече лекарства за повече хора, както и улеснен достъп до лекарства, чиято стойност частично или напълно се поема от касата?
- Не съвсем... Най-значителен е ръстът в болничната помощ. Остава и резерв за непредвидени разходи от 260 млн. лв., който по старо правило в края на годината отива за болниците.
- Кое е притеснителното в този бюджет?
- Твърде лаконичните обяснения в мотивите за какво ще бъде изразходван ръстът в парите. За първа година прави впечатление, че в първичната извънболнична помощ (ПИБП) се отделят специални пари за профилактика и диспансеризация - 59,5 млн. лв., но в мотивите няма и дума защо това е направено, за какво ще отиват парите и какво се цели. Преди години имаше такива пари, но през 2006 г. те се "либерализираха" - самите лекари тогава поискаха да няма пари за профилактика и диспансерно наблюдение, а да са общо и да се изразходват по целесъобразност. Сега тези пари са отделени, а това искат и общопрактикуващите лекари. Има резон в отделянето на тези средства, но съм убедена, че трябва да се каже какво се предвижда за профилактика, какво за диспансеризация и как в тези пари се отразява диспансерното наблюдение по нозеологични единици. Т.е., когато говорим за хипертония и е казано колко пъти годишно личният лекар трябва да прати човека на консултация с очен лекар, с невролог или за лабораторни изследвания, дали това е предвидено в регулативния стандарт, ще бъдат ли спокойни колегите от първичната помощ, че ще могат свободно да наблюдават диспансерно болните? И ако тези пари не стигнат, ще имат ли право да ползват другите средства или те ще си останат само за остри заболявания.
- Няма ли възможност тези подробности да бъдат уточнени по време на преговорите за Националния рамков договор (НРД)?
- В преговорите не може да бъдат уточнени като параметри, особено ако това ще изисква  промяна в нормативни документи - просто няма време, от 1 януари влиза в сила новият бюджет.
... Неясно е финансирането и в болничната помощ - след толкова много приказки за диагностично-свързаните групи, ще бъдат ли въведени или ще се работи още по клинични пътеки. А по едно време се говореше за бюджети... Няма никаква постановка, която да се обсъжда от експертите и специалистите. А и се заговори, че спешната помощ ще минава към болниците...
Искам да се върна към темата за лекарствата. В мотивите пише дословно така: "Увеличението на средствата за лекарствата за домашно лечение се дължи на факта, че ще се заплаща лекарствена терапия на болни със злокачествени заболявания и диализно болни в размер на 38 млн. лв. над определените за 2011 г. средства, за които до този момент е заплащано от МЗ".
Парадокс е също, че в болничната помощ са предвидени 57 млн. лв. за пациенти на хемодиализно лечение, според записаното в мотивите. Пак според тях "необходимите средства за диспансерното наблюдение на пациенти със злокачествени заболявания са между 40 и 50 млн. лв. в зависимост от увеличението на заболеваемостта и процента на смъртните случаи... За химиотерапия на злокачествени заболявания са предвидени 57 млн. лв.". Допускам, че тези 57 млн. лв. са за вливанията, а 38-те милиона плюс са за лекарствата за домашно лечение. Неяснотата обаче е на друго място: скокът на парите за лекарства, заплащани със средства на НЗОК за догодина, е със 110 млн. лв. в сравнение с т.г. От това, което чета по медиите, през 2011 г. доста е скочил разходът на касата за медикаменти за раково болни. Оказва се, че парите за лекарства за онкоболни вече са станали 18 млн. при предвидени 10 млн. лв. - почти двойно, въпреки оплакванията на пациентите, че се бавят протоколи.
- Имате ли обяснение?
- Да. Принципът на осигуряване на лекарства от касата е коренно различен от този в министерството. В касата няма квоти или лимити и трудно може да се предвиди какво ще бъде похарчено. Не значи, че ако в МЗ са похарчени 100 млн. за онколекарства, например, толкова ще бъдат похарчени и в НЗОК. Касата плаща всяка рецепта, всеки протокол. Докато министерството прави търгове и договаря еди-колко бройки от еди-кое лекарство и така можеше да има прогнозна стойност.
Не е ясно вливанията как ще се правят - в болница или амбулаторно? Тези пациенти изискват проследяване. Парите за тези изследвания предвидени ли са в регулативния стандарт, когато тези хора отидат при джипито? Държавата очевидно иска напълно да се освободи от най-тежко болните - онкоболните.
Несериозно е в закон за бюджета да пише, че ще бъдат похарчени между 40 и 50 млн. Няма анализ за похарчените пари от МЗ за лекарства за рак за 2011 г., когато част от средствата за лечение са преминали към касата. Все пак някой трябваше да даде отчет на обществото подобри ли се обслужването на тези хора. А какво се случва: има оплаквания при омбудсмана и той критикува касата, че се бавят лекарствата. Редовният платец на здравни осигуровки е в правото си да пита защо наливаме тези пари, като няма отчет за качеството на работа при промяната? Надявам се новият институт за обществено здраве и анализ да се е заел с анализа на тези цифри... Спомням си, когато д-р Нанев беше министър, обвини НЗОК, че се занимава с политика, а не с качеството на медицинската дейност. А вече трета година виждаме старите постановки...
И още нещо: в програмния бюджет за 2012 г. министърът пише, че ще бъде осигурен навременен достъп до лекарства. В същото време почти всички жалби при омбудсмана са от онкоболни, за които всеки ден е решаващ, чакащи с месеци за лекарствата си. И пак въпросът на платеца на здравни осигуровки: за какво отидоха моите вноски при трансфера на 340 млн. лв. от НЗОК към МЗ през 2011 г.? За догодина е предвиден трансфер от 100 млн. лв., но пак не се знае за какво - веднъж се казва, че са за диализно и за онкоболни, после - за спешна помощ, след това - за ваксини... Това е несериозно. Всичко това е грижа на държавата, а не на здравноосигурените. Аз като стриктен здравноосигурен не искам парите ми да отиват за недобросъвестни хора, които не уважават здравноосигурителната система и не искат да внасят пари в нея, но и не искат да плащат за медицинските услуги, които получават. От друга страна, и спешната помощ, и ваксините на децата са ангажименти на държавата по закон (така е и по целия свят) и тези трансфери и този начин на разпределение на средства е бягане на държавата от здравеопазването.
Порочната практика от болниците започва да се оформя и при лекарствата - няма политика. В България няма лекарствена политика, както няма и политика в болничната помощ. През 2009 г. много трудно, но сложихме началото на минимален превес в извънболничната помощ. Докато парите не се насочат към извънболничната помощ, докато там не се насочи основният ресурс, никаква реформа в здравеопазването не може да има. В противен случай и милиарди да се наливат в болниците, нищо няма да се случи.
- Лекарите рязко се противопоставиха на изказването на премиера, че спешната помощ ще мине към болниците. Това няма ли да е връщане към времето на системата "Семашко"?
- Естествено, че е така. Спешните отделения и центровете за спешна медицинска помощ нямат нищо общо - те са различни звена. И ако някой обяснява на премиера, че има дублаж, жестоко го заблуждава. Хората от Центъра за спешна медицинска помощ работят или в дома на пациента, или там, където има катастрофа или трудова злополука, или бедствие. Центърът комуникира със спешния сектор на болницата, но няма работа в болницата, а е отделна система. И тя, вместо да се съсипва, трябва да се усъвършенства с перфектно оборудвани линейки и добре обучен екип, който да може да реагира при екстремни ситуации. Как ще реагира спешната помощ в болницата Х, когато има позвъняване на тел. 112? Кой ще се отзове? Навремето можеше това да се случи, защото имаше райониране. Значи сега трябва да има перфектна електронна система, чрез която да се знае във всеки момент кой къде се намира, къде какъв специалист има, каква линейка е свободна. Естествено, шефовете на големите болници ще са съгласни, защото това са повече пари за болниците. И пак бюджетите на болниците няма да стигнат, защото това е част от медицината, която, освен че харчи много, е и непредвидима. Но очевидно сега се разсъждава така: "Има едни пари, защо да не ги вземем?", което е много опасна стъпка.
- Излиза, че в касата има доста пари от здравни осигуровки, независимо че здравнонеосигурените са близо 2 млн. души, щом с тях се подкрепя фискалният резерв, втора поредна година - бюджетът на МЗ...
- Да, така излиза. А и да не забравяме, че българинът вади огромни суми от джоба си, за да доплаща за медицински услуги и лекарства, за които вече е платил с вноските си. Това са огромни пари за мащабите на България, а хората не получават качествени медицински услуги, лекарите са също недоволни.
- Кои са подводните камъни в този проектобюджет?
- Не се знае до какво може да доведат новите дейности, които се вменяват на касата. Пак казвам: не значи, че ако в МЗ са похарчени 100 млн. за онколекарства, толкова ще бъдат похарчени и в НЗОК.
- Да разбираме ли, че има вероятност в края на годината да се окаже на червено?
- Не е изключено. Никой не казва какви са дълговете на болниците, нито как и кога ще бъдат покрити. През 2009 г. болничната помощ остана неразплатена, започна разплащане през 2010 г., 2011-а долу-горе се закрепиха нещата, но има прехвърляния на дългове, за което никой не казва увеличават ли се или не. Няма прозрачност и един редовен платец на данъци и осигуровки не знае къде отиват парите му и как се ползват. Твърди се, че притокът на болни в болниците е намалял с 11%. Но никой не обяснява защо. Хората по-малко ли се разболяват или просто парите свършват? Ако има стабилна извънболнична помощ със стабилна лекарствена политика, никой пациент няма да иска да ходи в болница, освен ако не е тежко болен.